68. Калемът

Нун. Кълна се в калема и в онова, което пишат!
(“Нун” се тълкува като един от онези буквени знаци, смисълът на
които е известен само на Аллах. “Нун” означава и “голяма риба,
кит”, и още – “мастилница”, и тогава клетвата тук се изрича в
името на мастилницата, на калема и на онова, което той пише.
Така се подчертава ролята на грамотността и познанието.)

Ти [о, Мухаммад] – по милостта на твоя Господ – не силуд.
(Това знамение отхвърля твърденията на съдружаващите, че
Пратеника на Аллах, мир нему, е “безумен”, а следващите знамения
потвърждават неговата извисеност, както и ценността на
пророческата му мисия.)

За теб има несекваща награда.

Ти наистина имаш велик нрав.

Ти ще видиш и те ще видят

кой от вас е безумният.

Най-добре твоят Господ знае кой се е отклонил от Неговияпът
и най-добре Той знае напътените.

И не се покорявай на отричащите!

Желаят, ако се смекчиш, и те да се смекчат.

И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък,

клеветник, който разнася сплетни,

възпира доброто, престъпва, съгрешава,

грубиян и дори извънбрачен син.

А тъй като има богатство и синове,

когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: “Легендина
предците!”

Ще го бележим по носа.

Изпитахме ги, както изпитахме и стопаните на градината,
когато се заклеха [тайно] да я оберат на сутринта.
(Според преданието един човек от племето Сакиф имал близо до
Сана градина с лозя, фурми и посеви. Когато прибирал реколтата,
той отделял голям дял за бедняците. След като починал, синовете
му не продължили този обичай под предлог, че имат многобройни
семейства и препитанието не им стига. Тогава Аллах изпепелил
градината им. Бедствието, изпратено на меканските
съдружаващи, се обяснява като недоимък и глад.)

И да не правят изключение.

И я споходи бедствие от твоя Господ, докато спяха.

И тя стана като черна нощ.

И си викаха един другиму на сутринта:

“Тръгнете към своята реколта в зори, ако ще берете!”

И се отправиха, шепнейки един на друг:

“Днес да не влиза там при вас бедняк!”

И тръгнаха в зори с твърдо намерение.

И когато я видяха, рекоха: “Наистина сме се заблудили.

Не, ние сме лишени.”

Най-разумният от тях рече: “Не ви ли казах – защо не
прославяте Аллах?”

Рекоха: “Слава на нашия Господ! Бяхме угнетители.”

И започнаха взаимно да се укоряват.

Рекоха: “О, горко ни, наистина сме престъпващи!

Дано нашият Господ ни даде в замяна по-добра от нея. Ние
нашия Господ умоляваме.”

Такова е наказанието. А наказанието в отвъдния живот епо-
голямо, ако знаят.

Наистина за богобоязливите при техния Господ са Градините
на блаженството.

Нима отдадените на Аллах ще сторим да са като
престъпниците?

Какво ви е, така да отсъждате?

Или имате книга, от която се учите,

и в нея имате, каквото изберете?

Или имате обещание от Нас до Деня на възкресението даимате
онова, което сами отсъждате?

Питай ги кой от тях е поръчител за това?

Или имат съдружници? Да доведат своите съдружници – ако
говорят истината –

в Деня, когато ще се разкрият делата и [тези] ще бъдат
приканени да се поклонят, а не ще могат.

Свели поглед, ще ги покрие унижение, а бяха приканвани дасе
покланят, когато бяха здрави.

Остави на Мен [о, Мухаммад] взимащите за лъжа тази Вест!
Постепенно ще ги въвлечем [в погибел], без да разберат.

Ще им дам отсрочка. Моята промисъл е силна.
(Вж. 7: 182)

Или търсиш от тях отплата, та са обременени с дълг?

Или при тях е неведомото и те го записват?

Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човекав
кита, който зовеше, изпълнен със скръб!
(Вж. 37: 139-148)

Ако не бе го достигнала милост от неговия Господ, щеше дае
изхвърлен на голия бряг с упрек.

Но неговият Господ го пречисти и го стори праведник.

И едва не те сразяват с погледи неверниците, когатослушат
Напомнянето, и казват: “Той е луд.”
(“Напомняне” е едно от имената на Свещения Коран.)

А то не е друго освен напомняне за световете.