1.

Ха. Мим.

2.

Кълна се в ясната Книга.

3.

Низпослахме я Ние в благословена нощ. Ниепредупреждаваме.
(“благословена нощ” – Нощта на могъществото. Вж. 97: 1)

4.

През нея се решава всяко мъдро дело

5.

по заповед от Нас. Ние пращаме [пратениците] –

6.

милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия –

7.

Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях,ако сте убедени.

8.

Няма друг Бог освен Него. Той съживява и Той умъртвява -вашият Господ и Господът на древните ви предци.

9.

Но те в съмнение се забавляват.

10.

Изчакай Деня, в който небето ще донесе явен дим!

11.

Той ще обгърне хората. “Това е болезнено мъчение.”

12.

[Неверниците ще кажат:] “Господи наш, премахни от Насмъчението! Ние вече вярваме.”
(За този дим са изказани две основни тълкувания:1) димът означава суша инедоимък. Арабските земи познават бедността и дори съплеменниците на Пророка седопитвали до него как да я преодолеят; 2)този дим е едно от знаменията, коитовещаят Часа на Съдния ден. Той ще забули небето. По думите на Пророка, мир нему,едно от предзнаменованията на Часа е и дим, който ще обхване пространствотомежду изтока и запада.)

13.

Как ще са се поучили, когато при тях дойде явен Пратеник,

14.

а те се отметнаха от него и рекоха: “Той е подучен, луд.”

15.

Ние ще отмахнем за малко мъчението, но пак ще се върнете.
(Когато неверниците видят дима, обхванал всичко наоколо преди настъпването наЧаса, те ще потърсят помощта на Аллах. За кратко време Всевишният Аллах щепремахне дима и тогава те пак ще се върнат към неверието.)

16.

В този Ден най-силно ще ги сграбчим. Ние отмъщаваме.

17.

Преди тях изпитахме народа на Фараона, когато при тяхдойде достоен пратеник:

18.

“Предайте на мен рабите на Аллах! Аз съм ваш доверенпратеник.”
(Вж. 20: 47)

19.

И не се възгордявайте пред Аллах! Донесох ви явен довод.

20.

И опазил ме моят Господ и вашият Господ, да не мепребиете с камъни!

21.

А ако не ми вярвате, оставете ме!”

22.

И позова той своя Господ: “Тези хора са престъпници.”

23.

[Аллах каза:] “Върви с Моите раби нощем! Вас ще випреследват.

24.

И остави морето разцепено! Те са войници, които ще бъдатиздавени.”
(Муса ударил с жезъла си по морето, водата се разполовила и народът му спокойнопреминал на отсрещния бряг, а Фараонът и неговата войска, които го преследвали,се издавили.)

25.

Колко градини и извори оставиха те,

26.

и ниви, и прекрасни места,

27.

и блаженство, на което се наслаждаваха!

28.

И така оставихме това в наследство на друг народ.
(Оставено е в наследство на синовете на Исраил.)

29.

И не ги оплака нито небето, нито земята. И не им бедадена отсрочка.

30.

И спасихме синовете на Исраил от унизителното мъчение,

31.

от Фараона. Той бе горделивец от престъпващите.

32.

И ги избрахме – знаейки – да превъзхождат те народите [потяхно време].

33.

И им дадохме от знаменията онова, в което имаше явноизпитание.
(Те били удостоени с блага като разполовяването на морето, сянката от облака,манната, която им дала сили, пъдпъдъците за препитание и т.н.)

34.

Те [- неверниците] казват:

35.

“Смъртта е само веднъж. И не ще бъдем възкресени.

36.

Доведете нашите предци, ако говорите истината!”

37.

Те ли са по-добри, или народът на Туббаа и онези предитях? Погубихме ги, защото бяха престъпници.
(“Туббаа” се наричали владетелите на древен Йемен. Както разяснява самиятПророк, този владетел притежавал добродетели, ала народът му се отклонил отправия път. Взнамението се напомня, че в сравнение с Туббаа племето Курайш епо-слабо по мощ и численост.)

38.

И не сътворихме напразно небесата и земята, и всичкомежду тях.

39.

Сътворихме ги само с мъдрост. Ала повечето от тях незнаят.

40.

Денят на разделението е срокът за всички тях.

41.

Денят, в който близък не ще избави близък с нищо. И не щеим се помогне,

42.

освен когото Аллах пощади. Той е Всемогъщия, Милосърдния.

43.

Дървото Зокум

44.

е храната на всеки грешник.

45.

Подобно разтопен метал тя ще кипи в стомасите,

46.

сякаш кипи вряща вода.

47.

“Вземете го и го замъкнете в средата на Ада!

48.

После излейте върху главата му от мъчението на врящатавода:

49.

“Вкуси! Нали ти бе могъщият, знатният.”

50.

Това е, в което се съмнявахте.

51.

Богобоязливите ще са на сигурно място –

52.

сред градини и извори,

53.

ще са облечени в коприна и брокат, един срещу друг.

54.

Така! И ще им дадем за съпруги красавици с големи очи.

55.

Ще пожелават там всякъкъв плод – в сигурност.

56.

Не ще са вкусили там друга освен първата смърт [в земнияим живот]. Ще ги опази Той от мъчението на Ада –

57.

благодат от твоя Господ. Това е великото спасение.

58.

Сторихме го [Корана] лесен – на твоя език, за да сепоучат.

59.

И чакай! Те също очакват.