75. Възкресението

Кълна се в Деня на възкресението.

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите
му.

Ала човек упорства в греха си

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

Тогава, когато погледът се заслепи

и луната се затъмни,

и слънцето, и луната се слеят,

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

Ала не! Няма убежище.

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела иза
късните.

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

дори да дава извинения.

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за даизбързаш
[да го запомниш]!
(За да не забрави новонизпосланото откровение, Пратеника на
Аллах, мир нему, се стараел да го повтори още докато му било
четено. Взнамението се споменава именно за това.)

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша
грижа.

И когато го четем, следвай неговото четене!

После неговото разясняване е Наша грижа.

Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

и изоставяте отвъдния.

Едни лица в този Ден ще възсияят,

към своя Господ ще гледат,

а други в този Ден ще бъдат мрачни,

ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупващагръбнака.

А когато душата стигне гръкляна

и се рече: “Кой ще те избави?”,

и той се убеди, че [това] е раздялата,

и се преплете крак с крак –

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

а отричаше и се отвръщаше.

После отиваше при своите хора с горделива походка.

Горко ти, горко!

И отново – горко ти, горко!

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

Нима той не бе частица сперма, която се изхвърля?

После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.
(“Съсирек” (на арабски – “алак”) произлиза от глагола “алака”,
което означава “закачвам”, тъй че в арабския оригинал “съсирек” се
схваща и като “закачваща се материя”.)

И създаде от нея двата пола – мъжа и жената.

Нима Той не е способен да съживи мъртвите?