78. Вестта

За какво се питат един друг? –

За Великата вест,

за която са в разногласие.

Ала не! Те ще узнаят.

И пак – не! Те ще узнаят.

Не сторихме ли Ние земята постеля

и планините – подпори?

И ви сътворихме по двойки,

и сторихме съня ви покой,

и сторихме нощта покров,

и сторихме деня за препитание,

и съградихме над вас седем непоклатими небеса,

и сторихме [слънцето] горящ светилник,

и изсипваме от дъждовните облаци обилна вода,

за да извадим чрез нея зърна и растения,

и гъсти градини.

Денят на разделението е уречен –

Денят, когато се протръби с Рога и ще дойдете на тълпи,

и ще се разтвори небето, и ще стане на двери,

и планините ще бъдат раздвижени, и ще станат на мираж.

Адът е в очакване

за престъпващите – място за завръщане,

където ще останат столетия.

Не ще вкусят там нито прохлада, нито питие,

освен вряща вода и гной –

съответстващо въздаяние.

Не се надяваха те на равносметка.

И взимаха за пълна лъжа Нашите знамения.

Но всяко нещо вписахме в книга.

Затова вкусете! Не ще увеличим за вас друго освенмъчението.

За богобоязливите има убежище [-Рая] –

градини и лозя,

и с напъпили гърди – девствени връстнички,

и пълни чаши.

Не ще чуват там нито празнословие, нито лъжа –

въздаяние от твоя Господ – достатъчен дар, –

Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях,
Всемилостивия. Не ще могат с Него да говорят

в Деня, в който Духът [Джибрил] и ангелите ще севъзправят в
редица. Не ще продумат, освен комуто Всемилостивият позволи, и
той правдиво ще говори.

Този е Денят на истината. А който пожелае, да търси
пристан при своя Господ.

Предупредихме ви за близко мъчение в Деня, в който всекище
види какво е сторил преди с ръцете си. И неверникът ще каже: “О,
да можех да съм прах!”