60. Изпитваната

1.

О, вярващи, не взимайте за ближни Моите врагове и вашите
врагове! Вие се отнасяте с обич към тях, а те не повярваха в
истината, която дойде при вас. Прогонват Пратеника и вас, защото
вярвате в Аллах, вашия Господ. Ако излизате на борба по Моя път и
се стремите към Моето благоволение… Скривате обичта към тях, но
Аз най-добре знам какво спотайвате и какво показвате. А който от
вас направи това, той се е отклонил от правия път.
(Знамението е низпослано по конкретен повод. Един от
сподвижниците на Пророка – Хатиб ибн Аби Балтаа – решил да
извести меканците за предстоящото мюсюлманско настъпление към
града. Направил това, за да предупреди семейството си, което
останало в Мека. Написал писмо и го изпратил по една жена –
неверница. Но Пратеника на Аллах научил за предателството и
изпратил конен отряд подир жената, която била заловена на точно
посоченото от Пророка място. Взели скритото в косите є послание и
я освободили. Пратеника на Аллах извикал Хатиб, разговарял с него и –
въпреки гнева на достойния Омар – му простил. Така всички
мюсюлмани били предупредени за възможните им врагове.)

2.

Ако ви надвият, ще ви станат врагове и ще простират съсзло
към вас ръцете и езиците си. И желаят да сте неверници.

3.

Не ще ви помогнат нито вашите роднинства, нито вашитедеца в
Деня на възкресението. Той ще ви раздели. Аллах е зрящ за вашите
дела.

4.

Хубав пример за вас са Ибрахим и онези, които бяха заеднос него,
когато казаха на своя народ: “Непричастни сме към вас за онова, на
което служите вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и ще се
прояви вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате
единствено в Аллах.” Освен думите на Ибрахим към баща му: “Ще
моля за твоето опрощение, но нямам власт да се застъпя за теб
пред Аллах. Господи наш, на Теб се уповаваме и пред Теб се
покайваме, и към Теб е завръщането.
(Ибрахим е пример за хората, освен цитираните негови думи.)

5.

Господи наш, не ни подлагай на изпитание чрез неверницитеи ни
опрости! Господи наш, наистина Ти си Всемогъщия, Премъдрия.”

6.

Те са хубав пример за вас – за всеки, който се надява наАллах и на
Сетния ден. А който се отвърне – Аллах е Пребогатия, Всеславния.

7.

Аллах може да породи обич между вас и онези от тях, скоито
враждувахте. Аллах е всемогъщ. Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Втова знамение Всевишният Аллах повелява да не се отива до
крайност във враждата, защото след време враждебното общество
може да промени своето отношение. И наистина, заклетите врагове
на Пророка, мир нему, и на мюсюлманите – съдружаващите от Мека
и околностите є – встъпили в Исляма, техните потомци също
приели правата вяра и воювали по пътя на Аллах. Така Божието
обещание, изречено в знамението, станало факт.)

8.

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и дапостъпвате
справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви
прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите.

9.

Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, коитовоюват
с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за
прогонването ви. А които се сближават с тях – те са
угнетителите.

10.

О, вярващи, ако дойдат при вас вярващите жени като
преселнички, изпитайте ги! Аллах най-добре знае вярата им. И ако
узнаете, че са вярващи, не ги връщайте при неверниците! Нито
жените са разрешени за тях, нито пък те са разрешени за жените. И
дайте на мъжете им онова, което те са похарчили! Не е грях за вас да
се ожените за такива, ако им дадете сватбените дарове. И не
задържайте [о, вярващи мъже] вашите отрекли се от вярата жени,
и си искайте, каквото сте похарчили, и те [невярващите мъже] нека
искат, каквото са похарчили [за техните повярвали жени]! Това е
присъдата на Аллах. Той отсъжда между вас. Аллах е всезнаещ,
премъдър.
(Тук се уреждат проблемите, възникнали след споразумението при
Худайбия. Вярващите жени, намерили убежище при мюсюлманите,
нямало да бъдат предавани на неверниците и с тях щяло да се
постъпва така, както е посочено в знамението. Съгласно
споразумението, вярващите, които произхождат от средата на
неверниците, е трябвало да бъдат връщани при тях, но това условие
се отменя за жените, защото те не могат да останат свързани в
брачен съюз с неверници.)

11.

И ако сте изпуснали нещо от [похарченото за] съпругите ви
[отишли] при неверниците, и вземете придобивка [в битка], тогава
дайте на онези, чиито съпруги са ги напуснали, толкова, колкото
те са похарчили, и бойте се от Аллах, в Когото вярвате!

12.

О, Пророче, ако дойдат при теб вярващите жени да ти се
закълнат, че не ще съдружават нищо с Аллах и не ще крадат, и не
ще прелюбодействат, и не ще убиват децата си, и не ще скалъпват
лъжа за онова, което е между ръцете и краката им, и че ще те
слушат в одобряваното, приеми клетвата им и моли Аллах за
тяхното опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Изразът “онова, което е между ръцете и краката им” е намек за
децата, заченати от чужди мъже.)

13.

О, вярващи, не се сближавайте с хора, на които Аллах се е
разгневил! Изгубили са те надежда за отвъдния живот, както и
неверниците са изгубили надежда за намиращите се в гробовете.