34. Саба

1.

Слава на Аллах, Комуто принадлежи всичко на небесата ивсичко на земята! Негова е славата и в отвъдния живот. Той е Премъдрия,Сведущия.

2.

Знае Той какво прониква в земята и какво излиза от нея, икакво се спуска от небето, и какво се издига към него. Той е Милосърдния,Опрощаващия.

3.

Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!”Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас ще настъпи, – в Знаещияневедомото, от Когото нищо не убягва, дори с тежест на прашинка, нито нанебесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в яснакнига, –

4.

за да възнагради онези, които вярват и вършат праведнидела. За тях има опрощение и щедро препитание.”

5.

А за онези, които се стараят да осуетят Нашите знамения,има унизително, болезнено мъчение.

6.

И дарените със знанието виждат, че онова, което ти бенизпослано от твоя Господ, е истината и води към пътя на Всемогъщия, Всеславния.

7.

И рекоха неверниците: “Да ви посочим ли човек, който щеви съобщи, че след като напълно бъдете разпилени, ще бъдете отново сътворени?

8.

Той лъжа ли за Аллах измисля, или пък е луд?” Ала не,които не вярват в отвъдния живот, те са в мъчението и в дълбокото заблуждение.

9.

Нима не виждат онова над тях и онова под тях от небето иземята? Ако Ние пожелаем, ще накараме земята да ги погълне или ще спуснем върхутях отломки от небето. В това има знамение за всеки покайващ се раб.

10.

И отдадохме на Дауд предпочитание от Нас: “О, планини, ивие, птици, възславяйте заедно с него [Аллах]!” И размекнахме за него желязото.
(Многобройни са достойнствата, дарени на Дауд – превъзходство, пророческа мисия,книга, царуване, прекрасен глас и т.н.)

11.

[И му рекохме]: “Направи широки ризници и ги оразмери! Ивършете праведни дела! Зрящ съм Аз за вашите дела.”

12.

И на Сулайман – вятъра… Утринният му ход бе колкотомесец [ход на другите], и вечерният – колкото месец. И разтопихме за него медтакато извор. И джиновете [подчинихме] да работят пред него с позволението нанеговия Господ. А който сред тях се отлъчеше от Нашата повеля, го карахме давкуси от мъчението на Пламъците.

13.

Правеха за него те каквото пожелае – светилища иизваяния, и блюда, колкото басейни, и закрепени котли. О, роде на Дауд, служете[на Аллах] с признателност! Малцина от Моите раби са признателни.

14.

И когато отсъдихме да умре [Сулайман], нищо не им посочи,че е мъртъв, освен една земна твар, която гризеше тоягата му. И когато паднатой, на джиновете се изясни, че ако са знаели неведомото, не биха търпели таковаунизително мъчение.
(Когато пророкът Сулайман, мир нему, починал, тялото му дълго време останалоизправено, подпряно на жезъла. Джиновете, които вършели черната работа, неразбрали, че Сулайман е мъртъв и продължили известно време и след кончината муда вършат изнурителния си труд. Единствен Аллах знае неведомото.)

15.

За народа на Саба имаше знамение в неговата земя – двеградини, отдясно и отляво: “Яжте от препитанието на вашия Господ и Му бъдетепризнателни! Имате прекрасно място и опрощаващ Господ!”

16.

Но те се отвърнаха и изпратихме срещу тях пороя отбентовете, и заменихме техните градини с две градини, даващи горчиви плодове итамариск, и съвсем малко бодливи храсти.

17.

С това ги наказахме за тяхното неверие. Нима наказвамедруги освен неблагодарните?

18.

А бяхме им устроили видни селища между тях и селищата,които Ние благословихме, и бяхме отмерили пътя между тях: “Движете се там нощеми денем в сигурност!”

19.

Но те рекоха: “Господи, увеличи разстоянията в нашитепътувания!” И угнетиха сами себе си. И ги сторихме предания. И напълно гиразпиляхме. В това има знамения за всеки многотърпелив, признателен.

20.

И така Иблис изпълни своите замисли спрямо тях, и те гопоследваха, освен една група от вярващите.

21.

А той нямаше власт над тях, освен за да узнаем кой вярвав отвъдния живот и кой се съмнява в него. Над всяко нещо твоят Господ е пазител.

22.

Кажи: “Призовете онези, за които твърдите, [че са богове]освен Аллах!” Те нищо не владеят, дори с тежест на прашинка, нито на небесата,нито на земята, и нямат съучастие там, и няма Той сред тях помощник.

23.

И не ще е от полза пред Него застъпничеството, освенкомуто Той позволи. Щом бъде премахнат страхът от сърцата им, ще кажат: “Какворече вашият Господ?” Ще кажат: “Истината! Той е Всевишния, Превеликия.”

24.

Кажи: “Кой ви дава препитание от небесата и от земята?”Кажи: “Аллах! Или ние сме на прав път, или в явна заблуда, или вие.”

25.

Кажи: “Нито вие ще бъдете питани за нашите прегрешения,нито ние ще бъдем питани за вашите деяния.”

26.

Кажи: “Ще ни събере нашият Господ, после ще отсъдисправедливо между нас. Той е Отсъждащия, Всезнаещия.”

27.

Кажи: “Покажете ми онези, които приобщихте за съдружницикъм Него!” Никак! Наистина само Той е Аллах, Всемогъщия, Премъдрия.

28.

И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] за всички хора самокато благовестител и предупредител, ала повечето хора не знаят.

29.

И казват [неверниците]: “Кога [ще се сбъдне] товаобещание, ако говорите истината?”

30.

Кажи: “Обещан ви е Ден, който дори с миг нито щезабавите, нито ще ускорите.”

31.

И рекоха неверниците: “Не ще повярваме нито в този Коран,нито в низпосланото преди него.” Но да би видял как
угнетителите, изправени пред техния Господ, се обвиняват един друг! Онези, коитоса били слаби, казват на горделивите: “Ако не бяхте вие, непременно щяхме да смевярващи.”

32.

А горделивите казват на слабите: “Нима ние ви отвърнахмеот напътствието, след като дойде при вас? Не, вие бяхте престъпници.”

33.

И слабите казват на горделивите: “Не, лукавството ви беденем и нощем, като ни повелявахте да не вярваме в Аллах и да сторваме Неговиподобия.” И ще прикрият съжалението, щом видят мъчението. И ще окачим оковите наврата на неверниците. Нима ще бъдат наказани за друго освен за техните дела?

34.

И не изпратихме в никое селище предупредител, безживеещите там в охолство да рекат: “Не вярваме в онова, с което сте изпратени.”

35.

И казваха: “Ние сме с повече имот и деца, и не ще бъдемнаказани.”

36.

Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелаеи Той го намалява. Ала повечето хора не знаят.”

37.

Нито вашите имоти, нито вашите деца ще ви приближат къмНас, а само онези, които вярват и вършат праведни дела. За тях ще има умноженанаграда за онова, което са вършели, и във Висините ще имат сигурност.

38.

А които се стараят Нашите знамения да обезсилят, тези вмъчението ще бъдат доведени.

39.

Кажи: “Моят Господ увеличава препитанието комуто пожелаеот Своите раби, и Той го намалява за тях. И каквото нещо раздадете [замилостиня], Той го връща. Той е Най-добрият от даващите препитание.”

40.

В Деня, когато Той ще ги събере всички и ще рече наангелите: “Тези ли са служили на вас?”,

41.

ще рекат: “Пречист си, Ти си нашият Покровител, а не те!Служеха на джиновете и повечето вярваха в тях.

42.

Днес никой от вас не ще бъде от полза за друг, нито въввреда.” И ще кажем на угнетителите: “Вкусете мъчението на Огъня, който взимахтеза лъжа!”

43.

И когато им бъдат четени ясните Ни знамения, казват:”Това е само човек, искащ да ви възпре от онова, на което служеха бащите ви.” Иказват: “Те са само лъжа-измислица.” И казват неверниците за истината, когато тядойде при тях: “Това е само явна магия.”

44.

И не им дадохме преди теб писания, които да изучават, ине им изпратихме предупредител.

45.

И онези преди тях смятаха, че е лъжа, а тези недостигнаха и една десета от онова, което дадохме на онези, но и те смятаха залъжци Моите пратеници. И какво бе Моето наказание!

46.

Кажи [о, Мухаммад]: “Аз ви наставлявам само едно – дазастанете пред Аллах по двама или поотделно, да размислите дали е луд вашиятдругар. Той е само предупредител за вас преди сурово мъчение.”

47.

Кажи: “Не искам от вас отплата. Тя е за вас самите. Моятаотплата е единствено от Аллах. Той на всяко нещо е свидетел.”

48.

Кажи: “Моят Господ поразява с истината, Той е Всезнаещиятайните.”

49.

Кажи: “Истината дойде, а лъжата нито може да начене, нитода възстанови.”

50.

Кажи: “Ако съм се заблудил, аз се заблуждавам само в своявреда, а ако съм на правия път, то е от онова, което моят Господ ми разкрива.Той е всечуващ, близък.”

51.

И да би видял ти как ще се ужасят – как не ще могат да сеизплъзнат, и как ще бъдат грабнати от близко място!

52.

И ще рекат: “Повярвахме!” Но как ще се доберат [довярата] от толкова далечно място?

53.

А преди това отричаха и само предполагаха от далечномясто.

54.

И бе поставена преграда между тях и желанието им [даповярват], както бе направено преди и с подобните на тях. Те бяха в дълбокосъмнение.
(Празни са желанията на неверниците – те искат веднага да видят ползата отвярата, да се избавят от Огъня и да отидат в Рая или, когато се убедят внаказанието през Съдния ден, отново да бъдат върнати на земята, за да вършатдобри дела.)