32. Поклонът

Алиф. Лам. Мим.

Низпославането на Книгата – без съмнение в нея – е отГоспода на световете.

А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не, тя еистината от твоя Господ, за да предупредиш народ, при който дотогава не е идвалдруг предупредител, та да бъдат напътени.

Аллах е, Който сътвори небесата и земята, и всичко междутях в шест дни. После се въздигна [безподобен] Той на Трона. Нямате освен Негодруг покровител, нито застъпник. Не ще ли се поучите?

Той управлява делата от небето до земята, после те севъздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години, според вашето броене.

Той е Знаещия и скритото, и явното, Всемогъщия,Милосърдния,

Който сътвори със съвършенство всяко нещо и наченасътворяването на човека от глина.

После Той сътвори потомството му от капка нищожна вода.

После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори завас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни!

И рекоха: “Нима след като изчезнем в земята, наистина щебъдем сътворени отново?” Да, в срещата със своя Господ те не вярват.

Кажи: “Ще ви прибере душите Ангелът на смъртта, комутосте възложени. После към вашия Господ ще бъдете върнати.”

Ако видиш как престъпниците свеждат глави пред свояГоспод: “Господи наш, видяхме и чухме! Върни ни, за да сторим праведни дела! Ниевече сме убедени.”

Ако пожелаехме, щяхме да дадем на всекиго неговотонапътствие. Но ще се потвърди Словото Ми – ще напълня Ада с джинове и хоразаедно.

“Вкусете, защото забравихте срещата в този ваш Ден!Забравяме ви и Ние. Вкусете вечното мъчение заради онова, което сте извършили!”

Вярват в Нашите знамения само онези, които щом им сеспомене за тях, падат, свеждайки чела до земята в суджуд и прославят с възхваласвоя Господ, и не се възгордяват.
(В хадис, предаден от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се казва: “Когаточовек прочете знамение за покланянето в суджуд и отиде да се поклони, сатанатасе оттегля плачейки с думите: “Горко ми! На човека бе повелено да се поклони,той се подчини и получи Рая. И на мен бе повелено да се поклоня, ала аз севъзпротивих и завърших в Огъня.”)

И напускат постелите си, и със страх и копнеж зоват свояГоспод, и от онова, което сме им дали, раздават.

Никой не знае каква радост за окото е скрита за тях -въздаяние за онова, което са вършили.
(Тук много лаконично се разкрива невъзможността да се опише райската благодат,която Всевишният Аллах е подготвил за Своите любими раби. Земното ни човешковъображение е твърде ограничено, за да си представи небесните дарове.)

Нима онзи, който вярва, е като онзи, който е нечестивец?Не са равни те.

Които вярват и вършат праведни дела, техни са Градинитена обителта – гостоприемство за онова, което са вършили.

А които са нечестивци, мястото им е Огънят. Всякога, щомпоискат да излязат от него, ще бъдат връщани там. И ще им се казва: “Вкусетемъчението на Огъня, който взимахте за лъжа!”

И им даваме да вкусят от най-близкото мъчение прединай-голямото мъчение, за да се покаят.

И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто се напомнятзнаменията на неговия Господ, а после той се отвръща от тях? Отмъщаваме Ние напрестъпниците.

И дадохме на Муса Писанието: “Не се съмнявай в срещата сНего!” И го сторихме напътствие за синовете на Исраил.

И когато бяха търпеливи, и в Нашите знамения се бяхаубедили, сторихме от тях водители, напътващи според Нашата повеля.

В Деня на възкресението твоят Господ ще отсъди между тяхза онова, по което бяха в разногласие.

И нима на неверниците не им бе посочено колко поколенияпреди тях погубихме? [Сега] тези се движат в техните жилища. В това имазнамения. Не ще ли се вслушат?

И нима не виждат, че Ние насочваме водата към сухатаземя, и сторваме с нея да поникнат насаждения, от които ядат те и техниятдобитък. Не ще ли прозрат?

И казват: “Кога ще бъде това отсъждане, ако говоритеистината?”

Кажи: “За неверниците в Деня на отсъждането не ще е отполза, ако тогава повярват. И не ще им се даде отсрочка.”

Отдръпни се от тях и чакай! И те ще чакат.