|
1. |
Когато небето се разкъса |
|
2. |
и когато планетите се разпръснат, |
|
3. |
и когато моретата бъдат отприщени, |
|
4. |
и когато гробовете бъдат преобърнати, |
|
5. |
ще узнае всяка душа какво е направила преди и какво еоставила. |
|
6. |
О, човече, какво те отвлече от твоя щедър Господ, |
|
7. |
Който те сътвори и съчлени, и осъразмери? |
|
8. |
В какъвто образ пожела, в такъв те нагласи. |
|
9. |
Ала не! Вие взимате за лъжа Възмездието. |
|
10. |
Но има над вас [ангели-] надзиратели |
|
11. |
благородни, записващи. |
|
12. |
Знаят какво вършите. |
|
13. |
Праведниците ще са в блаженство, |
|
14. |
а разпътниците ще са в Огън. |
|
15. |
Ще горят там в Съдния ден |
|
16. |
и не ще избягат от него. |
|
17. |
Но откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? |
|
18. |
И пак – откъде да знаеш ти какво е Съдният ден? – |
|
19. |
Денят, в който никой не ще е от полза на друг – повелятав този |
