1.

Ха. Мим.

2.

Кълна се в ясната Книга.

3.

Ние я сторихме Коран на арабски, за да проумеете.

4.

Той е в Книгата-майка при Нас – възвисен, мъдър.

5.

Нима ще ви лишим от Напомнянето, защото сте хорапрестъпващи?

6.

И колко пророци изпратихме сред предците!

7.

И не е идвал при тях пророк, без да му се подиграят.

8.

И погубихме по-силни от тях. Отминаха много примери спредците.

9.

И ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, щерекат: “Сътворил ги е Всемогъщия, Всезнаещия,

10.

Който стори земята постеля за вас и прокара там пътища,за да се напътите.

11.

И Който изсипва от небето вода с мярка, и съживява с неямъртвата земя. Така ще бъдете извадени [от гробовете].

12.

И Който сътвори всички видове, и направи за вас откорабите и от добитъка онова, с което пътувате,

13.

за да се настанявате на гърбовете им и да споменаватеблагодатта на вашия Господ, щом се настаните върху тях, и да казвате: “Пречист еОнзи, Който подчини това на нас! Ние сме неспособни за това.

14.

При нашия Господ ще се завърнем.”

15.

И Му приписаха [неверниците] част от Неговите раби.Човекът е явен неблагодарник.
(Някои неверници обявявали ангелите за дъщери на Аллах.)

16.

Нима от онова, което е сътворил, Той си взе дъщери, а навас дари синовете?

17.

И когато известят някого от тях за раждането на онова,което той приписва на Аллах, лицето му помрачнява и спотайва печал.
(Щом чуели за раждането на момиче, те недоволствали. Съществувал древен езическиобичай да бъдат живи погребвани новородени момичета.)

18.

Нима [Му приписват] онези, които израстват сред накити ив спора са безсилни?

19.

Те сметнаха за женски ангелите, които са рабите наВсемилостивия. Нима присъстваха на тяхното сътворяване? Ще се запише тяхнототвърдение и ще бъдат разпитвани.

20.

И казват: “Ако Всемилостивия пожелаеше, нямаше да имслужим [на идолите].” Те нямат знание за това, а само съчиняват.

21.

Или им дадохме друга книга преди това, та към нея сепридържат?

22.

Не! Рекоха: “Заварихме предците си с религия. И ние потехните стъпки вървим.”

23.

И така, преди теб не изпратихме в никое селищепредупредител, без живеещите там в доволство да рекат: “Заварихме предците си срелигия и ние техните стъпки следваме.
(Това знамение съдържа утеха за Пратеника на Аллах, мир нему, като наред с товато изтъква, че подражателството е отдавна познато отклонение от правия път.)

24.

Рече: “Нима и ако съм дошъл при вас с по-добро напътванеот това, с което заварихте предците си?” Рекоха: “Не вярваме в това, с което стеизпратени.”
(Всеки от пророците се обръщал към своя народ по този начин, но отговорът, койтов повечето случаи получавал, бил отрицание на религията и продължаване насляпото подражателство.)

25.

И им отмъстихме. И виж какъв бе краят на отричащите!

26.

Ибрахим рече на своя баща и на своя народ: “Аз отхвърлямтова, на което служите,

27.

а [служа] само на Онзи, Който ме е създал. Той ще менапъти.”

28.

И стори Той това слово да остане у неговите потомци, зада се върнат [към него].
(Словото за единобожието е останало в наследство у потомството на Ибрахим.Вярата в единия Бог не е престанала да съществува у тях.)

29.

Да, на тези [неверници] и на техните предци дадох да сенасладят, докато при тях дойде истината и явен пратеник.
(Истината е Свещеният Коран, а явният пратеник – Мухаммад, Аллах да гоблагослови и с мир да го дари.)

30.

И щом истината дойде при тях, рекоха: “Това е магия. Ниене вярваме в нея.”

31.

И рекоха: “Защо този Коран не бе низпослан на някойголемец от двете селища?”
(Според неверницитеКоранът трябвало да бъде низпослан или на богатия меканецал-Уалид ибн ал-Мугира, или на таифянина Уруа ас-Сакафи. Ал-Уалид казал:”Следкато аз съм първенец на курайшите и Уруа е най-велик измежду сакифитите, нимаКоранът ще бъде изпратен на Мухаммад?” Ала пред Аллах величието не се измерва сбогатство и знатен произход, а с благочестие. Всъщност Мухаммад бил от знатенрод, но останал кръгъл сирак, а и не бил заможен.)

32.

Нима те разпределят милостта на твоя Господ? Ниеразпределяме помежду им тяхното препитание в земния живот и
въздигаме едни от тях над други, та едните да се възползват от другите. Амилостта на твоя Господ е по-добро от онова, което те трупат.

33.

Ако не бе [опасността] хората да станат общност от[неверници], щяхме да направим за онези, които не вярват във Всемилостивия – задомовете им – от сребро покриви и стълбища, по които да се изкачват,

34.

и [сребърни] врати за домовете им, и престоли, на коитода се облягат,

35.

и украса. Но всичко това е само насладата на земнияживот. А отвъдният при твоя Господ е за богобоязливите.

36.

А за онзи, който се отдръпва от напомнянето наВсемилостивия, определяме един сатана, той да му е приятел.

37.

Тези [сатани] ги възпират от пътя, а те мислят, че санапътени.

38.

А когато се яви той пред Нас, казва [на сатаната]: “Ах,да имаше между мен и теб разстояние, колкото от изток до запад! Колко лошприятел си бил!”

39.

И не ще ви е от полза Днес съучастието в мъчението, щомбяхте угнетители.

40.

Нима ти [о, Мухаммад] ще накараш глухия да чуе или щенапътиш слепия и онзи, който е в явна заблуда?

41.

И да те приберем, Ние ще им отмъстим.

42.

Или ще ти покажем онова, с което ги заплашвахме. Ниеимаме надмощие.

43.

И се придържай към откровението, което ти бе разкрито! Тиси на правия път.

44.

То наистина е чест за теб и за твоя народ. И ще бъдетеразпитвани.

45.

И питай онези от Нашите пратеници, които изпратихме предитеб, дали сме сторвали Ние други богове, на които да се служи, вместо наВсемилостивия!
(Когато детайлно се проучат предходните религии, се разбира, че нито една от тяхне съдържа призив към идолопоклонство. Всички пророци без изключение споделятвярата в единия Бог.)

46.

И Муса изпратихме с Нашите знамения при Фараона изнатните му хора, и той рече: “Аз съм пратеник от Господа на световете.”

47.

И когато им донесе Нашите знамения, те им се подиграха.

48.

И всяко знамение, което им показвахме, бе по-голямо отпредишното. И ги сграбчвахме с мъчението, за да се завърнат [към правия път].

49.

И рекоха: “О, вълшебнико, позови за нас своя Господ заонова, което ти е обещал! И непременно ще се напътим.”

50.

И когато отмахнахме от тях мъчението, ето ги – нарушихаобещанието!

51.

И призова Фараонът своя народ, и рече: “О, народе мой,нима не принадлежи на мен владението над Египет и над тези реки, течащи краймен? Нима не виждате?
(Когато говори за дворците и за река Нил, която тече под тях, Фараонът изтъквасвоята мощ, богатство и великолепие, и същевремено напомня за слабостта ибедността на пророка Муса.)

52.

Нима не съм по-добър от този, който е слаб и едвамобяснява?

53.

И защо не му бяха дарени гривни от злато или защо недойдоха ангелите с него за подкрепа?”

54.

И така подведе той своя народ, и те му се покориха.Наистина бяха нечестиви хора.

55.

И когато Ни разгневиха, им отмъстихме и ги издавихмевсичките.

56.

И ги сторихме поука и пример за идните.

57.

И когато синът на Мариам бе даден за пример, ето – твоятнарод му се подигра!
(При спор за Иса и майка му Мариам един съдружаващ рекъл: “Ако почитаните Иса,Мариам, Узайр и ангелите са в Ада, аз съм съгласен да бъда с тях.” При тези думидругите съдружаващи високомерно се изсмели. Знамението е низпослано по повод натова тяхно безогледно поведение.)

58.

И рекоха: “Нашите богове ли са по-добри или той [Иса]?”Дадоха ти го само за спор. Да, те са заядлив народ.

59.

Той е само раб, комуто Ние дадохме благодат и го сторихмепример за синовете на Исраил.
(Иса, мир нему,е велика личност, удостоена с милостта да стане пророк. Чрез негона израилтяните бил даден пример за Божията сила, способна да сътворява безналичие на баща.)

60.

И ако пожелаехме, щяхме да сторим ангели вместо вас даостанат на земята.

61.

Той е знак за Часа. И не се съмнявайте в него, и Меследвайте! Това е правият път.
(Появата на Иса е знак за настъпването на Съдния ден.)

62.

И сатаната да не ви отклони! Той е ваш явен враг.

63.

И когато Иса донесе ясните знаци, рече: “Дойдох при вас смъдростта и за да ви обясня част от онова, по което сте в разногласие! Затовабойте се от Аллах и ми се покорете!

64.

Аллах е моят Господ и вашият Господ. Затова единствено наНего служете! Това е правият път.”

65.

Но групите сред тях изпаднаха в разногласие [относноИса]. Горко на угнетителите от мъчение в болезнения Ден!

66.

Нима очакват друго освен Часът да дойде при тях внезапно,без да усетят?

67.

В този Ден приятелите ще са врагове един на друг освенбогобоязливите.

68.

“О, раби Мои, Днес няма страх за вас и не ще скърбите!

69.

Вие, които повярвахте в Нашите знамения и бяхте мюсюлмани-

70.

влезте в Рая, вие и съпругите ви, възрадвани!”

71.

Ще бъдат обслужвани с блюда от злато и с чаши, и ще има втях, каквото душите поискат, и каквото радва очите. Там ще пребивавате вечно.

72.

Това е Раят, който ви е оставен в наследство зарадивашите дела!

73.

Има там за вас много плодове, от които ще ядете.

74.

Престъпниците ще пребивават вечно в мъчението на Ада.

75.

То не ще бъде облекчено и ще ги обземе отчаяние.

76.

Не ги угнетихме Ние, а те себе си угнетяваха.

77.

И ще зоват: “О, Малик, нека твоят Господ ни унищожи!” Щерече: “Тук ще останете!”
(Неверниците се обръщат със зов към Малик, пазача на Ада, и възжелават да умрат,защото предпочитат смъртта пред живота в страдания. Но Малик им разкрива, ченяма за тях спасение.)

78.

Донесохме ви истината, ала повечето от вас мразятистината.

79.

Нима [неверниците] нещо друго са решили? Но Ние също смерешили.

80.

Или смятат, че не чуваме техните тайни и скришните имбеседи? Да, и Нашите пратеници [-ангели] при тях [всичко] записват.

81.

Кажи [о, Мухаммад]: “Ако Всемилостивия имаше син, Аз щяхда съм първият от поклонниците.

82.

Пречист е Господът на небесата и на земята, Господът наТрона, от онова, което Му приписват!”

83.

Остави ги да затъват и да се забавляват, додето срещнатсвоя Ден, който им е обещан!

84.

Той е Богът на небето и Богът на земята. Той е Премъдрия,Всезнаещия.

85.

Да бъде благословен Онзи, Чието е владението на небесатаи на земята, и на всичко между тях! При Него е знанието за Часа и при Него щебъдете върнати.

86.

А онези, които [съдружаващите] зоват вместо Него, немогат да се застъпят, освен онези, които потвърждават истината и я знаят.

87.

И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: “Аллах!”Как тогава биват подлъгвани?

88.

И словата му: “О, Господи мой, тези са хораневярващи!…”
(Това са думи, които Мухаммад, мир нему, е отправил към Всевишния Аллах в изразна отчаяние от тези хора.)

89.

Отдръпни се от тях [о, Мухаммад] и кажи: “Мир!” Те щеузнаят.