54. Луната

Наближи Часът и се разцепи луната.
(Както разказват мнозина сподвижници на Пророка, Аллах да го благослови и с мирда го дари, меканците поискали от него да извърши чудо. Тогава той отправил зовкъм Аллах и луната се разцепила, а после възвърнала целостта си. Изуменитесъдружаващи не можели да отрекат чудото, но си го обяснили като магьосничество.)

Но и да видят знамение, те се отдръпват и казват:”Продължителна магия.”

И го взимат за лъжа, и следват своите страсти. Но завсяко дело има край.

Дойдоха вече при тях вести, които да ги възпират,

зряла мъдрост [- Коранът] – ала безполезни са за тяхпредупредителите.

Затова се отвърни от тях [о, Мухаммад]! В Деня, когатозовящият призове към нещо ужасно,

те със сведен поглед ще излязат от гробовете катопръснати скакалци,

забързани към зовящия. Ще кажат неверниците: “Това етежък Ден.”

Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб иказваха: “Той е луд!”, и бе прогонен с крясъци.

Тогава призова той своя Господ: “Аз съм победен, помогними!”

И разтворихме Ние вратите на небето със струяща вода,

и сторихме да бликнат извори от земята, и водите сесрещнаха за предопределена повеля.

А него понесохме върху [Ковчега от] дъски и гвоздеи,

плаващ пред Очите Ни – въздаяние за онзи, който беотричан.

И оставихме това за знамение, но има ли кой да се поучи?

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да сепоучи?

И адитите отричаха. И какво бе Моето мъчение и Моетопредупреждение!

Изпратихме срещу тях вихър в ден на непрестаннозлочестие,

изтръгващ хората, сякаш са стволове на изскубнати палми.

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да сепоучи?

И самудяните отричаха предупредителите.

И рекоха: “Нима човек от нас ще последваме? Тогава ние щеизпаднем в заблуда и безумие.

Нима на него бе разкрито Поучението сред нас? Не, той енадменен лъжец.”

Утре ще научат кой е надменен лъжец.
(“Утре” е Съдният ден.)

Изпращаме Ние камилата като изпитание за тях. Наблюдавайги и търпи!

И ги извести, че водата е поделена между [нея и] тях! Ипиенето на всеки е разпределено.
(Вж. 26:141-159)

Но извикаха техен другар и той се зае, и я закла.

И какво бе Моето мъчение и Моето предупреждение!

Изпратихме срещу тях само един Вик и станаха като сухитесламки на сеното.

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да сепоучи?

И народът на Лут отричаше предупредителите.

Изпратихме срещу тях ураган от камъни, освен засемейството на Лут. Спасихме ги на развиделяване –

благодеяние от Нас. Така въздаваме на онзи, който епризнателен.

Той ги предупреди за Нашето мъчение, но те се усъмниха впредупреждението.

И поискаха от него да ги допусне до гостите си, ноослепихме очите им. Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!
(Вж 11: 77-83)

И рано сутринта ги сполетя трайно мъчение.

Вкусете Моето мъчение и Моето предупреждение!

И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да сепоучи?

Предупредителите дойдоха и при хората на Фараона,

[но] те взеха за лъжа всичките Ни знамения. Затова гисграбчихме, както подобава на всесилен, всемогъщ.

Нима вашите неверници са по-добри от онези, или за васима оневиняване в Писанията?
(Взнамението се отправя въпрос към съдружаващите меканци, дали са получилигаранция, че ще се избавят от наказанието благодарение на превъзходството си наднародите, живели от времето на Нух до епохата на Фараона.)

Или казват: “Не сме ли ние непобедимо множество?”

Ще бъде разгромено множеството и ще обърне то гръб в бяг.

Часът е обещаният им срок. Часът е най-злочестият инай-горчивият.

Престъпниците ще са в заблуда и безумие

в Деня, когато бъдат влачени по лице в Огъня: “Вкусетедопира на Ада!”

Ние всяко нещо сътворихме с мяра.

Нашата повеля се изпълнява, докато мигне окото.

Вече погубихме подобните на вас. Но има ли кой да сепоучи?

И всяко нещо, което са вършили, го има в писанията.

Всичко, малко или голямо, е записано.

Богобоязливите ще пребъдат сред градини и реки –

истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия.