79. Изтръгващите

Кълна се в изтръгващите [душите] с все сила

и в изваждащите [ги] нежно,

и в спускащите се бързо,

и в гонещите се в надпревара,

и в изпълняващите повелите!
(Всевишният Аллах се кълне в своите ангели, натоварени с различни
задължения. Неговата клетва е израз на тържествено
утвърждаване.)

В Деня, когато [се протръби с първия Рог] ще се разтърси
тресящата се [вселена],

ще последва второто [протръбяване].

Някои сърца в този Ден ще тръпнат.

Погледите им ще бъдат сведени.

Ще кажат: “Нима ще бъдем върнати към предишното,

нима, след като бяхме прогнили кости?”

Ще кажат: “Това тогава е завръщане със загуба.”

То е само едно протръбяване –

и ето всички – възкръснали!

[О, Мухаммад], стигна ли до теб разказът за Муса?

Когато неговият Господ го призова в свещената долина Тэа:

“Иди при Фараона! Той престъпи.

И кажи: “Не ще ли се пречистиш,

да те напътя към твоя Господ и да се побоиш?””

И му показа [Муса] най-голямото знамение.

И взе го за лъжа, и се възпротиви.

После се отвърна с упорство.

И насъбра [хората си], и прогласи.

Каза: “Аз съм вашият господ, върховният.”

И Аллах го сграбчи с наказание в отвъдния и в земнияживот.

В това има поучение за всеки богобоязлив.

Вие ли сте по-трудни за сътворяване или небето? Той го
съгради.

Въздигна неговия свод и го изравни,

и потъмни нощта му, и изведе утрото му,

и земята след това разпростря.
(Втова знамение се разкрива едно от научните чудеса на Корана,
тъй като глаголът “разпростря” (“даха”) в знамението има и
значение на “заобли се като яйце”.)

Извади от нея водите и пасбищата є,

и планините поби

за ползване от вас и от вашия добитък.

И когато настъпи Голямото прииждане,

тогава в Деня човек ще си припомни за какво се е старал,

и Адът ще бъде показан на всеки, който вижда…

За който е престъпвал

и е предпочел земния живот,

обиталището е Адът.

За който се е страхувал да не застане пред своя Господ [сгрях] и
е въздържал душата от страстта,

обиталището е Раят.

Питат те [о, Мухаммад] за Часа: “Кога ще настъпи?”

Какво [знание имаш] ти да го споменеш?

При твоя Господ е пределът му.

Ти си само предупредител за всеки, който се страхува отнего.

В Деня, когато го видят, те сякаш ще са пребивавали самоедна
привечер или утрин.