2. Кравата

1.

Алиф. Лам. Мим.

2.

Тази Книга – без съмнение в нея – е напътствие забогобоязливите,

3.

които вярват в неведомото и отслужват молитвата, ираздават от онова, което сме им дали за препитание,

4.

и които вярват в низпосланото на теб и в низпосланотопреди теб, и в отвъдния живот са убедени.

5.

Тези са напътени от своя Господ и тези са сполучилите.

6.

За онези, които не повярваха, за тях е все едно дали сиги предупредил, или не си предупредил – те не вярват.

7.

Аллах е запечатал и сърцата, и слуха им, и пред технитепогледи има преграда. За тях има огромно мъчение.

8.

А някои от хората казват: “Повярвахме в Аллах и в Сетнияден.” Ала те не са вярващи.

9.

Стараят се да измамят Аллах и онези, които повярваха, аламамят само себе си, без да усетят.

10.

Носят в сърцата си болест и им надбави Аллах болест. Затях има болезнено мъчение, защото са лъгали.

11.

И когато им се каже: “Не рушете по земята!” – казват:”Ние само поправяме.”

12.

Но именно те са рушащите. Ала не усещат.

13.

И когато им се каже: “Повярвайте, както хоратаповярваха!” – казват: “Да вярваме ли, както глупците повярваха?” Но именно те саглупците. Ала не знаят.

14.

И щом срещнат онези, които повярваха, казват: “Ниеповярвахме.” Но щом се уединят със сатаните си, казват: “Ние сме с вас, само имсе присмиваме.”

15.

На тях се присмива Аллах и им дава отсрочка в тяхнатапрестъпност да се лутат.

16.

Тези са, които купуват заблудата вместо напътствието. Аланито търговията им печели, нито са на правия път.

17.

Те приличат на човек, запалил огън, но щом наоколо сеозари, Аллах отнася техния светлик и ги оставя в тъмнини, да не виждат.

18.

Глухи, неми, слепи – те не се завръщат.

19.

Или са като [застигнати от] дъждовен облак на небето – внего има тъмнини и гръм, и мълния. Запушват с пръсти ушите си от гръмотевиците,с уплах пред смъртта. Аллах обгражда неверниците.

20.

Мълнията едва не отнема зрението им. Всякога, щом гиосвети, вървят, а щом се стъмни над тях, спират. Но пожелае ли Аллах, Той биотнел и слуха, и зрението им. Аллах над всяко нещо има сила.

21.

О, хора, служете на своя Господ, който е сътворил вас ионези преди вас, за да се предпазите

22.

от Онзи, Който стори за вас от земята постеля и от небето- свод, и изсипва вода от небето, и чрез нея вади плодовете – препитание за вас!И като знаете това, не сторвайте подобия на Аллах!

23.

А ако се съмнявате в това, което сме низпослали на Нашияраб, донесете една сура, подобна на неговите, и призовете вашите свидетели -освен Аллах – ако говорите истината!

24.

Но не го ли направите – а никога не ще [го] направите -бойте се от Огъня, горивото на който са хората и камъните! Подготвен е той заневерниците.

25.

И благовествай онези, които вярват и вършат праведнидела, че за тях са Градините, сред които реки текат! Всякога, щом бъдатнахранени с плод оттам, казват: “Това е [същото], с което и преди бяхмехранени.” А ще са дарени с негово подобие. Там за тях има пречисти съпруги и тамще пребивават вечно.

26.

Аллах не се свени да дава пример всякакъв – и колкотокомар, и по-голям от него. Които са повярвали, знаят, че това е истината оттехния Господ. А които са неверници, изричат: “Какво цели Аллах с този пример?”Заблуждава с него Той мнозина и напътва с него Той мнозина. Ала заблуждава снего само нечестивците,

27.

които нарушават обета пред Аллах след неговотопотвърждаване и прекъсват онова, което Аллах е повелил да бъде съединено, и сеятпо земята развала. Тези са губещите.

28.

Как отричате Аллах – бяхте мъртви, Той ви съживи! Послеще ви умъртви, после ще ви съживи, после при Него ще бъдете върнати.

29.

Той е, Който сътвори за вас всичко на земята, после сенасочи към [сътворяването на] небето и създаде седем небеса. Той всяко нещознае.

30.

И когато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам наземята наместник.” – рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по неяразвала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоятасвятост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”

31.

И научи Той Адам на имената на всички [неща], после гипредстави на ангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говоритеистината!”

32.

Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това,на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”

33.

Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщиимената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, изнам какво разкривате и какво потулвате?”

34.

И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, тесе поклониха, освен Иблис. Възпротиви се той, възгордя се и стана един отневерниците.

35.

И рекохме: “О, Адам, пребивавай с жена си в Рая и яжтеоттам в доволство, откъдето пожелаете, но не приближавайте до онова дърво, та дане станете угнетители!”

36.

А сатаната ги подмами да се подхлъзнат и ги извади отРая, където бяха. И казахме: “Напуснете – врагове един на друг! За вас на земятаима пребивание и ползване до време.”

37.

И получи Адам слова от своя Господ, и Той прие покаяниетому. Той е Приемащия покаянието, Милосърдния.

38.

Казахме: “Напуснете оттук всички! И дойде ли при васнапътствие от Мен, за онези, които последват Моето напътствие, не ще има страх ине ще скърбят.

39.

А които не вярват и взимат за лъжа Нашите знамения, тезиса обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.”

40.

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която виобсипах, и спазвайте своя обет към Мен, за да спазвам и Аз Своя обет към вас, иимайте страх от Мен един!

41.

И вярвайте в това, което низпослах, за да потвърдиналичното у вас! И не бъдете първите неверници към него, и не продавайте наникаква цена Моите знамения, и бойте се от Мен един!
(“… никаква цена” – буквално: “на нищожна цена”)

42.

И не смесвайте истината с лъжата, и не скривайтеистината, когато [я] знаете!

43.

И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, исе покланяйте с покланящите се!

44.

Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себеси, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?

45.

И искайте помощта [на Аллах] с търпение и молитва! Тянаистина е трудна, ала не и за смирените,

46.

които се надяват, че ще срещнат своя Господ и че при Негоще се върнат.

47.

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която виобсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!
(Народ, измежду който е изпратен пророк, превъзхожда другите народи от своетовреме, тъй като сред всички хора Всевишният Аллах е избрал именно този народ итози човек. От друга страна, той носи по-голяма отговорност. Впрочем, засиновете на Исраил, за чието превъзходство тук се споменава, знамение 61 насъщата сура разказва, че ги е сполетяло унижение и бедност, и са си навлеклигнева на Аллах.)

48.

И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще заменидруга в нищо и не ще се приеме от нея застъпничество, и не ще се вземе от неяоткуп, и никому не ще се помогне.

49.

И [спомнете си] когато ви избавихме от хората на Фараона.Те ви причиняваха най-лошото мъчение, като избиваха синовете ви, а пощадявахажените ви. Това бе велико изпитание за вас от вашия Господ.

50.

…И когато разделихме за вас морето на две и виизбавихме, и издавихме хората на Фараона пред очите ви,

51.

и когато определихме за Муса четиридесет нощи, после виеподир него приехте телеца, ставайки угнетители,

52.

после ви простихме, за да сте признателни!

53.

И когато дадохме на Муса Писанието и Разграничението, зада се напътите!

54.

И когато Муса рече на своя народ: “О, народе мой, тиугнети себе си, като прие телеца. Покайте се пред своя Създател и убийте [злитесред] вас! Това е за ваше добро пред Създателя ви. Той ще
приеме вашето покаяние. Наистина е Той Приемащия покаянието, Милосърдния.”

55.

И когато изрекохте: “О, Муса, не ще ти повярваме, докатоне видим Аллах наяве”, мълнията ви порази, както гледахте.

56.

После ви възкресихме след вашата смърт, за да степризнателни!

57.

И ви заслонихме с облака, и спуснахме над вас манната ипъдпъдъците: “Яжте от благата, които ви дарихме!” Не Нас угнетиха, а себе сиугнетиха.

58.

И когато рекохме: “Влезте в това селище и яжте оттам вдоволство, където пожелаете! И влезте през вратата, кланяйки се, и кажете:”Опрощение!”. Ние ще ви извиним прегрешенията и ще надбавим за благодетелните.”

59.

Ала угнетителите подмениха словото, което им бе казано, сдруго. И изсипахме над угнетителите напаст от небето, защото бяха нечестивци.

60.

И когато Муса помоли за вода за своя народ, рекохме:”Удари с тоягата си камъка!” И дванадесет извора избликнаха от него. Вече всичкихора знаеха своето място за пиене. “Яжте и пийте от препитанието на Аллах! И несейте развала по земята, рушейки!”

61.

И когато рекохте: “О, Муса, не ще изтърпим на една и същахрана. Позови своя Господ заради нас, да ни даде от онова, което земята ражда -от нейните треви и краставици, и жито, и леща, и лук.” Каза: “Нима ще заменитепо-доброто с по-лошо? Слезте към някой град и ще намерите онова, което търсите!”И бяха белязани с унижението и бедността, и си навлякоха гнева на Аллах. То бе,защото не повярваха в знаменията на Аллах и убиваха пророците несправедливо. Тобе, защото се противяха и престъпваха.

62.

Онези, които вярват, и юдеите, и християните, и сабеите,онези [от тях] които вярват в Аллах и в Сетния ден, и вършат праведни дела, иматнаградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

63.

И когато приехме вашия обет, и въздигнахме над васПланината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и помнете каквоима в него, за да се побоите!”

64.

После се отвърнахте и ако не бе над вас щедростта наАллах и Неговата милост, щяхте да сте от губещите.

65.

И узнахте онези от вас, които престъпиха в Съботата, и имрекохме: “Бъдете маймуни презрени!”

66.

Сторихме го за назидание по тяхно време и след тях, и запоука на богобоязливите.

67.

И когато Муса рече на своя народ: “Аллах ви повелява дазаколите крава.” – рекоха: “На присмех ли ни взимаш?” Рече: “Опазил ме Аллах дасъм от невежите!”

68.

Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие каква дабъде тя!” Рече: “Казва да е крава – нито стара, нито юница, а по средата натова. И направете, каквото ви се повелява!”

69.

Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие какъв дабъде цветът є!” Рече: “Казва да е крава съвсем жълта на цвят, за радост наочите.”

70.

Рекоха: “Позови ни твоя Господ, да ни разкрие каква дабъде – за нас кравите си приличат. И ако Аллах желае, ще сме напътени.”

71.

Рече: “Казва да не бъде впрягана крава – нито да обръщаземята, нито да напоява посева, здрава, без петна по нея.” Рекоха: “Сега типосочи истината.” И я заклаха, но без малко да не го направят.

72.

И когато убихте един човек, спорехте за това. Но Аллахразкрива, каквото спотайвате.

73.

И рекохме: “Ударете го с част от нея [и той ще сесъживи]!” Така Аллах съживява мъртъвците и ви показва Своите знамения, за дапроумеете!

74.

После сърцата ви закоравяха и са като камъни, дорипо-корави. Да! И сред камъните има такива, от които бликват реки, и сред тяхнякои се разцепват и излиза оттам вода; а някои от тях падат в уплах пред Аллах.Но Аллах не подминава вашите дела.

75.

Нима копнеете да ви повярват, щом част от тях слушахаСловото на Аллах, после го преиначаваха, знаейки, след като го бяха проумели?

76.

И щом срещнеха вярващите, казваха: “Ние повярвахме.” Ащом се уединяха един с друг, казваха: “Нима ще им разправите онова, което Аллахви е разкрил, че да ви оспорват с него пред вашия Господ?” Нима не проумявате?

77.

Нима не знаят, че Аллах знае и каквото спотайват, икаквото разгласяват?

78.

Някои от тях са неграмотни, не познават Писанието, а самоизмислици. Ала те само предполагат.

79.

Горко на онези, които с ръцете си пишат Писанието, послеизричат: “Това е от Аллах.” – за да го продадат на нищожна цена! Горко им зарадионова, което ръцете им написаха и горко им заради онова, което придобиха!

80.

И казват: “Не ще ни докосне Огънят освен само в броенидни.” Кажи: “Нима сте взели обет от Аллах? Аллах никога не нарушава Своя обет.Или говорите за Аллах, каквото не знаете?”

81.

Да, който придобива злина и грехът му го обгражда – тезиса обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

82.

А които вярват и вършат праведни дела, тези саобитателите на Рая, там ще пребивават вечно.

83.

И приехме от синовете на Исраил обет: “Служете само наАллах и се отнасяйте с добро към двамата родители и към близките, сираците инуждаещите се! И говорете на хората с добро, и отслужвайте молитвата, и давайтемилостинята закат!” – после се отметнахте, освен малцина от вас, и сеотдръпнахте.
(Тези сведения за действията и постъпките на Исраилевите синове в миналото седават, защото в епохата, когато се появил Коранът, юдеите преиначавали Тората ипотулвали истината. Във времето, когато бил изпратен Пророкът Мухаммад, в Арабияи най-вече в ал-Медина и околностите є живеела многобройна юдейска общност.Преди да бъде изпратен последният Пророк, юдеите разпространявали мълвата запредстоящото му идване, но променили поведението си и започнали да преиначаваттова, което са говорили преди, защото очаквали пророкът да бъде един от тях. Акогато той дошъл измежду арабите, юдеите проявили ревност. Последният Пророк,Аллах да го благослови и с мир да го дари, бил принуден да воюва с тях и да гипрогони. Юдеите до днес питаят вражда към мюсюлманите.)

84.

И приехме от вас обет: “Не проливате [един на друг]кръвта си и не се прогонвате [взаимно] от домовете си!”. После,засвидетелствайки, вие потвърдихте това.

85.

После се избивахте и прогонвахте от домовете им някои отвас, като си помагахте против тях с грях и вражда. И дойдеха ли при вас катопленници, ги откупвахте. А ви бе възбранено да ги прогонвате. Нима вярвате вчаст от Писанието, а в друга не вярвате? За онези от вас, които вършат това,няма друго възмездие освен позор в земния живот, а в Деня на възкресението щебъдат подложени на най-суровото мъчение. Аллах не подминава вашите дела.

86.

Тези са, които избраха земния живот вместо отвъдния. Имъчението им не ще бъде облекчено, и не ще им се помогне.

87.

И дадохме на Муса Писанието, и подир него изпратихме единслед друг пратениците, и дадохме на Иса, сина на Мариам, ясните знаци, и гоподкрепихме със Светия дух. Нима не ви обземаше надменност всеки път, щомпратеник ви донасяше онова, което душите ви не желаят? И някои отрекохте, адруги убивате.

88.

И казаха: “Сърцата ни са под ключ.” Да, Аллах ги епроклел заради тяхното неверие. Те малко вярват.

89.

И щом при тях дойде от Аллах Книгата, потвърждаващаонова, което е у тях – а още отпреди бяха молили за помощ срещу неверниците, – ищом при тях дойде онова, което [вече] знаеха, не повярваха в него. Проклятиетона Аллах е над неверниците.
( “Онова, което е у тях” е Тората.)

90.

Колко лошо е онова, за което продадоха душите си – да невярват в низпосланото от Аллах, поради завист, че Аллах низпослава от Своятаблагодат комуто пожелае измежду Своите раби. И заслужиха гняв върху гняв. Заневерниците има унизително мъчение.

91.

И когато им се каза: “Повярвайте в онова, което Аллахнизпосла!” – рекоха: “Вярваме в низпосланото нам.” И не вярват в онова, което еслед него, а то е истината, потвърждаваща онова, което е у тях. Кажи: “А защопреди убивахте пророците на Аллах, ако сте вярващи?”

92.

И Муса ви донесе ясните знаци, а после приехте телеца,ставайки угнетители.

93.

И когато приехме вашия обет, и въздигнахме над васПланината [ви рекохме]: “Хванете здраво това, което ви дадохме, и послушайте!”Рекоха: “Чухме и се възпротивихме.” И в тяхното неверие сърцата им бяха пропитис телеца. Кажи: “Колко лошо е онова, което вашата вяра ви повелява, ако стевярващи!”

94.

Кажи: “Ако отвъдният дом при Аллах е само за вас, а не задругите хора, възжелайте смъртта, ако говорите истината!”

95.

А не ще я възжелаят никога, заради онова, което ръцете имса сторили преди. Аллах знае угнетителите.

96.

Наистина ще откриеш, че те са най-ненаситните за животхора, [дори] повече от съдружаващите. Всеки от тях желае да би векувал хилядагодини. Ала няма той да се отдалечи от мъчението, дори да векува. Аллах съзиратехните дела.

97.

Кажи: “Кой е враг на Джибрил?” Той го низпосла в твоетосърце с позволението на Аллах в потвърждение на
съществуващото вече и като напътствие, и благовестие за вярващите.

98.

Който е враг на Аллах и на Неговите ангели, и на Неговитепратеници, и на Джибрил, и на Микал – Аллах е враг на неверниците.

99.

Вече ти низпослахме ясни знамения. В тях не вярват самонечестивците.

100.

Нали всякога, щом се договаряха с договор, някои от тяхго отхвърляха! Дори повечето от тях не вярват.

101.

И щом при тях дойде Пратеника на Аллах, за да потвърдиналичното у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата наАллах, сякаш не знаят.

102.

И последваха онова, което сатаните разправяха противвладението на Сулайман. И не бе Сулайман неверник, ала сатаните бяха – учехахората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут иМарут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание,тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа отжена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учехана онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, неще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадохадушите си, ако знаеха!

103.

А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто,ако знаеха.

104.

О, вярващи, не казвайте: “Зачети ни!”, а казвайте:”Пожали ни!” и послушайте! За неверниците има болезнено мъчение.
(Когато Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казвал намюсюлманите нещо, те му казвали: “Раина!”, което значело: “Зачети ни!”. Юдеитеупотребявали същата дума в значение на “хуля, ругая, псувам” и започнализлонамерено да се обръщат така към Пророка. Ето защо е повелено да не се казва:”Раина!”, а “Унзурна!”, което означава: “Пожали ни!”)

105.

Нито онези от хората на Писанието, които не повярваха,нито съдружаващите желаеха на вас да бъде низпослано благо от вашия Господ. НоАллах определя за Своята милост когото пожелае. Аллах е Владетелят на великатаблагодат.

106.

Каквото и знамение да отменим или накараме да се забрави,донасяме по-добро или подобно на него. Не узна ли ти, че Аллах над всяко нещоима сила?

107.

Не узна ли ти, че на Аллах принадлежи владението нанебесата и на земята, и нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител?

108.

Или искате да питате вашия Пратеник, както бе питан иМуса преди? А който подменя вярата с неверие, той се е отклонил от правия път.

109.

Мнозина от хората на Писанието, поради завист в душите,желаят, след като сте повярвали, да ви превърнат пак в неверници, след като имсе разкри истината. Извинявайте и прощавайте, докато Аллах даде Своята повеля!Аллах над всяко нещо има сила.

110.

И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат, икаквото и благо да направите отнапред за душите си, ще го намерите при Аллах.Аллах съзира вашите дела.

111.

И рекоха [хората на Писанието]: “В Рая ще влязат самоюдеи и християни.” Това са техните въжделения. Кажи им: “Дайте своя довод, акоговорите истината!”

112.

Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен,ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.

113.

И рекоха юдеите: “Християните не се основават на нищо.” Ихристияните рекоха: “Юдеите не се основават на нищо.” А четат Писанието. Така инезнаещите изричат подобни думи. Аллах ще отсъди помежду им в Деня навъзкресението за онова, по което са в разногласие.

114.

И кой е по-голям угнетител от онзи, който в храмовете наАллах възбранява да се споменава Неговото име и се стреми да ги разруши? На тезине подобава да влизат там, освен със страх. За тях в земния живот има позор, затях в отвъдния има огромно мъчение.

115.

На Аллах принадлежи и изтокът, и западът, и накъдето и дасе обърнете, там е Ликът на Аллах. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

116.

И рекоха: “Аллах се сдоби със син.” Пречист е Той! Да,Негово е всичко и на небесата, и на земята. Всички се покоряват на Него.
(Юдеите казват: “Узайр е син на Бога.” Християните казват: “Исус е син на Бога.”А съдружаващите араби казвали: “Ангелите са дъщери на Бога.” Горното знамениеизвестява, че Всевишният Аллах е пречист от всичко това.)

117.

Първосъздателя на небесата и на земята! И щом реши нещо,казва му само: “Бъди!”. И то става.

118.

И рекоха незнаещите: “Аллах не ще ли ни продума, или дани се яви знамение?” Така и онези преди тях изричаха подобни думи. Сърцата им сиприличат. Вече обяснихме знаменията на хора убедени.

119.

Изпращаме те с истината Ние като благовестител ипредупредител. И не ще бъдеш питан за обитателите на Ада.

120.

И не ще са доволни от теб нито юдеите, нито християните,докато не последваш тяхната вяра. Кажи: “Напътствието на Аллах е напътствие.” Иако последваш страстите им подир знанието, което си получил, никой не ще тезащити от Аллах и не ще те избави.

121.

Тези, на които дадохме Писанието, го четат с правдивочетене. Те вярват в него. А които не вярват в него – тези са губещите.

122.

О, синове на Исраил, помнете Моята благодат, с която виобсипах, и че бях ви предпочел измежду народите!

123.

И бойте се от Деня, в който ни една душа не ще заменидруга в нищо и не ще се приеме от нея откуп, и не ще є бъде от полза ничиезастъпничество, и не ще им се помогне!

124.

И когато Господът на Ибрахим го изпита със слова, той гиизпълни. Рече: “Правя те водител на хората.” Каза: “А от моето потомство?” Рече:”Не получават Моя обет угнетителите.”

125.

И сторихме Дома [Кааба] място за събиране на хората исигурно убежище: “Вземете мястото на Ибрахим да бъде за молитви!” И заръчахме наИбрахим и Исмаил: “Почистете Моя Дом за тези, които обхождат, пребивават и секланят, свеждайки чела до земята в суджуд!”
(Суджуд – допиране на челото до земята в израз на пълно смирение.)

126.

И когато Ибрахим рече: “Господи мой, стори го защитенград и храни с плодовете неговите жители – онези от тях, които повярваха в Аллахи в Сетния ден!”, Той рече: “А който е неверник, ще го оставя малко да сепонаслаждава, после ще го подкарам към мъчението на Ада. И колко лоша е тазиучаст!”

127.

И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома,[рекоха]: “Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.

128.

Господи, направи ни отдадени на Теб, и от нашетопотомство – общност, отдадена на Теб, и ни покажи нашите обреди, и приеми нашетопокаяние! Ти си Приемащия покаянието, Милосърдния.

129.

Господи, проводи им пратеник измежду тях, да им четеТвоите знамения, да ги учи на Писанието и на мъдростта, и да ги пречиства! Ти сиВсемогъщия, Премъдрия.”

130.

А кой друг се отвръщаше от вярата на Ибрахим, освен онзи,който е безразсъден за себе си? Него [Ибрахим] Ние избрахме в земния живот, а вотвъдния той е от праведниците.

131.

Когато неговият Господ му рече: “Отдай се!” – той рече:”Отдадох се на Господа на световете.”

132.

И завеща това Ибрахим на синовете си, [а също] и Якуб:”О, мои синове, Аллах избра вашата религия – умирайте само отдадени!”

133.

Нима бяхте свидетели, когато смъртта се приближи до Якуби той рече на своите синове: “На какво ще служите след мен?” Рекоха: “Ще служимна твоя Бог и на Бога на твоите предци Ибрахим и Исмаил, и Исхак – наЕдинствения Бог, и Нему ще бъдем отдадени.”

134.

Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което сапридобили, и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани каквоте са извършили.

135.

И рекоха: “Станете юдеи или християни и ще тръгнете поправия път!” Кажи: “Не, ние следваме вярата на Ибрахим, правоверния, а той не беот съдружаващите.”

136.

Кажете: “Вярваме в Аллах и в низпосланото на нас, и внизпосланото на Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, и родовете [му], и в даренотона Муса и на Иса, и в дареното на пророците от техния Господ. Разлика не правиммежду никого от тях и на Него сме отдадени.”

137.

И ако бяха повярвали в същото, в което и вие повярвахте,щяха да се напътят. Но ако са се отметнали, те са в раздор и Аллах ще ти едостатъчен срещу тях. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

138.

Баграта на Аллах! А кой е по-хубав от Аллах по багра?Само на Него служим.
(Под “баграта на Аллах” се има предвид ислямската религия. Вярата бележи хората.Ако наблюдаваме двама души, единият от които се придържа към религията, адругият – не, разликата между тях се усеща.)

139.

Кажи: “Нима спорите с нас за Аллах, а Той е и нашиятГоспод, и вашият Господ? Нам са нашите дела и вам са вашите дела. На Него смепредани.”

140.

Или ще кажете, че Ибрахим и Исмаил, и Исхак, и Якуб, иродовете [му] бяха юдеи или християни? Кажи: “Вие ли знаете повече, или Аллах?”И кой е по-голям угнетител от онзи, който е скрил у себе си свидетелство отАллах? Аллах не подминава вашите дела.

141.

Те са общност, вече отминала. Тяхно е онова, което сапридобили и ваше е онова, което вие сте придобили. И не ще бъдете питани каквоте са извършили.

142.

Ще кажат глупците от хората: “Какво ги отклони отдосегашната им посока за молитва?” Кажи: “На Аллах принадлежи и изтокът, изападът. Той води когото желае към правия път.”

143.

И така ви сторихме общност по средата – за да стесвидетели за хората и Пратеника да е свидетел за вас. И сторихме твоятадосегашна посока за молитва само за да разграничим последвалите Пратеника отонези, които се обръщат на петє. [Смяната] наистина е трудност, но не и заонези, които Аллах е напътил. А Аллах не би погубил вярата ви. Аллах към хоратае състрадателен, милосърден.

144.

Виждаме да се обръща твоето лице [о, Мухаммад] къмнебето. Ние непременно ще те обърнем в посока за молитви, която ще ти е угодна.Тъй че обърни лице към Свещената джамия! Където и да бъдете, обръщайте лице къмнея! Дарените с Писанието знаят, че това е истината от техния Господ. Аллах неподминава техните дела.

145.

И каквото и знамение да донесеш на дарените с Писанието,те не ще последват твоята посока за молитви, а и ти не ще последваш тяхнатапосока. И едните от тях не ще последват посоката за молитви на другите. А акопоследваш страстите им
след онова, което си получил от знанието, тогава ти си от угнетителите.

146.

Онези, на които дарихме Писанието, го знаят, както знаятсиновете си. Но едни от тях скриват истината, знаейки.

147.

Истината е от твоя Господ и не бъди от съмняващите се!

148.

Всеки има посока, накъдето се обръща. Надпреварвайте се вдобрините! Където и да сте, Аллах всички ви ще събере. Аллах над всяко нещо имасила.

149.

Откъдето и да тръгнеш, обръщай лице към Свещената джамия!Това е истината от твоя Господ. Аллах не подминава вашите дела.

150.

Откъдето и да тръгнеш, обръщай лице към Свещената джамия,и където и да бъдете, обръщайте лица към нея, за да нямат хората довод срещувас, освен онези от тях, които угнетяват, и да изпълня Своята благодат към вас,за да бъдете напътени! Затова не се страхувайте от тях, а се страхувайте от Мен!

151.

Изпратихме ви пратеник измежду вас, да ви чете Нашитезнамения и да ви пречиства, и да ви учи на Писанието и на мъдростта, и да ви учина онова, което не сте знаели.

152.

И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, иблагодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!

153.

О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение имолитва! Аллах е с търпеливите.

154.

И не наричайте “мъртви” убитите по пътя на Аллах! Не,живи са! Но вие не усещате.

155.

И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и сотнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,

156.

които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллахпринадлежим и при Него се завръщаме.”

157.

Върху тях има благослов и милост от техния Господ. Те санапътените.

158.

Ас-Сафб и ал-Мбруа са от знаците на Аллах, и който ходипри Дома на поклонение хадж или поклонение эмра, той не върши грях, като гиобикаля. А който прави добро и по своя воля – Аллах е въздаващ, всезнаещ.

159.

Онези, които скриват низпосланите от Нас ясни знамения инапътствието, след като ги разяснихме на хората в Писанието, тях Аллах проклинаи проклинащите ги проклинат,

160.

освен онези, които се покаят и поправят, и разкрият. Оттях ще приема покаяние. Аз съм Приемащия покаянието, Милосърдния.

161.

А онези, които не вярват и умират неверници, над тях епроклятието на Аллах и на всички ангели и хора –

162.

вечно ще са в него. Мъчението им не ще бъде облекчено ине ще им се даде отсрочка.

163.

Вашият Бог е единственият. Няма друг Бог освен Него,Всемилостивия, Милосърдния.

164.

В сътворяването на небесата и на земята, и в промяната нанощта и деня, и в корабите, плаващи в морето с онова, което носи полза нахората, и във водата, която Аллах изсипва от небето, и съживява с нея земятаслед нейната смърт, и множи там всякакви твари, и в смяната на ветровете, и впокорните между небето и земята облаци – наистина има знамения за хорапроумяващи.

165.

А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах,обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичатАллах. И ако угнетителите можеха да съзрат, когато видят мъчението, че цялатасила е на Аллах и че Аллах е суров в мъчението…

166.

Тогава, щом видят мъчението, онези, които са билиследвани, ще се отрекат от онези, които са ги следвали, и ще се прекъснатвръзките между тях.

167.

А онези, които са ги следвали, ще кажат: “Ако има за насвръщане, ще се отречем от тях, както и те се отрекоха от нас.” Така Аллах ще импокаже техните деяния като горести за тях и не ще излязат от Огъня.

168.

О, хора, яжте от онова по земята, което е позволено иприятно! И не следвайте стъпките на сатаната! Той за вас е явен враг.

169.

Той ви повелява само злина и поквара, и да говорите заАллах онова, което не знаете.

170.

И когато им се каже: “Следвайте онова, което Аллах енизпослал!” – казват: “Не, ще следваме онова, с което заварихме предците си!”Ала нима и ако техните предци не са проумели нищо и не са били напътени?

171.

Неверниците приличат на човек, ревящ към нещо, което чувасамо крясък и зов. Глухи, неми, слепи – те не проумяват.

172.

О, вярващи, яжте от благата, които Ние ви дарихме, ибъдете признателни на Аллах, ако на Него служите!

173.

Той ви забрани мършата, кръвта, свинското месо изакланото за друг, а не за Аллах. А който е принуден, без да е потисник, нитопрестъпващ, за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.
(Принудените да престъпят споменатата забрана не извършват грях, ако ядат,колкото да оцелеят.)

174.

Скриващите онова, което Аллах е низпослал от Писанието, ипродаващите го на нищожна цена, ще поглъщат в своя стомах само Огъня. И не ще импроговори Аллах в Деня на възкресението, и не ще ги пречисти, и за тях имаболезнено мъчение.

175.

Те са, които купиха заблудата вместо напътствието имъчението – вместо опрощението. И колко настойчиви са пред Огъня!

176.

Така е, защото Аллах низпосла Писанието с истината. Акоито спорят относно Писанието, те са в дълбок раздор.

177.

Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад,праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и вПисанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него,на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и напросяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и давамилостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и утърпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те сабогобоязливите.

178.

О, вярващи, вам е предписано възмездие за убитите,свободен – за свободен и роб – за роб, и жена – за жена. А който получиопрощение от своя брат, да го получи според обичая, а той да му се издължи сдобрина. Това е облекчение и милост от вашия Господ. А който след това престъпи,за него има болезнено наказание.

179.

За вас във възмездието има живот, о, разумни хора, за дасе побоите!

180.

Предписано ви е, когато смъртта надвисне над някого отвас, ако той остави благо, да го завещае на двамата родители и на близкитеспоред обичая. Това е дълг за богобоязливите.

181.

А който подмени [завещанието], след като го е чул, грехъте само над онези, които са го подменили. Аллах е всечуващ, всезнаещ.

182.

А който се опасява от грешка или грях на завещател, ипомирява [наследниците], за него не е грях. Аллах е опрощаващ, милосърден.

183.

О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бепредписано и за онези преди вас, за да се побоите –

184.

в определени дни. А който от вас е болен или на път – дасе издължи в други дни. А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда.А който по своя воля стори благо, това е най-доброто за него. И да говеете енай-доброто за вас, ако знаете.
(Откуп се прилага при немощ поради старост или безнадеждно продължителнозаболяване.)

185.

Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът занапътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който отвас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път – дасе издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а дазавършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви енапътил и да сте признателни.

186.

И когато Моите раби те питат за Мен – Аз съм наблизо,откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и некавярват в Мен, за да се напътят!

187.

Позволено ви е да прекарате нощите на говеенето присвоите жени. Те са одеяние за вас и вие сте одеяние за тях. Аллах знае, че стеизмамили самите себе си, но е приел вашето покаяние и ви е извинил. А сега гиобладавайте и се стремете към онова, което Аллах ви е предписал: яжте и пийте,додето различите при [пукването на] зората белия конец от черния конец! Последовършете говеенето до нощта и не ги обладавайте, когато пребивавате в джамиите!Това са границите на Аллах, не ги доближавайте! Така Аллах обяснява Своитезнамения на хората, за да се побоят!

188.

И не яжте своите имоти помежду си с измама, и не гиподхвърляйте на съдиите, за да ядете с грях от имотите на хората, знаейки!

189.

Питат те за новолунието. Кажи: “То сочи определено времеза хората и за поклонението хадж.” Праведността не е да идвате в домовете отзад,а праведността е у онзи, който се бои от Аллах. Влизайте в домовете през вратитеим! И бойте се от Аллах, за да сполучите!

190.

И се сражавайте по пътя на Аллах с онези, които сесражават с вас, и не престъпвайте! Аллах не обича престъпващите.

191.

И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонетеоттам, откъдето и те ви прогониха! Да заблуждаваш е по-тежко, отколкото даубиваш. И не се сражавайте с тях при Свещената джамия, докато не започнат там дасе сражават с вас! А ако се сражават с вас, убийте ги! Такова е възмездието заневерниците.

192.

А престанат ли – Аллах е опрощаващ, милосърден.

193.

И се сражавайте с тях, докогато не ще има заблуда ирелигията ще е на Аллах! А престанат ли, тогава да не се враждува, освен противугнетителите!

194.

Месец на забрана – срещу месец на забрана! И за[нарушаване на] забраните – възмездие. А който ви нападне, нападнете го така,както ви е нападнал! И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е с богобоязливите!

195.

И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте съссобствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обичаблагодетелните.

196.

И довършвайте поклонението хадж, и поклонението эмразаради Аллах! А ако сте възпрени, [дайте] жертвено животно според своитевъзможности! И не бръснете главите си, докато жертвеното животно не стигнеместоназначението си! А който от вас е болен или има страдание по главата,тогава – да се откупи с говеене или подаяние, или жертвоприношение. А ако сте вбезопасност, онзи, който използва поклонението эмра и за поклонение хадж, [дададе] жертвено животно според своите възможности. А който не е в състояние, даговее три дни по време на поклонението хадж и седем, щом се върне, та пълнидесет. Това е за онзи, чиито роднини не живеят в околностите на Свещенатаджамия. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах е строг в наказанието!

197.

Поклонението хадж е в знайни месеци и който през тях синаложи поклонението, да няма съвокупление, нито безпътство, нито прение по времена поклонението хадж! Каквато и добрина да сторите, Аллах я узнава. И запасетесе! Най-добрият запас е богобоязливостта. И бойте се от Мен, о, разумни хора!

198.

И не е грях за вас да търсите благодат от вашия Господ. Икогато се плиснете надолу по Арафат, споменавайте Аллах при Свещената планина! ИГо споменавайте, както ви е напътил, дори да сте били преди това от заблудените!

199.

После се плиснете надолу, откъдето хората се плисват, имолете Аллах за прошка! Наистина Аллах е опрощаващ, милосърден.

200.

И щом изпълните своите обреди, споменавайте Аллах, кактоспоменавате предците си, дори по-силно! А някои от хората казват: “Господи,въздай ни в земния живот!” Няма дял за тях в отвъдния.

201.

А някои от тях казват: “Господи, въздай ни добрина вземния живот и добрина – в отвъдния! И опази ни от мъчението на Огъня!”

202.

За тях има дял от онова, което са придобили. Аллах бързоправи равносметка.

203.

И споменавайте Аллах в преброените дни! А който избърза сдва дни, не е грях за него, и който се забави, не е грях за него – за онзи,който е богобоязлив. И бойте се от Аллах, и знайте, че при Него ще бъдетесъбрани!

204.

Сред хората има и такива, чиито думи те омайват в земнияживот и призовават Аллах за свидетел на онова, което е в сърцата им. Но те санай-свирепи в разпрата.

205.

И когато такъв се обърне, той тича по земята, за да сеепо нея развала и да погуби насажденията и приплода. А Аллах не обича развалата.

206.

И когато му се каже: “Бой се от Аллах!”, го обземагордост от греха. Стига му Адът и колко лоша постеля е той!

207.

Някои хора отдават душите си, за да угодят на Аллах. ААллах е състрадателен към рабите.

208.

О, вярващи, встъпете всички в покорството и не следвайтестъпките на сатаната! Той е ваш явен враг.

209.

И ако се подхлъзнете, след като сте получили яснитезнаци, знайте, че Аллах е всемогъщ, премъдър!

210.

Нима очакват само Аллах и ангелите да дойдат при тях всенките на облаците? А делото е отсъдено и при Аллах ще бъдат върнати делата.

211.

Попитай синовете на Исраил колко ясни знамения имдадохме! А който подмени благодатта на Аллах, след като е дошла при него,наистина Аллах е суров в наказанието.

212.

Земният живот бе разкрасен за неверниците, а те сеприсмиват на вярващите. Но които са богобоязливи, ще бъдат над тях в Деня навъзкресението. Аллах безмерно въздава комуто пожелае.

213.

Хората бяха една общност и Аллах изпрати пророците -благовестители и предупредители, и заедно с тях низпосла Книгата с истината, зада отсъди между хората за онова, по което бяха в разногласие. А поради злобатапомежду им изпаднаха в разногласие за нея само онези, на които тя бе дадена,след като ясните знаци бяха дошли при тях. И поведе Аллах вярващите към онова отистината, по което бяха в разногласие, с Неговото позволение. Аллах води коготопожелае към правия път.

214.

Или смятате да влезете в Рая, без да ви сполети същото,което сполетя и отминалите преди вас? Връхлитаха ги беда и горест, и бяхаразтърсвани, докато Пратеника и онези, които повярваха заедно с него, неказваха: “Кога ще дойде подкрепата на Аллах?” Да, подкрепата на Аллах е наблизо.

215.

Питат те какво да раздават. Кажи: “Каквото и добро дараздадете, нека е за родителите и близките, и сираците, и
нуждаещите се, и пътника [в неволя]. Каквото и добро да сторите, Аллах го знае.

216.

Предписана ви е битка, а тя е омразна за вас. Но може дамразите нещо, а то да е добро за вас, и може да обичате нещо, а то да е зло завас. Аллах знае, вие не знаете.

217.

Питат те за Свещения месец, за битка през него. Кажи:”Тежка битка е тогава, но възпирането от пътя на Аллах, неверието в Него и вСвещената джамия, и пропъждането на обитателите є оттам е по-тежко пред Аллах, ида се заблуждава е по-тежко, отколкото да се убива.” И не ще престанат да сесражават с вас, докато не ви отвърнат от вашата религия, ако могат. А които отвас отстъпят от религията си и умрат неверници, на такива пропадат делата и вземния живот, и в отвъдния, и те са обитателите на Огъня, там ще пребиваватвечно.

218.

Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътяна Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден.

219.

Питат те за виното и за игрите на късмет. Кажи: “В тяхима голям грях и изгоди за хората, но грехът им е по-голям от изгодата.” И питаткакво да раздават. Кажи: “Излишъка.” Така Аллах ви обяснява знаменията, за даразмислите
(Под “вино” (хамр) в Свещения Коран се подразбират всички видове упойващинапитки, а под “игрите на късмет” – всички форми на хазарт.)

220.

за земния и за отвъдния живот. И питат за сираците. Кажи:”Най-хубаво е онова, което е за тяхно добро.” И ако съжителствате с тях, те саваши братя. Аллах различава кой носи вреда и кой носи добро. И пожелае ли Аллах,ще ви затрудни. Аллах е всемогъщ, премъдър.

221.

И не встъпвайте в брак със съдружаващи жени, докато неповярват! Вярваща робиня е по-добра от съдружаваща жена, дори да ви е възхитила.И не встъпвайте в брак със съдружаващи мъже, докато не повярват! Вярващ роб епо-добър от съдружаващ мъж, дори да ви е възхитил. Съдружаващите зоват към Ада,а Аллах зове към Рая и опрощението с Негово позволение. И обяснява Тойзнаменията Си на хората, за да се поучат.

222.

И те питат за месечното кръвотечение. Кажи: “Това естрадание.” И стойте далеч от жените в [период на] месечно кръвотечение, и не гидоближавайте, докато не се очистят! А щом
се очистят, обладавайте ги, откъдето Аллах ви е повелил! Наистина Аллах обичакаещите се и обича пречистващите се.
(“… стойте далеч” – това предписание не бива да се схваща буквално, а самокато избягване на полов контакт с жените в месечен цикъл)

223.

Вашите жени са като нива за вас. И отивайте при ниватаси, както пожелаете, и подготвяйте се отнапред, и се бойте от Аллах, и знайте,че ще Го срещнете! И благовествай вярващите!

224.

И не правете клетвите си в името на Аллах пречка да степраведни, да се боите и да помирявате хората! Аллах е всечуващ, всезнаещ.

225.

Аллах не ви придиря за празнословието в клетвите ви, алави придиря за онова, което вашите сърца са придобили. Аллах е опрощаващ,всеблаг.

226.

Онези, които се закълнат да не бъдат с жените си – даизчакат четири месеца. А върнат ли се – Аллах е опрощаващ, милосърден.

227.

А решат ли да се разведат – Аллах е всечуващ, всезнаещ.

228.

А разведените жени да изчакат във въздържание три месечникръвотечения и не им е позволено да скриват онова, което Аллах е сътворил вутробите им, ако вярват в Аллах и в Сетния ден. Тогава техните мъже, ако искатпомирение, имат най-голямото право да си ги възвърнат. И жените имат същитеправа, каквито и задължения съгласно обичая, но мъжете са едно стъпало над тях.Аллах е всемогъщ, премъдър.
(От гледна точка на сътворението между мъжа и жената не се прави разлика.Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността засемейството и т.н.)

229.

Разводът е два пъти – [после] или задръжте [жените] сдобро, или – пуснете с благо. И не ви е позволено да взимате нищо от онова,което сте им дали, освен ако двамата се опасяват да не престъпят границите наАллах. Ако се опасявате, че двамата не ще спазят границите на Аллах, не епрегрешение за тях, ако жената даде откуп. Това са границите на Аллах, не гинарушавайте! А които нарушават границите на Аллах – те са угнетителите.

230.

А ако се разведе с нея [за трети път], тя не му епозволена после, преди да встъпи в брак с друг мъж, и ако є даде развод и той,не е прегрешение за двамата да се съберат, ако мислят, че ще спазят границите наАллах. Това са границите на Аллах. Той ги обяснява на хора, които разбират.

231.

А когато сте дали развод на жени и те са изпълнили срока[на изчакване], задръжте ги с благо или ги пуснете с благо! И не ги задържайте снасилие, престъпвайки! А който направи това, угнетява себе си. И не се отнасяйтес насмешка към знаменията на Аллах, и споменавайте благодатта на Аллах към вас,и онова, което ви е низпослал от Книгата и мъдростта за ваше наставление! Ибойте се от Аллах, и знайте, че Аллах всяко нещо знае!

232.

А ако се разведете с жените и те са изпълнили своя срок,да не им се пречи да встъпят в брак със своите съпрузи, ако се споразумеятпомежду си съгласно обичая! С това се наставлява онзи от вас, който вярва вАллах и в Сетния ден. Това за вас е най-добродетелното и най-чистото. Аллахзнае, вие не знаете.

233.

А майките да кърмят рожбите си две пълни години, когатомъжът поиска кърменето да завърши. Онзи, чието е новороденото, е длъжен да гихрани и облича според обичая. На всяка душа се възлага само по силите є. Да несе злостори на майка заради нейната рожба, нито на онзи, чието е новороденото,заради неговата рожба, и за наследника е същото. А ако и двамата искат отбиване,при взаимно съгласие и съветване, не е прегрешение за тях. И ако искате даповерите рожбите си на кърмачки, не е прегрешение за вас, щом се отплатите,давайки според обичая. И бойте се от Аллах, и знайте, че Аллах съзира вашитедела!

234.

А които от вас се поминат и оставят вдовици – те даизчакат сами със себе си четири месеца и десет дена. Щом изпълнят срока, нямапрегрешение за вас в онова, което вършат със себе си според предписанието.Сведущ е Аллах за вашите дела.

235.

И не е прегрешение за вас да намекнете пред [овдовелите]жени за сгодяване или да го спотаите в душите си. Аллах знае, че ще имспоменете. Ала не им обещавайте скришом, освен ако изричате само прилични думи,и не пристъпвайте към сключване на брак, докато предписаният срок не се изпълни!И знайте, че Аллах знае какво е в душите ви, и бойте се от Него, и знайте, чеАллах е опрощаващ, всеблаг!

236.

Не е прегрешение за вас да се разведете с жените, предида сте ги докоснали или уговорили задължителната плата. Зарадвайте ги, богатият- според възможностите му, и бедният – според възможностите му, с добро! [То] едълг за благодетелните.
(При ислямския брак задължителната плата се дава от мъжа на съпругата и ставанейна неприкосновена собственост.)

237.

А ако сте им дали развод, преди да ги докоснете, но вечесте уговорили задължителната плата, за тях е половината от онова, което стеуговорили, освен ако те се въздържат или се въздържи онзи, в чиито ръце есключването на брака. А да се въздържате е по-близо до богобоязливостта. И незабравяйте благоволението помежду си! Аллах съзира вашите дела.

238.

Спазвайте молитвите наред със средната молитва изаставайте смирени пред Аллах!

239.

И ако имате страх, спазвайте молитвата и като ходите, икато яздите! А щом сте в безопасност, споменавайте Аллах, както ви е научил наонова, което не сте знаели!

240.

А които от вас се поминат и оставят вдовици, да завещаятна своите съпруги да се ползват [от наследството] до една година, без да бъдатпрогонвани. А ако напуснат, няма прегрешение за вас в онова, което направят съссебе си според предписанието. Аллах е всемогъщ, премъдър.

241.

На разведените жени – ползване според предписанието, -дълг е за богобоязливите.

242.

Така Аллах ви разяснява Своите знамения, за да проумеете.

243.

Нима ти не видя онези, които излязоха от домовете си схиляди, бягайки от смъртта? Аллах им каза: “Умрете!”, а после ги съживи. Аллах епрещедър към хората, ала повечето хора са неблагодарни.

244.

И се сражавайте по пътя на Аллах, и знайте, че Аллах евсечуващ, всезнаещ!

245.

На онзи, който заема хубав заем на Аллах, Той многократноще умножи. Аллах отнема и въздава, и при Него ще бъдете върнати.

246.

Нима не видя ти знатните измежду синовете на Исраил следМуса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да сесражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, дане се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след катобяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да сесражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите.

247.

И им рече техният пророк: “Ето, Аллах ви проводи Талут завладетел.” Казаха: “Как ще ни е владетел, когато ние сме по-достойни от него давластваме, а и не му е дадено обилно богатство!” Рече: “Аллах го избра над вас иму надбави нашироко в
знанието и в снагата. Аллах дарява Своето владение комуто пожелае.” Аллах евсеобхватен, всезнаещ.

248.

И им рече техният пророк: “Знамението, че той ще станевладетел, е идването на Саркофага при вас. В него има успокоение от вашия Господи запазени реликви, оставени от рода на Муса и рода на Харун. Носят го ангелите.На-истина в това има знамение за вас, ако сте вярващи.”

249.

И когато Талут потегли с войските, рече: “Аллах виизпитва с една река. Който пие от нея, той не е с мен, а с мен е онзи, който нея вкуси, също и онзи, който загребе с ръка само една шепа.” Но пиха оттам, освенмалцина измежду тях. А щом я прегазиха – той и повярвалите с него, – рекоха:”Днес сме безсилни пред Джалут и войските му.” А онези, които се надяваха насрещата с Аллах, рекоха: “Колко малки дружини са надвивали многобройни спозволението на Аллах! Аллах е с търпеливите.”

250.

И щом се изправиха пред Джалут и войските му, рекоха:”Господи, излей търпение над нас и стъпките ни затвърди, и ни подкрепи срещуневерниците!”

251.

И ги сразиха с позволението на Аллах, и Дауд уби Джалут,и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела. АкоАллах не отблъскваше едни хора чрез други, земята щеше да се провали. Но Аллах евладетел на благодат за световете.

252.

Това са знаменията на Аллах, четем ти ги правдиво.Наистина ти си от пратениците.

253.

Тези са пратениците – на едни от тях отредихме да стоятнад други; с някои Аллах говори и въздигна други по степени. И дадохме на Иса,сина на Мариам, ясните знаци, и го подкрепихме със Светия дух. А ако Аллах бепоискал, дошлите след тях нямаше да се сражават, след като получиха яснитезнаци. Ала те се разделиха и някои от тях повярваха, а някои от тях неповярваха. Но ако Аллах бе поискал, нямаше да се сражават. Аллах прави каквотопожелае.

254.

О, вярващи, раздавайте от онова, което сме ви дали запрепитание, преди да дойде Денят, в който не ще има нито откуп, нитоприятелство, нито застъпничество! Неверниците са угнетителите.

255.

Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Вездесъщия!Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата и коетое на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с Неговото позволение? Той знаекакво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващатсамо онова, което
Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно даги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия.

256.

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината отзаблудата. Който отхвърли сатаните и повярва в Аллах, той се обвързва снай-здравата връзка, която не се къса. Аллах е всечуващ, всезнаещ.
(“сатаните” (тагут) са всичко, което отклонява от пътя на Аллах – сатани, идоли,хора и т.н.)

257.

Аллах е Покровителят на вярващите. Той ги извежда оттъмнините към светлината. А сатаните са покровители на невярващите. Те гиизвеждат от светлината към тъмнините. Те са обитателите на Огъня, там щепребивават вечно.

258.

Не видя ли ти онзи, който спореше с Ибрахим за неговияГоспод, че Аллах му е дал владението? Когато Ибрахим рече: “Моят Господ е, Койтосъживява и умъртвява.”, [другият] рече: “Аз съживявам и умъртвявам.” Ибрахимрече: “Аллах довежда слънцето от изток, а ти го доведи от запад!” И се слисаонзи, който не бе повярвал. Аллах не напътва хората-угнетители.

259.

Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало подсвоите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това след смъртта му?” И Аллах гоумъртвил за сто години, после го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал:”Забавих се ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години. Виж каквоимаш за ядене и пиене! То не се е развалило. И виж магарето си! И за да тесторим знамение за хората, виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме вплът!” И когато му се изяснило, рекъл: “Вече знам, че Аллах над всяко нещо имасила.”

260.

И когато Ибрахим рече: “Господи мой, покажи ми каксъживяваш мъртвите!” Рече: “А нима не си повярвал?” Рече: “Да, повярвах! Но зада се успокои сърцето ми.” Рече: “Вземи тогава четири птици и ги събери, послевърху всяка планина положи по къс от тях, после ги позови и те ще дойдат при тебс устрем! И знай, че Аллах е всемогъщ, премъдър!”

261.

Хората, които раздават своите имоти по пътя на Аллах,приличат на зърно, родило седем класа, а във всеки клас – по сто зърна. Аллахумножава комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

262.

Онези, които раздават своите имоти по пътя на Аллах ипосле нито натякват, нито обиждат, имат наградата си при своя Господ. И не щеима страх за тях, и не ще скърбят.

263.

Добри думи и прошка са за предпочитане пред милостиня,последвана от обида. Аллах е над всяка нужда, всеблаг.

264.

О, вярващи, не проваляйте своята милостиня с натякване иобида, както онзи, който раздава своя имот за пред хората на показ, а не вярва вАллах и в Сетния ден! Той прилича на гладка скала с пръст отгоре, но щом над неясе изсипе силен дъжд, оголва я. Така са безсилни за онова, което са придобили.Аллах не напътва невярващите хора.

265.

А които изразходват своите имоти заради благоволението наАллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм – щом над нея сеизсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипесилен дъжд, и дъждец [є стига]. Аллах съзира вашите дела.

266.

Нима някой от вас иска да притежава градина с палми игрозде, с течащи сред тях реки, с всякакви плодове, но го сполетява старостта, аима невръстно потомство, и [градината] я сполетява вихър с огън, и я изгаря?Така Аллах ви разкрива Своите знамения, за да размислите.

267.

О, вярващи, раздавайте от благата, които сте придобили, иот онова, което извадихме за вас от земята! И не възнамерявайте да раздадете отнего лошото, което сами не бихте взели, освен ако не си затворите очите! Изнайте, че Аллах е над всяка нужда, всеславен!

268.

Сатаната ви заплашва с бедност и ви повелява поквара, аАллах ви обещава от Себе Си опрощение и благодат. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

269.

Той дарява мъдростта комуто пожелае, а който е дарен смъдростта, е дарен с голямо добро. Но само разумните се поучават.

270.

Каквото и подаяние да раздадете, или обет да направите,Аллах го знае. А за угнетителите няма избавители.

271.

Ако явно раздавате милостиня, колко хубаво е това! Но акоскътате и тайно дадете на бедняците, това е най-доброто за вас и то ще изкупи отлошите ви постъпки. Сведущ е Аллах за вашите дела.

272.

Не е твой дълг [о, Мухаммад] тяхното напътване, а Аллахнапътва когото пожелае. И каквото и добро да раздадете, то е за самите вас. Идавайте, стремейки се единствено към Лика на Аллах! И каквото и добро дараздадете, то докрай ще ви се изплати и не ще бъдете угнетени.

273.

[Да се дарява] на бедните, които са се посветили по пътяна Аллах и не могат да обикалят [за препитание] по земята. Невежият ги смята забогати, поради въздържанието [им]. Ще ги познаеш по техния белег – те не просятнастойчиво от хората. И каквото и добро да раздадете, Аллах го знае.

274.

Онези, които раздават своите имоти и нощем, и денем, искрито, и явно, имат наградата си при своя Господ и не ще има страх за тях, и неще скърбят.

275.

Които изяждат лихвата, не ще се изправят, освен както сеизправя някой, когото сатаната поваля от лудост. Това е, защото казваха:”Търговията е като лихварството.” А Аллах позволи търговията и забранилихварството. При когото е дошло наставление от неговия Господ и е престанал,негово е онова, което е било дотогава и делото му е за пред Аллах. А които севърнат към това, тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

276.

Аллах лишава лихвата от благодат, а надбавя замилостинята. Аллах не обича никой неблагодарник, грешник.

277.

Онези, които вярват и вършат праведни дела, и отслужватмолитвата, и дават милостинята закат, имат наградата си при своя Господ и не щеима страх за тях, и не ще скърбят.

278.

О, вярващи, бойте се от Аллах и се откажете отнадбавеното чрез лихвата, ако наистина вярвате!

279.

А не го ли сторите, очаквайте война от Аллах и от НеговияПратеник! А покаете ли се – ваша си е главницата на имотите ви. Не стеугнетители и не сте угнетени.
(Ислямът абсолютно забранява лихварството. И след покаянието взетата вече лихване се смята за законна придобивка.)

280.

А ако [длъжник] е в затруднение, да има отсрочка дооблекчение! И да се смилите е най-доброто за вас, ако знаете.

281.

И бойте се от Деня, в който ще бъдете върнати при Аллах!После на всяка душа докрай ще се изплати онова, което е придобила. И не ще бъдатугнетени.

282.

О, вярващи, когато си заемате един на друг заем заопределен срок, записвайте го! И нека писар да записва помежду ви справедливо! Ида не отказва писар да записва, както Аллах го е научил, и нека пише той, а даму диктува онзи, който е длъжник. И да се бои от Аллах, неговия Господ, и да ненамалява нищо. А ако длъжникът е глупец или немощен, или не може да диктува,нека неговият настойник да диктува справедливо. И вземете за свидетели двама отвашите мъже, а ако не са двама, да бъдат мъж
и две жени от свидетелите, за които сте съгласни, та заблуди ли се едната,другата да є напомни. И свидетелите да не отказват, когато бъдат призовани. И дане ви дотяга да го записвате – малък или голям – със срока му. Пред Аллах това енай-справедливото и най-правото за свидетелство, и най-подобаващото, за да не сеподозирате, освен ако е текуща търговия помежду ви. Тогава не е прегрешение завас, ако не я записвате. И взимайте свидетели, когато се спазарявате. И да не сепосяга на писар или на свидетел. А ако го сторите, за вас е нечестивост. И бойтесе от Аллах! Аллах ви учи и Аллах всяко нещо знае.

283.

И ако сте на път и не намерите писар, нека се вземезалог. А ако взаимно си вярвате, нека онзи, който е получил доверие, да отдадеповереното му и да се бои от Аллах, неговия Господ! И не потулвайтесвидетелството. А който го потули, сърцето му е грешно. Аллах знае вашите дела.

284.

На Аллах е онова, което е на небесата и което е наземята. Дали показвате какво е в душите ви, или го скривате, Аллах ще ви подирисметка за него, и комуто пожелае, ще прости, и когото пожелае, ще накаже. Аллахнад всяко нещо има сила.

285.

Пратеника повярва в онова, което му бе низпослано отнеговия Господ, повярваха и вярващите. Всеки от тях повярва в Аллах и в Неговитеангели, и Неговите писания, и Неговите пратеници. [И казаха:] “Разлика не правиммежду никого от Неговите пратеници.” И рекоха: “Чухме и се подчинихме. Опростини, Господи наш! Към Теб е завръщането.”

286.

Аллах възлага на всяка душа само според силите є. За неяе онова, което е придобила и против нея е онова, което е придобила. Господи наш,не ни наказвай, ако сме забравили или съгрешили! Господи наш, не ни натоварвай сбреме, каквото стовари върху онези преди нас! Господи наш, не ни натоварвай стова, за което сме немощни! И се смили над нас, и ни прости, и ни помилвай! Тиси нашият Закрилник. Подкрепи ни Ти срещу невярващите хора!