7. Стената

1.

Алиф. Лам. Мим. Сад.

2.

Бе ти низпослана Книга, за да предупредиш с нея и да енапомняне за вярващите, и нека в твоето сърце няма притеснение от нея!

3.

Следвайте това, което ви бе низпослано от вашия Господ ине следвайте освен Него други покровители! Как малко се поучавате!

4.

И колко селища погубихме! Застигаше ги Нашето мъчениенощем или когато денем отдъхваха.

5.

И зовът им, когато ги застигаше Нашето мъчение, беединствено да кажат: “Наистина бяхме угнетители.”

6.

Непременно ще разпитаме онези, при които отиде пратеник,и ще разпитаме изпратените.

7.

И всичко ще им разкажем със знание. Ние не отсъстваме.

8.

Мярката през този Ден ще е правдата. Чиито везни натежат- тези са сполучилите.

9.

А чиито везни олекнат – тези са, които своите души саощетили, защото погазваха Нашите знамения.

10.

И ви настанихме на земята, и сторихме там за вас поминък.Колко малко сте признателни!

11.

И ви сътворихме, после ви дадохме образ, после казахме наангелите: “Сведете чела пред Адам!” И те се поклониха освен Иблис. Той не бе отпокланящите се.

12.

Рече [Аллах]: “Какво ти попречи да се поклониш, когато типовелих?” Рече [Иблис]: “Аз го превъзхождам. Ти ме сътвори от огън, а негосътвори от глина.”

13.

Рече: “Напусни Рая! Не ти подобава да се гордееш тук.Вън! Ти си от унизените.”

14.

Рече: “Дай ми отсрочка до Деня, когато бъдат възкресени!”

15.

Рече: “Ти си сред отсрочените.”

16.

Рече: “За това, че Ти ме погуби, ще ги дебна по Твоя правпът.

17.

После ще идвам при тях и отпред, и отзад, и отдясно, иотляво, и ще откриеш, че повечето са неблагодарни.”

18.

Рече: “Излез от него порицан, прокуден! Който измежду тяхте последва – Аз непременно ще напълня Ада с всички вас.

19.

А ти, Адам, живей със съпругата си в Рая и яжте откъдетопожелаете, но не доближавайте онова дърво, та да не станете угнетители!”

20.

Но им подшушна сатаната, за да им покаже технитесрамотии, които бяха скрити за тях, и рече: “Вашият Господ ви възбрани оновадърво само за да не станете ангели или да не станете безсмъртни.”

21.

И им се закле: “Наистина за вас съм от доброжелателите.”

22.

И ги принизи с измама. И щом вкусиха от дървото, им сепоказаха срамотиите и двамата започнаха да се покриват с листа от Рая. И гипризова техният Господ: “Не ви ли възбраних това дърво и не ви ли рекох, чесатаната за вас е явен враг?”

23.

Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ниопростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”

24.

Рече: “Напуснете – врагове един на друг! За вас на земятаима пребивание и ползване до време.”

25.

Рече: “На нея ще живеете, на нея ще умрете и от нея щебъдете извадени.”

26.

О, синове на Адам, спуснахме ви одежда, за да скривасрамотиите ви, и за украса. Ала одеждата на богобоязливостта е най-доброто. Товае от знаменията на Аллах, за да се поучите.

27.

О, синове на Адам, да не ви замае сатаната, както извадивашите родители от Рая, смъквайки от тях одеждата, за да им покаже срамотиите.Той ви вижда, той и неговият род, откъдето вие не ги виждате. Ние сторихмесатаните покровители на неверниците.

28.

И когато сторят скверност, казват: “Заварихме с тованашите предци и Аллах ни го повели.” Кажи [о, Мухаммад]: “Аллах не повеляваскверността. Нима говорите за Аллах, каквото не знаете?”

29.

Кажи: “Моят Господ повели справедливост. И всецяло сеобръщайте към Него при всяка молитва, и зовете Го, предани Нему в религията!Както ви е наченал, така и ще се завърнете.”

30.

Едни Той напъти, а други заслужиха заблудата, защотовзеха за покровители сатаните вместо Аллах и смятат, че са на правия път.

31.

О, синове на Адам, обличайте се подходящо при всякамолитва! И яжте, и пийте, ала не разхищавайте! Той не обича разхищаващите.

32.

Кажи: “Кой възбрани украсата на Аллах, която Той създадеза Своите раби, и благата от препитанието?” Кажи: “В Деня на възкресението те щеса всецяло за онези, които вярват през земния живот.” Така разяснявамезнаменията за хора знаещи.

33.

Кажи: “Моят Господ възбрани само скверностите, явните оттях и скритите, и греха, и гнета без право, и да съдружавате Аллах с онова, накоето не е низпослал довод, и да говорите за Аллах онова, което не знаете.

34.

За всяка общност има срок. И щом срокът им дойде, и с мигдори не ще го забавят, и не ще го изпреварят.”

35.

О, синове на Адам, явят ли ви се пратеници измежду вас,разказвайки ви за Моите знамения, то за онези, които се побоят и поправят, не щеима страх и не ще скърбят.

36.

А които взимат за лъжа Нашите знамения и се големеят предтях, те са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

37.

А кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа заАллах или взима за лъжа Неговите знамения? Тези ще получат своя дял от книгата,докато им се явят изпратените от Нас да приберат душите им, и кажат: “Къде еонова, което сте призовавали вместо Аллах?” Ще кажат: “Скриха се от нас.” И щезасвидетелстват за себе си, че са били неверници.

38.

Ще каже: “Влезте в Огъня сред отминали преди вас общностиот джинове и хора!” Всякога, щом влезе общност, тя ще проклина предходната.Когато всички се настигнат там, последните ще кажат за първите: “Господи наш,тези ни заблудиха, въздай им от Огъня двойно мъчение!” Ще каже: “За всеки едвойно, ала вие не знаете.”

39.

И първите от тях ще кажат на последните: “Вие нямахтепред нас предимство. Вкусете и вие мъчението за онова, което сте придобили!”

40.

На онези, които взимат за лъжа Нашите знамения и сеголемеят пред тях, не ще им бъдат разтворени небесните двери и не ще влязат вРая, додето камила не мине през иглено ухо. Така въздаваме на престъпниците.

41.

За тях от Огъня има и постеля, и покривала отгоре им.Така въздаваме на угнетителите.

42.

А които вярват и вършат праведни дела – на всяка душавъзлагаме само по силите є. Тези са обитателите на Рая. Там ще пребивават вечно.

43.

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза. Ще текат средтях реките. И ще казват: “Слава на Аллах, който ни напъти за това! Нямаше да смена правия път, ако Аллах не бе ни напътил. Пратениците на нашия Господ дойдоха систината.” И ще бъдат призовани: “Ето го Рая, оставен ви в наследство зарадионова, което сте вършили.”

44.

И обитателите на Рая ще извикат към обитателите на Огъня:“Открихме, че онова, което ни обеща нашият Господ, е истина, а дали и виеоткрихте, че онова, което ви обеща вашият Господ, е истина?” Ще кажат: “Да.” Иглашатай ще прогласи сред тях: “Проклятието на Аллах е върху угнетителите,

45.

които възпират от пътя на Аллах, стремейки се да изкривятпътя, и отвъдния живот отричат.”

46.

Между тях ще има преграда, а върху Стената – мъже, коитоузнават всеки по неговия белег. Те ще викат към обитателите на Рая: “Мир вам!”Не са влезли там, а копнеят.
(Араф – високи крепостни стени или планина между Рая и Ада, където ще останатонези, които имат по равен брой благодеяния и грехове, докато Аллах пожелае давземе решение за тях. По-късно, сдобивайки се с Неговото опрощение, и те щевлязат в Рая. Белегът на обитателите на Рая е озареното лице, а почернялото ебелегът на обитателите на Ада.)

47.

И когато погледите им бъдат обърнати към обитателите наОгъня, ще рекат: “Господи наш, не ни слагай заедно с хората-угнетители!”

48.

И хората върху Стената ще извикат към мъже, които узнаватпо техния белег, и ще кажат: “Не ви избави това, че трупахте и се възгордявахте.

49.

Тези ли са, за които се клехте, че Аллах не ще ги дари смилост?” [А на хората от Стената ще се рече:] “Влезте в Рая! Не ще има страх завас и не ще скърбите.”

50.

И обитателите на Огъня ще викат към обитателите на Рая:“Излейте за нас от водата или от онова, с което ви препитава Аллах!” Ще рекат:“Възбрани ги Аллах за неверниците,

51.

които взеха своята религия за забавление и за игра, и гисъблазни земният живот. Днес ги забравяме Ние, както и те забравиха за срещата втози техен Ден, и отхвърлиха Нашите знамения.”

52.

Донесохме им Книга, която разяснихме със знание катонапътствие и милост за хора вярващи.

53.

Нима очакват друго освен нейното тълкуване? В Деня,когато дойде нейното тълкуване, онези, които го забравиха преди, ще кажат:“Пратениците на нашия Господ бяха донесли истината. Имаме ли застъпници, да сезастъпят за нас? Или да бъдем върнати и ще правим друго, а не онова, което смеправили?” Те се погубиха и се скри от тях онова, което измисляха.

54.

Вашият Господ е Аллах, Който сътвори небесата и земята вшест дена, после се въздигна [безподобен] Той на Трона. Покрива Той с нощтаденя, който я следва безспир. И слънцето, и луната, и звездите са покорни наНеговата повеля… Негови са творението и повелята. Благословен е Аллах,Господът на световете!
(Някои тълкуватели интерпретират шестте дни, споменати в знамението като шестпериода от време. За Всевишния Аллах денят означава и миг, и дълъг период отвреме. В сура 22: 47 се известява за един ден на Аллах, продължил по нашиизчисления 1000 години, а в сура 70: 4 се споменава за ден, който продължавал понаши изчисления 50 000 години. И така, при Аллах денонощието е относителнопонятие, което обозначава различни интервали от време. Денят, споменат в горнотознамение, обозначава периода на образуването на небесата и земята. С други думи,Аллах е създал в шест дни вселената, т.е. – в шест периода от време. В сура 41:7-12 това е описано с по-големи подробности.)

55.

Зовете своя Господ със смирение и дори в уединение! Тойне обича престъпващите.

56.

И не рушете по земята, след като е в порядък! И Го зоветесъс страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните.

57.

Той е Онзи, Който праща ветровете като благовестие предСвоята милост. Когато понесат тежък облак, Ние го насочваме към мъртва земя иизливаме там водата, и изваждаме с нея всякакви плодове. Така изваждаме имъртвите, за да се поучите.

58.

В добрата земя растението изниква с позволението нанейния Господ, а в лошата то едвам изниква с мъка. Така разясняваме знамениятана хора признателни.

59.

Изпратихме Нух при неговия народ и той каза: “О, народемой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Страхувам се за вас отмъчение във великия Ден.”
(Нух, мир нему, е смятан за първия пратеник на Аллах. Той идва, след като запърви път в човешката история за богове били приети
идоли, т.е. след първото съдружаване с Аллах. По-натам се изреждат следващипоколения народи, назовавани с имената на техните водачи.)

60.

Знатните от неговия народ казаха: “Виждаме, че си в явназаблуда.”

61.

Каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник отГоспода на световете.

62.

Съобщавам ви посланията на моя Господ и ви наставлявам, изнам от Аллах онова, което вие не знаете.

63.

Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господс мъж измежду вас, за да ви предупреди и за да се побоите, та дано бъдетепомилвани?”

64.

Но го взеха за лъжец и спасихме него и онези, които бяхас него в Ковчега, и издавихме онези, които взеха за лъжа Нашите знамения, защотобяха хора слепи.

65.

И при адитите пратихме брат им Худ. Каза: “О, народе мой,служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите?”

66.

Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха:“Виждаме, че си в заблуда и те смятаме за един от лъжците.”

67.

Каза: “О, народе мой, не съм в заблуда, а съм пратеник отГоспода на световете.

68.

Известявам ви посланията на моя Господ и съм за васдостоверен наставник.

69.

Нима се удивихте, че ви е дошло напомняне от вашия Господс мъж измежду вас, за да ви предупреди? Спомнете си как Той ви стори наследнициподир народа на Нух и ви надбави ръст сред създанията! И помнете благата наАллах, за да сполучите!”

70.

Казаха: “Нима дойде при нас, за да служим единствено наАллах и да изоставим онова, на което са служили бащите ни? Донеси ни онова,което ни обещаваш, ако говориш истината!”

71.

Каза: “Вече заслужихте наказание и гняв от вашия Господ.Нима спорите с мен за имена, които вие и вашите бащи именувахте? Аллах не им енизпослал довод. Чакайте! И аз ще чакам с вас.”

72.

С милост от Нас спасихме него и онези, които бяха с него,и изкоренихме и последния от онези, които взеха за лъжа Нашите знамения и невярваха.

73.

И при самудяните пратихме брат им Салих. Каза: “О, народемой, служете на Аллах! Нямате друг Бог освен Него! При вас дойде вече ясен знакот вашия Господ. Това е камилата на Аллах –
знамение за вас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте съсзло, иначе ще ви обхване болезнено мъчение!
(Когато на самудяните бил изпратен като пророк техният събрат Салих, те казали:“Ако наистина си пророк, помоли се от този камък да излезе камила, тогава щеповярваме, че си пророк.” Салих се помолил и от камъка излязла камила, кактопоискали. Част от онези, които видели това чудо, повярвали в него, а другитепродължили да живеят в неверие. Въпреки че Салих наредил народът му да не посягана камилата, те я убили. После този пророк напуснал земята, където живеел, анародът му погинал от силно земетресение.)

74.

Спомнете си как Той ви стори наследници подир адитите иви настани по земята! Правите в равнините є дворци и дълбаете в планинитедомове. Помнете благата на Аллах и не сейте развала по земята, рушейки!”

75.

Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха навярващите измежду онези, които бяха немощни: “Нима знаете, че Салих е изпратенот неговия Господ?” Казаха: “Вярваме в онова, с което е изпратен.”

76.

Онези, които се възгордяха, казаха: “Ние не вярваме вонова, в което вие повярвахте.”

77.

И заклаха камилата, и пренебрегнаха повелята на свояГоспод, и казаха: “О, Салих, донеси ни онова, което ни обещаваш, ако си отпратениците!”

78.

И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени вдомовете си.

79.

А той се отвърна от тях и каза: “О, народе мой, съобщихви посланието на моя Господ и ви наставлявах, ала вие не обичате наставниците.”

80.

И пратихме Лут, който каза на своя народ: “Нима вършитескверността, с която не ви е предшествал нито един от народите?

81.

При мъжете ходите със страст наместо при жените. Вие стехора престъпващи.”
(Лут бил изпратен като пророк при жителите на град Содом, които вършели нечуванихомосексуални деяния. Те не се вслушали в наставленията му и продължили своитебезчестия. Накрая този пророк напуснал града през нощта заедно с повярвалите. Анародът му бил погубен от пороен дъжд и земетресение.)

82.

А отговорът на народа му бе само да кажат: “Прогонете гиот вашето селище! Те били хора, които се пазят чисти.”

83.

И спасихме него и семейството му, освен неговата жена. Тябе от оставащите.

84.

И изсипахме отгоре им дъжд [от нажежени камъни]. Вижкакъв е краят на престъпниците!

85.

И при мадянитите пратихме брат им Шуайб. Каза: “О, народемой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него! При вас дойде вече ясен знакот вашия Господ. Изпълвайте мярката и везната, и не смалявайте от нещата нахората! И не рушете по земята, след като е в порядък! Това е най-доброто за вас,ако сте вярващи.

86.

И не присядайте по всеки друм, заплашвайки и възпирайкиот пътя на Аллах онзи, който вярва в Него, стремейки се да изкривите пътя! И сиспомнете как бяхте малцина, а Той ви умножи! И вижте какъв е краят на рушащите!

87.

И ако група от вас повярва в онова, с което бях изпратен,а група не повярва, потърпете, докато Аллах отсъди помежду ни! Той е Най-добриятсъдник.”

88.

Знатните от народа му, които се възгордяха, казаха: “Щепропъдим от нашето селище теб, о, Шуайб, и онези, които повярваха с теб, или щесе върнете към вярата ни.” Каза: “Дори и ако сме отвратени от нея?

89.

Ние ще сме измислили лъжа за Аллах, ако се върнем къмвашата вяра, след като Аллах ни е избавил от нея. Не ни подобава да се върнемкъм това, освен ако пожелае Аллах, нашият Господ. Обгръща нашият Господ съсзнание всяко нещо. На Аллах се уповаваме. Господи наш, отсъди между нас и нашиянарод с правдата! Ти си Най-добрият съдник.”

90.

И знатните от народа му, които бяха неверници, казаха:“Ако последвате Шуайб, тогава ще сте губещи.”

91.

И ги обхвана сътресението, и осъмнаха безжизнени вдомовете си.

92.

Които взеха за лъжец Шуайб, сякаш не бяха пребивавалитам. Които взеха за лъжец Шуайб, те бяха губещите.

93.

И се отвърна от тях, и каза: “О, народе мой, известих випосланията на своя Господ и ви наставлявах. И как да скърбя за хора-неверници?”

94.

И не изпращахме в никое селище пророк, без да притиснемжителите му със злочестие и беда, за да се смирят.

95.

Сетне подменяхме лошото с добро, докато се умножат икажат: “И нашите бащи ги засягаше и беда, и радост.” И ги сграбчвахме Ниевнезапно, без да усетят.

96.

А ако жителите на селищата бяха повярвали и бяха сепобояли, щяхме да разтворим пред тях дарове от небето и от земята. Ала теотричаха и ги сграбчвахме заради онова, което са придобили.

97.

Нима жителите на селищата имаха сигурност, че Нашетомъчение не ще ги сполети нощем, докато спят?

98.

Или жителите на селищата имаха сигурност, че Нашетомъчение не ще ги сполети сутрин, докато се развличат?

99.

Нима те бяха в безопасност пред замисъла на Аллах? Самогубещите хора смятат, че са в безопасност пред замисъла на Аллах.

100.

Нима Той не показа на онези, които наследиха земята следнейните [предишни] жители, че ако Ние желаем, бихме ги поразили заради греховетеим и бихме запечатали сърцата им, та да не чуват?

101.

За тези селища ти съобщаваме някои вести. Технитепратеници им донесоха ясните знаци, но не повярваха те в онова, което предивзимаха за лъжа. Така запечатва Аллах сърцата на неверниците.

102.

И не намерихме у мнозинството им обет, а намерихме, чемнозинството им са нечестивци.

103.

После подир тях с Нашите знамения проводихме при Фараонаи знатните му хора Муса, а те ги отхвърлиха. Виж какъв е краят на рушащите!

104.

И каза Муса: “О, Фараоне, аз съм пратеник от Господа насветовете.

105.

Мой дълг е да казвам за Аллах само истината. Донесох виясен знак от вашия Господ. Тъй че изпрати заедно с мен синовете на Исраил!”

106.

Каза [Фараонът]: “Щом си донесъл знамение, представи го,ако говориш истината!”

107.

И [Муса] метна тоягата си, и ето я – явна змия!

108.

И извади ръката си, и ето я – сияйнобяла за гледащите!
(Тоягата, която се превръща в змия, е първото, а блестящата ръка – второто чудо-знамение за Муса.)

109.

Знатните от народа на Фараона казаха: “Този е вещмагьосник,

110.

който иска да ви пропъди от вашата земя.” [А Фараонътрече:] “И какво ще посъветвате?”

111.

Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати поградовете събирачи,

112.

да ти доведат всички вещи магьосници!”

113.

И дойдоха магьосниците при Фараона. Казаха: “Наистина лище получим награда, ако ние победим?”

114.

Каза: “Да, и ще бъдете от приближените.”

115.

Казаха: “О, Муса, ти ли ще мяташ, или ние да мятаме?”

116.

Каза: “Вие мятайте!” А когато метнаха, омагьосаха очитена хората и ги ужасиха, и показаха велика магия.

117.

И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И етоя – поглъща онова, с което измамват!

118.

И се установи правдата, и се провали онова, коетонаправиха.

119.

И бяха победени там, и станаха унизени.

120.

А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята всуджуд.

121.

Казаха: “Повярвахме в Господа на световете,

122.

Господа на Муса и Харун!”

123.

Каза Фараонът: “Нима му повярвахте, преди аз да съм випозволил? Това е лукавство, което вие замислихте в града, за да прогоните отнего жителите му. Но ще разберете!

124.

Ще ви отсека ръцете и краката кръстом, после всички ви щеразпъна.”

125.

Казаха: “При нашия Господ ще се завърнем.

126.

Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашияГоспод, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ниотдадени на Теб!”

127.

А знатните от народа на Фараона казаха: “Нима ще оставишМуса и народа му да сеят развала по земята и да изоставят теб и твоите богове?”Каза: “Ще избием синовете им и ще пощадим жените им. Ние сме техни господари.”

128.

Каза Муса на своя народ: “Зовете за подкрепа Аллах итърпете! Земята е на Аллах. Дава я Той в наследство на когото пожелае от Своитераби, а краят принадлежи на богобоязливите.”

129.

Казаха: “Бяха ни причинени страдания и преди да дойдеш, ислед като дойде при нас.” Каза: “Може вашият Господ да погуби врага ви и да вистори наследници на земята, за да види как ще постъпите.”

130.

И наказахме хората на Фараона с години [на суша] и снедоимък от плодове, за да се поучат.

131.

И когато добрината идваше при тях, казваха: “Наша е тя!”,а сполетеше ли ги злина, приписваха я на Муса и на онези, които са с него. Алазлочестието им е от Аллах, но повечето от тях не знаят.

132.

И казаха: “Каквото и знамение да ни донесеш, за да ниомагьосаш с него, не ще ти повярваме.”

133.

И им изпратихме потопа и скакалците, и въшките, и жабите,и кръвта – очевидни знамения. Но се големееха и бяха престъпни хора.
(Понеже не повярвали на Муса, Всевишният Аллах изпратил на египтяните потоп, апо-късно – един подир друг – рояци скакалци, въшки, жаби. По-нататък направилтака, че при всяко докосване на вода тя се превръщала в кръв. За да престанаттези беди, египтяните се обърнали към пророка Муса, той се помолил на Аллах ибедите секнали, ала хората казали: “О, Муса, ти си бил голям магьосник!” И пакне повярвали.)

134.

Щом наказанието се стовареше върху тях, казваха: “О,Муса, призови ни твоя Господ с онова, което ти е обещал! Ако снемеш от наснаказанието, непременно ще ти повярваме и ще изпратим с теб синовете на Исраил.”

135.

И щом снемахме от тях наказанието за срок, който дадостигнат, ето ги – нарушават обета!

136.

И им отмъстихме, и ги издавихме в морето за това, чевзимаха за лъжа Нашите знамения и бяха нехайни към тях.

137.

И оставихме в наследство на народа, който бе потъпкван,земите и на изток, и на запад, които Ние благословихме. Сбъдна се добрата думана твоя Господ към синовете на Исраил, защото изтърпяха. И опустошихме онова,което са направили Фараонът и неговият народ, и онова, което са въздигнали.

138.

И преведохме синовете на Исраил през морето, и минахапокрай хора, посветили се на своите идоли. Казаха: “О, Муса, направи нибожество, както те си имат божества!” Каза: “Наистина сте хора невежи.

139.

За тези е погубено онова, което имат и е напразно онова,което вършат.”

140.

Каза: “Нима друг, а не Аллах ще ви търся за бог, следкато ви предпочете Той пред народите [тогава]?”

141.

И ви спасихме от хората на Фараона, които ви наложиханай-лошото наказание – избиваха синовете ви, а пощадяваха жените ви. В товаимаше за вас велико изпитание от вашия Господ.

142.

И определихме за Муса тридесет нощи, и ги допълнихме соще десет. И се изпълни времето, определено от неговия Господ, за четиридесетнощи. Тогава Муса каза на брат си Харун: “Замести ме пред моя народ и поправяй,и не следвай пътя на рушащите!”

143.

И когато Муса дойде за определеното от Нас време, инеговият Господ разговаря с него, рече: “Господи, покажи ми се, да Те
погледна!” Рече: “Не ще Ме видиш, ала погледни към Планината! И ако се задържина мястото си, ще Ме видиш.” А когато неговият Господ се прояви на Планината,Той я срина на прах. И припадна Муса поразен. А когато се опомни, рече: “Пречистси Ти! Разкайвам се пред Теб. Аз съм първият вярващ.”

144.

Каза: “О, Муса, Аз теб избрах над хората чрез Моитепослания и Моето Слово. Вземи онова, което ти дарих, и бъди от признателните!”

145.

И му написахме върху скрижалите от всяко нещо поучение иобяснение за всяко нещо. “Придържай се твърдо към тях и повели на своя народ дасе придържа към най-прекрасните! Аз ще ви покажа Дома на нечестивците.

146.

От Моите знамения ще отклоня онези, които без право севъзгордяват на земята. Каквото и знамение да видят, те не вярват в него. И давидят пътя на разума, не ще го приемат за път. А ако видят пътя на заблудата, щего приемат за път. Това е, защото взимат за лъжа Нашите знамения и са нехайникъм тях.

147.

А които взимат за лъжа Нашите знамения и срещата сотвъдния живот, делата им пропадат. Нима ще им се въздаде за друго освен заонова, което са извършили?”

148.

А после народът на Муса направи от украшенията си образна телец, който мучи. Не видяха ли, че той не им говори и не ги води по правияпът? Приеха го и станаха угнетители.

149.

И когато съжалиха, и разбраха, че са се заблудили,казаха: “Ако нашият Господ не се смили над нас и не ни опрости, ще сме отгубещите.”

150.

И когато Муса се завърна разгневен, огорчен при своянарод, каза: “Колко лошо сте постъпили, след като ви оставих! Нима искахте даускорите повелята на вашия Господ?” И хвърли скрижалите, и сграбчи брат си заглавата, и го дръпна към себе си. [Брат му] каза: “О, сине на майка ми, народътме взе за безсилен и едва не ме уби. Не предизвиквай у враговете злорадство къммен и не ме причислявай към угнетителите!”

151.

Рече [Муса]: “Господи, опрости мен и брат ми, и ни въведив Твоето милосърдие! Ти си Най-милосърдният от милосърдните.”

152.

Които приеха телеца, ги сполетя гняв от техния Господ иунижение в земния живот. Така наказваме набеждаващите.

153.

А за които вършат злини, после се покаят и повярват,твоят Господ след това е опрощаващ, милосърден.

154.

И когато гневът стихна у Муса, той взе скрижалите.Вписано е в тях напътствие и милост за онези, които се страхуват от своя Господ.
(Израилтяните се разкаяли за това, че се покланяли на телеца и Всевишният Аллахповелил на пророка Муса да доведе избрани от него седемдесет представители наплемето, всички заедно да помолят за прошка. Следващото знамение разкрива товасъбитие.)

155.

И Муса избра от своя народ седемдесет мъже заопределеното от Нас време. И когато ги обхвана сътресението, рече: “Господи мой,ако ти пожелаеше, би ги погубил заедно с мен преди. Нима ще ни погубиш зарадионова, което извършиха глупците сред нас? То е само Твоето изпитание. Оставяш снего Ти в заблуда когото пожелаеш и напътваш Ти когото пожелаеш. Ти си нашиятПокровител, опрости ни, помилвай ни! Ти си Най-добрият от прощаващите.

156.

Пиши ни добрина и в земния живот, и в отвъдния! Ние сезавърнахме покаяни при Теб.” Каза [Аллах]: “С Моето мъчение поразявам коготопожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо – ще го пиша на онези, които сабогобоязливи и дават милостинята закат, и на онези, които вярват в Нашитезнамения,

157.

онези, които следват Пратеника, неграмотния Пророк,когото откриват записан у тях в Тората и Евангелието. Той им повеляваодобряваното и ги въздържа от порицаваното, и им разрешава благините, и имвъзбранява скверностите. И снема бремето и оковите, които са на тях. Коитоповярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана снего, тези са сполучилите.”
(Всевишният Аллах го назовава “неграмотния пророк”, но макар и неграмотен, тойпритежавал цялата зрелост на познанието. Това е наистина чудо.
Важно е да се отбележи, че и в Стария, и в Новия завет се подсказва за появатана Мухаммад, мир нему, като последен Пратеник на Аллах. Най-ясното от тезиуказания се съдържа в Йоан, 14: 16: “И аз ще поискам от Отца, и Той ще ви дадедруг Утешител, да бъде с вас до века.” Гръцката дума параклетос, която се схващаот християните като “Светия Дух”, може да се прочете и като периклютос – гръцкияеквивалент на Мухаммад “Възхваляван”.)

158.

Кажи: “О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас- на Онзи, Чието е владението на небесата и на земята. Няма друг бог
освен Него. Той съживява и Той умъртвява. Вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник- неграмотния Пророк, който вярва в Аллах и в Неговите Слова, и го следвайте, зада сте напътени!”

159.

Има сред народа на Муса и общност, която напътва с[низпосланата] истина и с нея е справедлива.

160.

И ги разделихме [синовете на Исраил] на дванадесетрода-общности. И дадохме на Муса откровение, когато народът му го помоли завода: “Удари с тоягата си камъка!” И избликнаха дванадесет извора от него. Вечевсички хора знаеха мястото си за пиене. И ги засенихме с облака, и спуснахме надтях манната и пъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха,а себе си угнетиха.

161.

И когато им бе речено: “Обитавайте това селище и яжтеоттам, откъдето пожелаете, и кажете: “Опрощение!”, и влезте през вратата,кланяйки се, Ние ще ви опростим прегрешенията! И ще надбавим за благодетелните.”

162.

Ала угнетителите подмениха с друго словото, което им беказано. И пратихме върху тях наказание от небето, защото бяха угнетители.

163.

И ги питай [о, Мухаммад] за селището, което бе крайморето – как престъпваха в Съботата, как в деня на тяхната Събота рибите имидваха по повърхността, а в ден, когато не празнуват Съботата, не идваха притях. Така ги изпитахме, защото бяха нечестивци.
(Всевишният Аллах забранил на израилтяните да ловуват в събота и заповядал дапочитат този ден. Тогава рибата излизала на повърхността на водата и плувала наволя, а в другите дни не излизала. Това било изпитание от Аллах, алаизраилтяните не издържали и започнали да ловят риба и в този ден.)

164.

И когато една група от тях рече: “Защо увещавате народ,който Аллах ще погуби и ще мъчи с тежко мъчение?”, рекоха: “За извинение предвашия Господ и за да се побоят!”

165.

И когато забравиха какво им бе припомнено, спасихмеонези, които възбраняват злото, и сграбчихме със сурово мъчение онези, коитоугнетяваха, защото бяха нечестивци.

166.

И щом пренебрегнаха онова, което им бе възбранено, имрекохме: “Бъдете маймуни презрени!”

167.

Твоят Господ прогласи, че непременно ще изпраща срещу тяхдо Деня на възкресението някои, които ще им причиняват най-
суровото мъчение. Твоят Господ е бърз в наказанието. Той е опрощаващ,милосърден.

168.

И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има иправедници, сред тях има и други освен това. И ги изпитахме с добрините излините, за да се завърнат.

169.

И остана след тях потомство, което наследи Писанието.Взимат мимолетностите на този свят и казват: “Ще ни се опрости.” И ако пак имдойде подобна мимолетност, взимат я. Не бе ли взет от тях обет в Писанието, чеще казват за Аллах единствено истината? А изучаваха онова, което е в него.Отвъдният дом е най-доброто за онези, които се боят. Нима не проумявате?

170.

А които твърдо се придържат към Писанието и отслужватмолитвата – Ние не погубваме наградата на подобряващите.

171.

И когато въздигнахме Планината над тях, сякаш е облак, ипомислиха, че ще падне отгоре им [рекохме]: “Придържайте се твърдо към онова,което ви дадохме и помнете какво има в него, за да се побоите!”

172.

И когато твоят Господ извади от синовете на Адам, отгърба им, тяхното потомство, и ги накара да засвидетелстват за себе си: “Не съмли Аз вашият Господ?”, казаха: “Да, свидетели сме.” Да не кажете в Деня навъзкресението: “Бяхме нехайни за това!”

173.

Или да не кажете: “Нашите бащи съдружаваха преди, а ниебяхме потомство след тях. Нима ще ни унищожиш заради онова, което провалящитевършеха?”

174.

Така им разясняваме знаменията, за да се завърнат.

175.

И прочети им вестта за онзи, на когото дарихме Нашитезнамения, а той се изплъзна от тях. И сатаната го направи свой последовател, истана той един от заблудените.

176.

А ако пожелаехме, щяхме да го въздигнем с тях. Ала той сепривърза към земята и последва страстта си, и е като кучето – нахвърлиш ли мусе, задъхва се, изплезило език, и оставиш ли го, задъхва се пак. Това е примерътза хората, които взимат за лъжа Нашите знамения. И им разказвай разказите, за дапремислят!

177.

Колко лош пример са хората, които взимат за лъжа Нашитезнамения и угнетяват себе си!

178.

Когото Аллах напъти, той е на правия път, а когото оставив заблуда, тези са губещите.

179.

Създадохме за Ада много от джиновете и от хората. Иматсърца, с които не схващат, имат очи, с които не виждат, имат
уши, с които не чуват. Те са като добитъка, даже са по-заблудени. Те санехайните.

180.

Аллах има Най-прекрасните имена. Зовете Го с тях иоставете онези, които богохулстват с Неговите имена! Ще им се въздаде за онова,което вършат.

181.

Сред онези, които сме сътворили, има общност напътваща систината и с нея е справедлива.

182.

А които взимат за лъжа Нашите знамения, ще ги въвлечем вгибел, без да разберат.

183.

Ще им дам отсрочка. Силна е Моята промисъл.

184.

Нима не разсъдиха? – Няма никаква лудост у техния другар[Мухаммад]. Той е само явен предупредител.

185.

Нима не погледнаха към владението на небесата и наземята, и към нещата, които Аллах е сътворил, и че може срокът им да е наближил?И в кое слово подир това ще повярват?

186.

Когото Аллах оставя в заблуда, за него няма водител. И гиоставя в тяхната престъпност да се лутат.

187.

Питат те за Часа: “Кога ще настъпи?” Кажи: “Знанието занего е само при моя Господ. Само Той ще изяви неговото време. Тегне този [Час]на небесата и на земята. Ще дойде при вас съвсем внезапно. Питат те, сякаш сиосведомен за него. Кажи: “Знанието за това е само при моя Господ, ала повечетохора не проумяват.”

188.

Кажи: “Не владея за себе си нито полза, нито вреда, освенако Аллах не го е пожелал. И ако знаех неведомото, щях да си увелича доброто инямаше да ме засяга злото. Аз съм само предупредител и благовестител за хоравярващи.

189.

Той е Онзи, Който ви сътвори от един човек и стори отнего съпругата му, за да намери при нея спокойствие. И след като я облада, тяпонесе лек товар и продължи с него. А когато натежа, двамата призоваха Аллах,своя Господ: “Ако ни дариш читаво дете, ще сме признателни.”

190.

И когато им дари читаво дете, те Му отредиха съдружници вонова, което им е дарил. Всевишен е Аллах над онова, с което Го съдружават!
(От знамението се подразбира, че не Адам и Ева съдружават с Аллах, а тяхнотопотомство.)

191.

Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, асамите те са сътворени?

192.

И не могат да им помогнат, нито на себе си помагат.

193.

И ако ги зовете към правия път, не ви следват. Едно исъщо е за вас дали ще ги зовете, или ще мълчите.

194.

Онези, които зовете вместо Аллах, са раби, подобни навас. Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!

195.

Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с коитохващат, или очи, с които виждат, или уши, с които чуват? Кажи: “Призовете вашитесъдружници, после ме надхитряйте и не ме изчаквайте!

196.

Моят покровител е Аллах, Който низпосла Книгата. Тойпокровителства праведниците.

197.

Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат,нито на себе си помагат.”

198.

И ако ги зовеш към правия път, не чуват. И ги виждаш дате гледат, ала не съзират.

199.

Придържай се към снизхождението и повелявай приличието, истрани от невежите!

200.

А ако те изкуси от сатаната изкушение, потърси убежищепри Аллах! Той е всечуващ, всезнаещ.

201.

Когато натрапливо видение от сатаната засегнебогобоязливите, те си спомнят [за Аллах] и ето ги – зрящи!

202.

А [сатаните] въвличат в заблуда своите братя, после непрестават.

203.

И не им ли донесеш знамение, казват: “Защо не си го тисъздал?” Кажи: “Аз следвам само онова, което ми се разкрива от моя Господ. Товаса прозрения от вашия Господ, и напътствие, и милост за хора вярващи.

204.

Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за дабъдете помилвани!”

205.

Споменавай своя Господ в душата си със смирение и страх,без гръмки слова сутрин и вечер, и не бъди от нехайните!

206.

[Ангелите,] които са при твоя Господ, не се големеят даМу служат, възхваляват Го и Му се покланят в суджуд.