1. |
Та. Син. Мим. |
2. |
Това са знаменията на ясната Книга. |
3. |
Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона – захора вярващи. |
4. |
Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейнитежители. Обезсилваше една част от тях – избиваше синовете им и пощадяваше женитеим. Той бе от сеещите развала. |
5. |
А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяхаобезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците, |
6. |
и да ги утвърдим на Земята, и да покажем от тях наФараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели. |
7. |
И разкрихме на майката на Муса: “Да го кърмиш, а когатосе уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти говърнем и ще му отредим да бъде от пратениците.” |
8. |
И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да станетехен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници. |
9. |
И жената на Фараона му рече: “Радост за окото – на мен ина теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син.” Така ине усетиха. |
10. |
И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да гоиздаде, ако не бяхме укрепили сърцето є, за да е вярваща. |
11. |
И рече на сестра му: “Проследи го!” И тя го наблюдавашеотстрани, без да я усетят. |
12. |
Изпървом повелихме Ние да отказва да суче. И рече тя: “Дави посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъденаставник?” |
13. |
И така го върнахме на майка му, за да се радват очите є,да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях незнаят. |
14. |
И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохмемъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните. |
15. |
И влезе той в града по време, когато жителите му нехаеха,и завари там двама мъже да се бият, единият – от неговата общност, а другият -от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещуонзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби.Рече: “Това е дело на сатаната. Той е заблуждаващ, явен враг.” |
16. |
Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той гоопрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния. |
17. |
Рече: “Господи, заради онова, с което Ти меоблагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпниците.” |
18. |
На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком,и изведнъж – онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Мусаму рече: “Ти си в явна заблуда.” |
19. |
И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и надвамата, [другият] рече: “О, Муса, нима искаш да ме убиеш, както вчера убичовек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от поправящите.” |
20. |
И дойде мъж от другия край на града – устремен. Рече: “О,Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни! Аз съм твойдоброжелател.” |
21. |
И излезе оттам страхувайки се, дебнешком. Рече: “Господи,спаси ме от хората-угнетители!” |
22. |
И когато се отправи по посока на Мадян, рече: “Надявам семоят Господ да ме насочи по правия път. |
23. |
И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хорада поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Рече:”Какво ви се е случило?” Рекоха: “Не ще поим, докато пастирите не приключат. Абаща ни е твърде стар.” |
24. |
И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли насянка и рече: “Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш.” |
25. |
И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян.Тя рече: “Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас.” А когатотой отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: “Не се плаши!Избавил си се от хората-угнетители.” |
26. |
Едната от двете рече: “О, татко мой, наеми го!Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният.” |
27. |
Рече: “Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, акоми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искамда те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните.” |
28. |
Рече [Муса]: “Това е между мен и теб. Който и да изпълняот двата срока, няма да е бреме за мен. На онова, което говорим, Аллах есвидетел.” |
29. |
И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си,забеляза огън откъм планината. Рече на семейството си: “Постойте! Забелязахогън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!” |
30. |
И когато стигна там, откъм десния склон на долината, вблагословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован:”О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете! |
31. |
Хвърли тоягата си!” И когато я видя да се вие като змия,той се обърна и побягна, без да поглежда назад. “О, Муса, приближи се и не сеплаши! Ти си в безопасност. |
32. |
Пъхни ръката си в джоба, ще я видиш сияйнобяла, без да яе засегнала болест. И прибери ръка към теб, за да не те е страх! Това са дведоказателства от твоя Господ за Фараона и неговите знатни хора. Те санечестивци.” |
33. |
Каза: “Господи, убих човек измежду тях и ме е страх да неме убият. |
34. |
А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпратиго с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец.” |
35. |
Каза Той: “Ще те подкрепим с брат ти и ще ви отредимвласт, и не ще ви засегнат. С Нашите знамения вие и онези, които ви последват,ще победите.” |
36. |
И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения,казаха: “Това е само измислена магия. И не сме чували за него от древните нипредци.” |
37. |
А Муса каза: “Моят Господ най-добре знае кой е дошъл сНеговото напътствие и на кого принадлежи краят. Угнетителите не ще сполучат.” |
38. |
И рече Фараонът: “О, знатни, аз не знам да имате друг богосвен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула,дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец.” |
39. |
И той, и войските му без право се възгордяха на земята. Исмятаха, че не ще бъдат при Нас върнати. |
40. |
И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето.Виж какъв бе краят на угнетителите! |
41. |
И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в Деняна възкресението не ще им се помогне. |
42. |
И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в Деня навъзкресението ще са от презрените. |
43. |
И дадохме на Муса Писанието, след като погубихме първитепоколения – за прозрение на хората и за напътствие, и милост, за да се поучат! |
44. |
Ти не бе откъм западната страна [на планината, о,Мухаммад], когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел. |
45. |
Ала Ние създадохме поколения и изминаха дълги години надтях. И не бе ти от обитателите на Мадян, да им четеш Нашите знамения, ала Ниеизпращаме [вестите]. |
46. |
И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Алае милост от твоя Господ да предупредиш хора, при които досега не е идвалпредупредител, за да се поучат!… |
47. |
А ако ли не – щом ги сполетеше беда за онова, което предиса сторили, щяха да рекат: “Господи, защо не ни изпрати пратеник, та дапоследваме Твоите знамения и да станем вярващи?” |
48. |
И когато при тях дойде истината от Нас, рекоха: “Защо небе дадено същото, което бе дадено и на Муса?” А нима не отрекоха онова, коетопо-рано бе дадено на Муса? Рекоха: “Две магии, които си помагат.” И рекоха: “Ниев нито една не вярваме.” |
49. |
Кажи: “Донесете книга от Аллах, по-напътваща от тях, да япоследвам, ако говорите истината!” |
50. |
А ако не ти откликнат, знай, че следват само страститеси! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие отАллах? Аллах не напътва хората-угнетители. |
51. |
И направихме да стигне словото до тях, за да се поучат. |
52. |
Онези, на които дадохме Писанието преди това, вярват внего. |
53. |
И когато им бъде четен, казват: “Вярваме в него. Той еистината от нашия Господ. Ние бяхме отдадени на Аллах и преди това.” |
54. |
Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливии отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание,раздават. |
55. |
И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него иказват: “Нашите дела са си за нас, а вашите – за вас. Мир вам! Ние не желаем даобщуваме с невежите.” |
56. |
Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва коготопожелае. Той най-добре знае напътените. |
57. |
И рекоха [неверниците]: “Ако последваме с тебнапътствието, ще ни бъде отнета нашата земя.” Нима не ги укрепихме на сигурно,свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас.Ала повечето от тях не знаят. |
58. |
И колко селища погубихме от онези, които се възгордявахазаради своето благоденствие! Ето жилищата им – необитаеми след тях, освен закратко. Ние ги наследихме. |
59. |
Твоят Господ не ще погуби селищата, докато не проводи вглавното от тях пратеник, да им чете Нашите знамения. И погубваме селищата самокогато обитателите им станат угнетители. |
60. |
И каквото и да ви се даде, то е наслада за земния живот инегова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима непроумявате? |
61. |
И дали онзи, комуто обещахме хубаво обещание и тойнепременно ще го получи, е като онзи, комуто дадохме да се понаслади с насладатана земния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [занаказание]? |
62. |
В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези,за които твърдяхте, че са Мои съдружници?” |
63. |
Онези, срещу които се сбъдне словото, ще рекат: “Господинаш, тези са, които ние заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме.Невинни сме пред Теб. Те не са служили на нас.” |
64. |
И ще им бъде казано: “Призовете своите съдружници!” И щеги призоват, и не ще им откликнат, и ще видят мъчението. О, да бяха напътени! |
65. |
В този Ден Той ще ги призове и ще каже: “Какво отвърнахтена пратениците?” |
66. |
Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не щесе питат един друг. |
67. |
А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той щебъде от сполучилите. |
68. |
Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не етехен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават! |
69. |
Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какворазкриват. |
70. |
Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежиНему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдетевърнати. |
71. |
Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна завас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима нечувате?” |
72. |
Кажи: “Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен завас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да сипочивате в нея? Нима не виждате? |
73. |
От милост към вас Той стори нощта и деня, за да сипочивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни!” |
74. |
В Деня Той ще ги призове и ще каже: “Къде са онези, закоито твърдяхте, че са Мои съдружници?” |
75. |
И ще извадим от всяка общност по един свидетел, и щеречем: “Дайте своя довод!” И ще узнаят, че истината принадлежи на Аллах. И щеизчезне от тях онова, което са измисляли. |
76. |
Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние мудадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му.Неговият народ му рече: “Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [зарадибогатство]. |
77. |
И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми къмотвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллахти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещитеразвала.” |
78. |
Рече: “Всичко това ми бе дадено само заради моетознание.” А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по- |
79. |
И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези,които желаеха земния живот, казваха: “О, да имахме и ние същото, което е даденона Карун! Той има щастлива съдба.” |
80. |
А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто енаградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получатсамо търпеливите.” |
81. |
И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имашекой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити. |
82. |
А на сутринта онези, които довчера завиждаха наположението му, казаха: “Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за коготопожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил[земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!” |
83. |
Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да севъзгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите. |
84. |
Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а койтодойде със злина – на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което саизвършили. |
85. |
Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне къмМястото на завръщането. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господ най-добре знае кой едонесъл напътствието и кой е в явна заблуда.” |
86. |
И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата,но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците! |
87. |
И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като сати низпослани! И призовавай към своя Господ, и никога не бъди от съдружаващите! |
88. |
И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг богосвен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдетевърнати. |