1. |
Кълна се в строените в редици |
2. |
и в гонещите с решимост, |
3. |
и в четящите Напомнянето [ангели] – |
4. |
вашият Бог е единственият – |
5. |
Господът на небесата и на земята, и на всичко между тях,и Господът на изгревите. |
6. |
Украсихме Ние най-ниското небе с украса от звезди |
7. |
и го опазваме от всички непокорни сатани, |
8. |
за да не могат да чуят нищо от върховните небеса, и сазамеряни от всички страни |
9. |
за пропъждане, и за тях има постоянно мъчение, |
10. |
освен който долови слово [от ангелите] и тогава гопоследва изгарящ пламък. |
11. |
И ги попитай [неверниците] какво мислят – те ли сапо-трудни за сътворяване, или другите, които сътворихме! Тях сътворихме отлепнеща глина. |
12. |
Да, ти се удиви, а те се подиграват. |
13. |
И когато ги поучават, те не се поучават. |
14. |
И когато видят знамение, те се присмиват. |
15. |
И казват: “Това е само явна магия. |
16. |
Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина щебъдем възкресени? |
17. |
А нима и древните ни предци?” |
18. |
Кажи: “Да! И ще бъдете унизени.” |
19. |
То ще е само един Вик и ето ги – проглеждат! |
20. |
И ще кажат: “О, горко ни! Това е Съдният ден.” |
21. |
Това е Денят на разграничението, който вие отричахте. |
22. |
[Аллах ще повели на ангелите:] “Съберете онези, коитоугнетяваха, техните спътници и онова, на което са служили |
23. |
вместо на Аллах, и ги подкарайте по пътя към Ада! |
24. |
И ги задръжте!” Те непременно ще бъдат питани: |
25. |
“Какво ви е, та не си помагате един другиму?” |
26. |
Да, в този Ден ще са покорни. |
27. |
Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се обвиняват. |
28. |
И ще кажат [на съдружаваните от тях]: “Вие ни сепредставяхте като праведни.” |
29. |
Ще кажат [съдружаваните]: “Не, вие не вярвахте. |
30. |
А ние нямахме власт над вас. Да, вие бяхте престъпващихора. |
31. |
И се изпълни спрямо нас Словото на нашия Господ. Инаистина ще вкусим [мъчението]. |
32. |
И ви заблудихме, и ние самите бяхме заблудени.” |
33. |
В този Ден ще бъдат съучастници в мъчението. |
34. |
Да, така Ние постъпваме с престъпниците. |
35. |
Когато им се рече: “Няма друг бог освен Аллах!”, те севъзгордяваха. |
36. |
И казваха: “Нима ще изоставим боговете си заради един лудпоет?” |
37. |
Да, той донесе истината и потвърди пратениците. |
38. |
Непременно ще вкусите болезненото мъчение – |
39. |
ще ви се въздаде само за онова, което сте вършили. |
40. |
Но не и за преданите раби на Аллах. |
41. |
За тях ще има знайно препитание – |
42. |
плодове. И ще са удостоени |
43. |
в Градините на блаженството, |
44. |
на престоли един срещу друг. |
45. |
Ще им поднасят чаши от извор |
46. |
кристален, приятен за пиещите. |
47. |
От него нито боли глава, нито се опияняват. |
48. |
При тях ще има жени с целомъдрен поглед, с прелестни очи, |
49. |
сякаш са скрити бисери. |
50. |
Ще се обръщат един към друг и взаимно ще се разпитват. |
51. |
Ще рече един от тях: “Аз имах приятел, |
52. |
който казваше: “Нима наистина си от повярвалите? |
53. |
Нима като умрем и станем пръст и кости, нима наистина щеима за нас възмездие?” |
54. |
Рече: “Ще надзърнете ли?” |
55. |
И надзърна, и го видя в средата на Ада. |
56. |
Рече: “Кълна се в Аллах, ти едва не ме погуби. |
57. |
И ако не бе благодатта на моя Господ, щях да съм доведен[с теб]. |
58. |
А нали ние [вярващите] не ще умрем |
59. |
освен първата ни смърт, и не ще бъдем наказани?” |
60. |
Това е великото спасение. |
61. |
За такова дейните да действат! |
62. |
Дали това е по-добро за пребивание, или при дървотоЗокум? |
63. |
Сторихме го изпитание за угнетителите. |
64. |
То е дърво, изникващо от дъното на Ада. |
65. |
Плодовете му са като главите на сатаните. |
66. |
А те от него ще ядат и ще си пълнят стомасите. |
67. |
После към това ще им се примесва питие от вряща вода. |
68. |
После тяхното завръщане е към Ада. |
69. |
Те завариха бащите си заблудени |
70. |
и въпреки това се впуснаха по техните следи. |
71. |
А преди тях повечето от древните бяха в заблуда. |
72. |
И изпращахме сред тях предупредители. |
73. |
И виж какъв бе краят на предупреждаваните, |
74. |
но не и за преданите раби на Аллах! |
75. |
И Нух Ни призова. И как прекрасно откликваме! |
76. |
И спасихме него и семейството му от огромното бедствие. |
77. |
И сторихме неговите потомци да просъществуват. |
78. |
И оставихме за него спомен сред сетните. |
79. |
Мир за Нух сред народите! |
80. |
Така награждаваме Ние благодетелните. |
81. |
Той бе един от Нашите вярващи раби. |
82. |
После издавихме другите. |
83. |
И сред неговите последователи бе Ибрахим. |
84. |
Как се яви пред своя Господ с чисто сърце. |
85. |
Рече той на своя баща и на своя народ: “На какво служите? |
86. |
Нима искате лъжливи богове вместо Аллах? |
87. |
И какво мислите за Господа на световете?” |
88. |
И отправи поглед към звездите. |
89. |
И рече: “Аз съм болен.” |
90. |
А те му обърнаха гръб и си отидоха. |
91. |
И се прокрадна при боговете им, и рече: “Няма ли дапохапнете? |
92. |
Какво ви е, та не говорите?” |
93. |
И се наведе над тях, и ги удари с десница. |
94. |
[И щом видяха боговете си потрошени,] отидоха при негозабързани. |
95. |
Рече: “Нима служите на онова, което вие сте издялали? |
96. |
А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите.” |
97. |
Рекоха: “Издигнете за него клада и го хвърлете впламъците!” |
98. |
Замислиха коварство спрямо него, но Ние сторихме те да саунизените. |
99. |
И рече [Ибрахим]: “Отивам при моя Господ. Той ще менапъти. |
100. |
Господи мой, дари ме с праведни потомци!” |
101. |
И го благовестихме за смирен син. |
102. |
И когато порасна, и започна да ходи с него, той рече: “О,синко мой, сънувах, че трябва да те заколя. Какво ще кажеш?” Рече: “О, таткомой, прави, каквото ти е повелено! Ще откриеш, ако Аллах е пожелал, че съм оттърпеливите.” |
103. |
И когато двамата се подчиниха, и той го положи по лице, |
104. |
Ние му извикахме: “О, Ибрахим, |
105. |
ти изпълни съня.” Така награждаваме Ние благодетелните. |
106. |
Това е явното изпитание. |
107. |
И за него дадохме в замяна голямо жертвено животно. |
108. |
И оставихме за него спомен сред сетните. |
109. |
Мир за Ибрахим! |
110. |
Така награждаваме Ние благодетелните. |
111. |
Той бе от Нашите вярващи раби. |
112. |
И го възрадвахме за Исхак – про-рок от праведниците. |
113. |
И благословихме него и Исхак. А сред техните потомциимаше и благодетелни, и явни угнетители на себе си. |
114. |
И въздарихме Муса и Харун [с пророчеството]. |
115. |
И спасихме и тях, и народа им от огромното бедствие. |
116. |
И им помогнахме, и те бяха победителите. |
117. |
И дадохме на двамата разясняващото Писание. |
118. |
И ги насочихме по правия път. |
119. |
И оставихме за тях спомен сред сетните. |
120. |
Мир за Муса и Харун! |
121. |
Така награждаваме Ние благодетелните. |
122. |
Двамата бяха от Нашите вярващи раби. |
123. |
И Илйас бе от пратениците. |
124. |
Рече той на своя народ: “Не се ли боите? |
125. |
Нима призовавате Баал, а изоставяте Най-прекрасния Творец- |
126. |
Аллах, вашия Господ и Господа на древните ви предци?” |
127. |
Но го взеха за лъжец и затова те ще бъдат доведени [вАда], |
128. |
но не и преданите раби на Аллах. |
129. |
И оставихме за него спомен сред сетните. |
130. |
Мир за рода на Иляс! |
131. |
Така награждаваме Ние благодетелните. |
132. |
Той бе от Нашите вярващи раби. |
133. |
И Лут бе от пратениците. |
134. |
Спасихме него и семейството му – всички |
135. |
освен [жена му – ] една старица, която бе средоставащите. |
136. |
После изтребихме другите. |
137. |
А вие минавате покрай тях сутрин |
138. |
и вечер. Не ще ли проумеете? |
139. |
И Юнус бе от пратениците. |
140. |
Избяга той на натоварен кораб. |
141. |
И жребий хвърлиха, и той бе от губещите. |
142. |
И го глътна китът, и заслужи порицание. |
143. |
И ако не бе от възхваляващите, |
144. |
щеше да прекара в корема му до Деня, когато ще бъдат тевъзкресени. |
145. |
Но го изхвърлихме изтощен на голия бряг. |
146. |
И сторихме над него да израсте дърво [с широки листа]като тиква. |
147. |
И го изпратихме при сто хиляди души, дори повече. |
148. |
И повярваха те, и ги оставихме да се наслаждават довреме. |
149. |
И ги питай [о, Мухаммад] какво мислят – нима за твояГоспод са дъщерите, а за тях – синовете? |
150. |
Или Ние в тяхно присъствие сътворихме ангелите от женскипол? |
151. |
Ала не! Те изричат своя измислица: |
152. |
“Аллах роди.” Те наистина са лъжци. |
153. |
Нима Той предпочете дъщерите пред синовете? |
154. |
Какво ви е, та така отсъждате? |
155. |
Не ще ли се поучите? |
156. |
Или имате явен довод? |
157. |
Тогава донесете вашето писание, ако говорите истината! |
158. |
И измислиха родство между Него и джиновете. А джиноветезнаят, че ще бъдат доведени [за равносметка]. |
159. |
Пречист е Аллах от онова, което Му приписват тези, |
160. |
но не и преданите раби на Аллах! |
161. |
И вие [о, неверници], и онова, на което служите, |
162. |
никого не можете да изкусите срещу Него – |
163. |
освен онези, които ще горят в Ада. |
164. |
[Ангелите казват:] “Всеки от нас има свое определеномясто. |
165. |
Наистина ние сме строените в редици |
166. |
и ние сме прославящите.” |
167. |
И [преди теб, о, Мухаммад, неверниците] казваха: |
168. |
“Ако имахме и ние писание като предците, |
169. |
щяхме да сме предани раби на Аллах.” |
170. |
[А когато дойде при тях,] не повярваха в него, но щеузнаят. |
171. |
Още преди казахме на нашите раби-пратеници, |
172. |
че именно те ще са подкрепените |
173. |
и че именно Нашето войнство ще победи. |
174. |
И се отвърни от тях за определен срок! |
175. |
И ги наблюдавай, скоро и те ще видят! |
176. |
Нима за Нашето мъчение бързат? |
177. |
Ала спусне ли се то над домовете им, ще е лош денят заувещаваните. |
178. |
И се отвърни от тях за определен срок! |
179. |
И ги наблюдавай, скоро и те ще видят! |
180. |
Пречист е твоят Господ, Господът на мощта, от онова,което Му приписват! |
181. |
Мир за пратениците! |
182. |
И слава на Аллах, Господа на световете! |