81. Обвиването

Когато слънцето бъде обвито [в мрак]

и когато звездите изпопадат,

и когато планините бъдат раздвижени,

и когато бременните камили бъдат изоставени,

и когато зверовете бъдат насъбрани,

и когато моретата закипят,

и когато душите се съединят,

и когато живопогребаното момиче бъдепопитано

за какъв грях е било убито,

и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати,

и когато небето бъде премахнато,

и когато Адът бъде нажежен,

и когато Раят бъде приближен,

тогава всеки ще узнае какво е извършил.

О, кълна се в залязващите планети,

движещи се, скриващи се,

и в нощта, когато се здрачава,

и в утринта, когато се развиделява –

той [Коранът] е слово на достоен пратеник,
(То – словото на Свещения Коран – е предадено от знатния
пратеник на Аллах, т.е. – Джибрил.)

имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона.

Покоряват му се [ангелите] там, доверен е.

И не е луд вашият другар [Мухаммад].

Той го видя на ясния хоризонт.
(Тук се говори за срещата на Мухаммад, мир нему, с Джибрил.)

И [вести] от неведомото не укрива.

И не е [Коранът] слово на прокуден сатана.

Къде отивате тогава?

Това е само поучение за световете –

за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах,
Господът на световете.