1. |
Когато небето се разцепи |
2. |
и се вслуша в своя Господ, и се подчини, |
3. |
и когато земята бъде разстлана, |
4. |
и изхвърли онова, което е в нея, и се опразни, |
5. |
и се вслуша в своя Господ, и се подчини… |
6. |
О, човече, ти се напрягаш с усилие към своя Господ и щеГо |
7. |
А от онзи, чиято книга [за делата] му се даде вдесницата, |
8. |
ще се потърси лека сметка |
9. |
и ще се завърне при своите хора [в Рая] щастлив. |
10. |
А онзи, чиято книга му се даде откъм гърба, |
11. |
той ще зове за [своето] унищожение |
12. |
и ще гори в пламъци. |
13. |
Той бе сред своите хора щастлив [на земята], |
14. |
той предполагаше, че не ще се завърне [при Нас]. |
15. |
Да, неговият Господ бе над него зрящ. |
16. |
Но не! Кълна се в заревото |
17. |
и в нощта, и в онова, което тя събира, |
18. |
и в луната, когато се изпълни – |
19. |
ще преминавате от състояние в състояние. |
20. |
Какво им е, та не вярват |
21. |
и когато им се чете Коранът, не свеждат чела до земята в |
22. |
Да, онези, които не вярват, отричат. |
23. |
Но Аллах най-добре знае какво потулват. |
24. |
И възвести ги за болезнено мъчение, |
25. |
освен онези, които вярват и вършат праведни дела! За тяхима |