1. |
Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне! |
2. |
Ала неверниците тънат в надменност и противене. |
3. |
Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, новече не бе време за спасение. |
4. |
И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. Ирекоха неверниците: “Този е магьосник-измамник. |
5. |
Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина енещо изумително.” |
6. |
И си тръгнаха знатните от тях: “Вървете и отстоявайтевашите богове! Именно това се възнамерява. |
7. |
Не сме чували за това в последната религия. То е самоизмислица. |
8. |
Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?” Да,съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение. |
9. |
И нима при тях са съкровищниците с милостта на твояГоспод – Всемогъщия, Даряващия? |
10. |
Или е тяхно владението на небесата и на земята, и навсичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата! |
11. |
Те са някакво там разгромено войнство от съюзници. |
12. |
Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, иФараонът – владетелят на войските, |
13. |
и народът на Лут, и самудяните, и обитателите наГоричката. Те бяха съюзени. |
14. |
Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моетонаказание. |
15. |
И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка. |
16. |
И казват: “Господи, ускори нашия дял преди Деня наравносметката!” |
17. |
[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни занашия раб Дауд – притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас. |
18. |
Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и взори. |
19. |
И птиците насъбрани – всички му се подчиниха. |
20. |
И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, иточното отсъждане. |
21. |
А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато сепокатериха в светилището? |
22. |
Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: “Несе страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди междунас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!” |
23. |
[Единият рече:] “Това е моят брат. Той има деветдесет идевет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: “Повери ми я!” И ме надви вспора.” |
24. |
Рече [Дауд]: “Угнетил те е, като е добавил твоята овцакъм своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези,които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те.” И разбра Дауд, че Ниесамо го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки челодо земята в суджуд, и се разкая. |
25. |
И му опростихме това. При Нас той е приближен и имапрекрасна обител |
26. |
О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята,затова отсъждай между хората с истината и не следвай |
27. |
И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тяхнапразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня! |
28. |
Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведнидела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите даса като разпътните? |
29. |
Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] -благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучаватразумните хора… |
30. |
И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги сеобръщаше към Нас. |
31. |
Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи скопита. |
32. |
И рече: “Заради любовта към благата пренебрегнахспоменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [нанощта]. |
33. |
Върнете ги при мен!” И започна да сече краката и шиитеим. |
34. |
Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме[чуждо] тяло. После той се разкая. |
35. |
Рече: “Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която дане бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия.” |
36. |
И му подчинихме вятъра леко да духа според неговатаповеля, където поиска. |
37. |
И сатаните – едни да строят, други да се гмуркат, |
38. |
а трети – вързани в окови… |
39. |
Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман],облагодетелствай, или се въздържай безмерно! |
40. |
И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител. |
41. |
И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ:”Сатаната ми причини беда и мъчение.” |
42. |
[Аллах рече:] “Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене,студена за пиене.” |
43. |
И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толковазаедно с тях – милост от Нас и поука за разумните хора. |
44. |
“И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и ненарушавай клетвата си!” И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Тойвинаги се обръщаше към Нас. |
45. |
И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб -притежатели на сила и прозорливост! |
46. |
И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [наотвъдното]. |
47. |
И те са при Нас сред добрите избраници. |
48. |
И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са среддобрите. |
49. |
Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител- |
50. |
градините на Адн с разтворени за тях врати. |
51. |
Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета. |
52. |
И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед. |
53. |
“Това ви е обещано за Деня на равносметката. |
54. |
Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване.” |
55. |
Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане – |
56. |
Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той! |
57. |
Така е! И нека вкусят това – вряща вода и гной! |
58. |
И други [мъчения] от същия вид. |
59. |
“Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав затях. Те ще горят в Огъня.” |
60. |
Ще отвърнат: “Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохтетова. И колко лошо е то за обиталище!” |
61. |
Ще рекат: “Господи наш, за онзи, който ни навлече това,надбави двойно мъчение в Огъня!” |
62. |
И ще рекат [за вярващите]: “Защо не виждаме [сред нас]хора, които смятахме за злосторници? |
63. |
Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме.” |
64. |
Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня. |
65. |
Кажи [о, Мухаммад]: “Аз съм само предупредител. Няма другбог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия, |
66. |
Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях,Всемогъщия, Многоопрощаващия!” |
67. |
Кажи: “[Коранът -] това е велико известие, |
68. |
от което вие се отвръщате. |
69. |
Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] какспорят. |
70. |
Разкрива ми се само, че съм явен предупредител.” |
71. |
Твоят Господ рече на ангелите: “Ще сътворя Аз човек отглина. |
72. |
И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведетечела до земята пред него!” |
73. |
И се поклониха ангелите всички вкупом, |
74. |
освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците. |
75. |
Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти попречи да се поклонишна онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или сивисокопоставен?” |
76. |
Рече: “Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, анего сътвори от глина.” |
77. |
Рече: “Тогава излез от Рая! Ти си прокуден. |
78. |
И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден.” |
79. |
Рече: “Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдатвъзкресени!” |
80. |
Рече: “Ще си сред отсрочените |
81. |
до определения Ден.” |
82. |
Рече [Иблис]: “Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще гиизкушавам всички, |
83. |
освен Твоите предани раби сред тях.” |
84. |
Рече [Аллах]: “Истина е, само истината казвам – |
85. |
непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които тепоследват.” |
86. |
Кажи [о, Мухаммад]: “Не моля от вас отплата за това и несъм от онези, които добавят от себе си.” |
87. |
Това е само Напомняне за световете. |
88. |
След време ще узнаете вестите в него. |