1.

Когато слънцето бъде обвито [в мрак]

2.

и когато звездите изпопадат,

3.

и когато планините бъдат раздвижени,

4.

и когато бременните камили бъдат изоставени,

5.

и когато зверовете бъдат насъбрани,

6.

и когато моретата закипят,

7.

и когато душите се съединят,

8.

и когато живопогребаното момиче бъдепопитано

9.

за какъв грях е било убито,

10.

и когато книгите [за делата] бъдат разгърнати,

11.

и когато небето бъде премахнато,

12.

и когато Адът бъде нажежен,

13.

и когато Раят бъде приближен,

14.

тогава всеки ще узнае какво е извършил.

15.

О, кълна се в залязващите планети,

16.

движещи се, скриващи се,

17.

и в нощта, когато се здрачава,

18.

и в утринта, когато се развиделява –

19.

той [Коранът] е слово на достоен пратеник,
(То – словото на Свещения Коран – е предадено от знатния
пратеник на Аллах, т.е. – Джибрил.)

20.

имащ сила, утвърден при Владетеля на Трона.

21.

Покоряват му се [ангелите] там, доверен е.

22.

И не е луд вашият другар [Мухаммад].

23.

Той го видя на ясния хоризонт.
(Тук се говори за срещата на Мухаммад, мир нему, с Джибрил.)

24.

И [вести] от неведомото не укрива.

25.

И не е [Коранът] слово на прокуден сатана.

26.

Къде отивате тогава?

27.

Това е само поучение за световете –

28.

за всеки от вас, който желае да е на Правия път.

29.

Тогава ще пожелавате само онова, което желае Аллах,
Господът на световете.