70. Небесните стъпала

Един човек попита за неизбежното мъчение.

Никой не ще го отблъсне от неверниците.

То е от Аллах, Владетеля на небесните стъпала.

Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] вДен,
колкото петдесет хиляди години,

затова търпи с добро търпение [о, Мухаммад]!

Те го виждат далечен.

А Ние го виждаме близък.

В този Ден небето ще е като разтопена мед

и планините ще са като вълна,

и не ще пита приятел за приятеля,

въпреки че ще се виждат. Престъпникът ще желае, да би се
откупил от мъчението в този Ден с децата си

и съпругата си, и брат си,

и рода си, който го подслонява,

и всички, които са на земята, само за да се спаси.

Ала не! Това е лумнал Огън,

смъкващ кожата,

зове той всеки, който обръща гръб на вярата и се отвръща,

и трупа, и не раздава.

Човекът бе създаден колеблив –

щом го настигне злото – страхлив,

а щом го настигне доброто – скъперник,

освен отслужващите молитвата,

които в своята молитва са постоянни

и в чиито имоти е заделен дял

за просяка и бедняка,
(В тези знамения става дума за задължителната милостиня закат,
от която се възползват и други групи хора освен тук споменатите.)

и които смятат за истина Съдния ден,

и които се страхуват от мъчението на своя Господ –

мъчението на техния Господ не е безопасно,-

и които целомъдрието си пазят,
(Пазят се от извънбрачни връзки.)

освен за техните съпруги или за владените от технитедесници.
Те не ще бъдат упреквани.

А които се стремят към друго освен това – тези са
престъпващите.

И които повереното на тях, и техния обет съблюдават,

и които в своите свидетелства са правдиви,

и които молитвите си усърдно отслужват,

те ще бъдат на почит в Градините.

Какво им е на неверниците, втренчили в теб погледи

отдясно и отляво на тълпи?

Нима всеки от тях копнее да влезе в Градината на
блаженството?
(Като прииждали на групи, съдружаващите се смесвали с
множеството, заобиколило Пророка. Слушали неговото слово и се
подигравали: “Ако те, както казва Мухаммад, влязат в Рая, ние,
разбира се, ще влезем преди тях.”)

Ала не! Сътворихме ги от онова, което знаят.

И не! Кълна се в Господа на изгревите и на залезите, Ниесме
способни

да ги заменим с по-добри от тях. И не ще бъдем възпрени.

Остави ги да тънат и да се забавляват, додето срещнатсвоя
Ден, който им е обещан!

Деня, в който ще излязат забързани от гробовете, сякаш се
устремяват към идолите,

със сведен поглед, покрити с унижение. Това е Денят,който им
е обещан.