29. Паякът

1.

Алиф. Лам. Мим.

2.

Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват:”Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани?

3.

Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорятистината и знае лъжците.

4.

Или онези, които вършат злини, смятат да ни убягнат?Колко лошо отсъждат!

5.

За който се надява да срещне Аллах – срокът от Аллахнепременно ще настъпи. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

6.

А който се бори, единствено за себе си се бори. Аллах несе нуждае от световете.

7.

А които вярват и вършат праведни дела, ще отмахнем от тяхлошите им постъпки и ще им въздадем според най-хубавото от онова, което саизвършили.

8.

И повелихме на човека да се отнася добре с родителите си.А ако те принуждават да съдружаваш с Мен онова, за което нямаш знание, не им сепокорявай! Към Мен е вашето завръщане и Аз ще ви известя какво сте вършили.

9.

А които вярват и вършат праведни дела, непременно ще гивъведем сред праведните.

10.

Някои хора казват: “Повярвахме в Аллах!”, но акопострадат в името на Аллах, приемат изпитанието от хората като наказание отАллах. А когато дойде подкрепа от твоя Господ, казват: “Ние бяхме заедно с вас!”Нима Аллах не знае най-добре това, което е в гърдите на създанията?

11.

Наистина Аллах знае вярващите и знае лицемерите.

12.

Неверниците казват на вярващите: “Следвайте нашия път иние ще понесем прегрешенията ви!” Ала не ще понесат нищо от прегрешенията им. Теса лъжци.

13.

Наистина те ще носят своето бреме и друго бреме заедносъс своето, и ще бъдат питани в Деня на възкресението за това, което саизмисляли.
(В предходното знамение се казва, че неверниците не ще понесат възмездието зачужд грях, а сега се добавя, че ще понесат и греховете на отклонилите се отправия път. Тук не съществува противоречие. Когато двете знамения се разглеждаткато цялост, става ясно, че на никого не е по силите да опрости чужд грях, дори
ако реши да отговаря за делата на друг човек. Онези, които отклоняват от правияпът, ще понесат многократно по-голямо наказание, но и онези, които са сезаблудили, не ще бъдат освободени от отговорност.)

14.

И изпратихме Нух при неговия народ, и той прекара средтях хиляда години без петдесет. И ги грабна потопът, както угнетяваха.

15.

И спасихме него и обитателите на Ковчега, и го сторихмезнамение за световете.

16.

И [изпратихме] Ибрахим, който рече на своя народ:”Служете на Аллах и бойте се от Него! Това е най-доброто за вас, ако проумявате.

17.

Служите не на Аллах, а само на идоли, и измисляте лъжа.Тези, на които служите вместо на Аллах, не могат да ви дадат препитание, затоваот Аллах търсете препитанието, на Него служете и Му бъдете признателни! При Негоще бъдете върнати.”

18.

И ако взимате за лъжа, то и други общности преди васвзимаха за лъжа. Дълг за Пратеника е само ясното послание.

19.

Не виждат ли как Аллах начева творението, после гоповтаря? За Аллах това е лесно.

20.

Кажи: “Вървете по земята и вижте как Той начеватворението! Така Аллах ще го пресъздаде в отвъдния живот. Аллах за всяко нещоима сила.

21.

Наказва Той когото пожелае и помилва когото пожелае, ипри Него ще бъдете върнати.

22.

И не можете да възпирате нито на земята, нито на небето.И освен Аллах нямате нито покровител, нито избавител.”

23.

А които не вярват в знаменията на Аллах и в срещата сНего, тези ще изгубят надежда за Моето милосърдие и за тях ще има болезненомъчение.

24.

И отговорът на народа му бе само да кажат: “Убийте го илиго изгорете!” А Аллах го спаси от Огъня. В това има знамения за хора вярващи.

25.

И рече: “Вместо Аллах приехте идоли само зарадиприятелството между вас в земния живот. После, в Деня на възкресението, ще сеотречете един от друг и ще се проклинате един друг. И Огънят ще е вашето място,и не ще имате избавители.”

26.

И му повярва Лут, и рече: “Аз ще се преселя при свояГоспод. Той е Всемогъщия, Премъдрия.”
(Лут е братов син на пророка Ибрахим и тъй като сам е пророк, не можем дадопуснем, че е бил неверник, а после е повярвал. В знамението се посочва, чепървият, който признал Ибрахим за пророк, е Лут, мир нему. Казват, че Ибрахимтръгнал от село Куса, вероятно – родното му място, придружен от съпругата сиСара и пророка Лут. Запътил се към Харан, оттам отишъл в Дамаск и накрая – вПалестина. Лут се спуснал на юг към място, наречено Содом. Знамението се тълкуваспоред това предание, но може да се схване и в смисъл, че той намерил подслонпри своя Господ.)

27.

И го дарихме с Исхак и Якуб, и отредихме за потомците мупророчеството и Писанието, и го възнаградихме в земния живот. И в отвъдния есред праведниците.

28.

И [изпратихме] Лут, който рече на своя народ: “Виевършите скверността. Не ви изпревари в това никой народ.

29.

Нима при мъжете ходите и дебнете по пътищата, и вършитепорицаваното, където се събирате?” А отговорът на народа му бе само да кажат:”Донеси ни мъчението на Аллах, ако говориш истината!”

30.

Каза: “Господи, подкрепи ме срещу хората, сеещи развала!”

31.

И когато Нашите пратеници [-ангели] отидоха с радостнатавест при Ибрахим, казаха: “Ние ще погубим обитателите на това селище. Неговитеобитатели са угнетители.”

32.

Каза: “Но сред тях е Лут.” Казаха: “Ние най-добре знаемкой е сред тях. Ще спасим него и семейството му без неговата жена. Тя ще бъде отоставащите.”

33.

И когато Нашите пратеници дойдоха при Лут, домъчня музаради тях и му прималя за тях. Казаха: “Не се страхувай и не тъгувай! Ние щеспасим теб и твоето семейство без жена ти. Тя ще бъде от оставащите.
(Вж. 11: 77. Пратениците дошли, преобразени като хора. Пророкът Лут не могъл даразбере, че това са ангели. Имали вид на нежни юноши и той се разтревожил, да неби неговите сънародници да се държат непристойно с тях. Тогава ангелите сенамесили.)

34.

Ще стоварим върху обитателите на това селище напаст отнебето, защото са нечестивци.”

35.

И оставихме от това ясен знак за хора проумяващи.

36.

И при мадйанитите – брат им Шуайб… И каза: “О, народемой, служете на Аллах и се надявайте на Сетния ден, и не сейте по земятаразвала!”

37.

Но го взеха за лъжец и ги обхвана сътресението, иосъмнаха безжизнени в домовете си.

38.

И [погубихме също] адитите, и самудяните… Това ви сеизясни от [руините на] жилищата им… И сатаната разкраси за тях делата им, и гивъзпря от пътя, въпреки че бяха прозорливи.

39.

И Карун, и Фараона, и Хаман… Муса дойде при тях сясните знаци, но те се възгордяха на земята. Ала не ни убягнаха.

40.

И всекиго сграбчихме заради неговия грях. Срещу някоипратихме ураган, а някои обзе Викът, а някои сторихме земята да ги погълне, анякои удавихме. Не Аллах ги угнетява, а те сами себе си угнетяват.

41.

Онези, които взимат за покровители други освен Аллах,приличат на паяка. Той си прави дом, но най-слабият от домовете е домът напаяка, ако проумяват.

42.

Каквото и да зовете вместо Него, Аллах го знае. Той еВсемогъщия, Премъдрия.

43.

Даваме Ние тези примери на хората, но ги проумяват самознаещите.

44.

Аллах сътвори небесата и земята с мъдрост. В това имазнамение за вярващите.

45.

Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужваймолитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото еспоменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.

46.

И спорете с хората на Писанието само по най-хубавияначин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме внизпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един исъщ. Ние сме Нему отдадени.”

47.

И така низпослахме на теб Книгата. Онези, на коитодадохме Писанието, вярват в нея, а и някои от тези вярват в нея. Самоневерниците отричат Нашите знамения.

48.

Преди нея ти нито книга можеше да четеш, нито да пишеш сдесницата си. Иначе празнодумците щяха да се усъмнят.
(Тук се разкрива истината за “неграмотността” на Пророка в буквалния смисъл -това, че не владее четмото и писмото. След като дори за неграмотния Пророктвърдят, че си е съчинил Корана и отричат очевидни чудеса, съдружаващите бихаимали повече основания за своите клевети, ако Пратеника на Аллах, мир нему,можеше да чете и пише.)

49.

Да, това са ясни знамения, запечатани в сърцата надарените със знание. Само угнетителите отричат Нашите знамения.

50.

И рекоха [неверниците]: “Защо не му бяха низпослани идруги знамения от неговия Господ?” Кажи: “Знаменията са само от Аллах, а аз съмсамо явен предупредител.”

51.

Не им ли бе достатъчно, че ти низпослахме Книгата, коятосе чете пред тях? В това има милост и поучение за хора вярващи.

52.

Кажи: “Достатъчен e Аллах за свидетел между мен и вас.Той знае всичко на небесата и на земята.” А които вярват в лъжата и не вярват вАллах, те са губещите.

53.

И искат от теб [о, Мухаммад] да ускориш мъчението. И аконямаше определен срок, мъчението щеше да ги сполети. А то ще ги връхлетивнезапно, без да усетят.

54.

И искат от теб да ускориш мъчението. А Адът обгръщаневерниците

55.

в Деня, когато мъчението ще ги обхване отгоре и изподкраката им. И ще каже Той: “Вкусете онова, което сте вършили!”

56.

О, Мои вярващи раби, обширна е земята Ми, затова където ида сте, единствено на Мен служете!
(Смята се, че това знамение било низпослано за подложените на мъчения меканскимюсюлмани. То призовава към преселване там, където служенето на Аллах може да сеизвършва в безопасност и на спокойствие. Пратеника на Аллах, Аллах да гоблагослови и с мир да го дари, е казал: “Който се пресели от едно място на другов името на религията, той е заслужил Рая.”)

57.

Всяка душа ще вкуси смъртта. После при Нас ще бъдетевърнати.

58.

Които вярват и вършат праведни дела, ще ги настаним въввисините на Рая, сред който реки текат. Там ще пребивават вечно. Как прекрасна енаградата за дейните,

59.

които са търпеливи и на своя Господ се уповават!

60.

И колко твари има, които не си набавят препитанието -Аллах дава препитание и на тях, и на вас. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

61.

А ако ги попиташ кой е сътворил небесата и земята, и еподчинил слънцето и луната, ще рекат: “Аллах!” Тогава защо биват подлъгвани?

62.

Аллах увеличава препитанието комуто пожелае от Своитераби и Той му го намалява. Аллах всяко нещо знае.

63.

И ако ги попиташ кой изсипва вода от небето и с неясъживява земята след нейната смърт, ще кажат: “Аллах!” Кажи: “Слава на Аллах!”Ала повечето от тях не проумяват.

64.

Този, земният живот, е само забава и игра. А Сетният доме вечният, ако знаят.

65.

И когато се качат на кораб, те зоват Аллах, предани Немув религията. А щом Той ги спаси към сушата, ето ги – пак съдружават,

66.

за да отрекат онова, което сме им дали, и за да сенаслаждават, но ще узнаят…

67.

Не виждат ли, че Ние сторихме [Мека] свещено, сигурномясто, а хората около тях биват похищавани? Нима в измамата вярват, а благодаттана Аллах отричат?

68.

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа заАллах и взима за лъжа истината, когато дойде при него? Нима не е в Ада мястотона неверниците?

69.

А които се борят в Наше име, непременно ще ги водим поНашите пътища. Аллах е с благодетелните.