1. |
Та. Син. Мим. |
2. |
Тези са знаменията на ясната Книга. |
3. |
Не погубвай себе си, задето не искат да повярват! |
4. |
Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и щесведат глави пред него. |
5. |
И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без дасе отвърнат от него. |
6. |
Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите заонова, на което се подиграваха. |
7. |
И нима не поглеждат към земята, колко полезни видовенакарахме да поникнат от нея? |
8. |
В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи. |
9. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
10. |
И когато твоят Господ призова Муса: “Иди прихората-угнетители, |
11. |
хората на Фараона! Нима не ще се побоят?”, – |
12. |
каза: “Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец |
13. |
и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже.Дай [пророчеството] и на Харун! |
14. |
И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият.” |
15. |
Каза: “Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашитезнамения! Ние сме с вас – чуващи. |
16. |
Идете при Фараона и кажете: “Ние сме пратени от Господана световете. |
17. |
Пусни с нас синовете на Исраил!” |
18. |
Каза [Фараонът]: “Не те ли отгледахме сред нас от дете? Ине прекара ли сред нас години от живота си? |
19. |
И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните.” |
20. |
Каза: “Направих го тогава, когато бях от заблудените. |
21. |
И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ медари с мъдрост и ме стори от пратениците. |
22. |
И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти сипоробил синовете на Исраил?” |
23. |
Рече Фараонът: “А какво е Господът на световете?” |
24. |
Каза: “Господът на небесата и на земята, и на всичкомежду тях, ако сте убедени.” |
25. |
Рече [Фараонът] на онези около него: “Чувате ли?” |
26. |
Каза [Муса]: “Вашият Господ и Господът на древните випредци…” |
27. |
Рече [Фараонът]: “Вашият пратеник, изпратен при вас, елуд.” |
28. |
Каза [Муса]: “Господът на изтока и на запада, и на всичкомежду тях, ако проумявате.” |
29. |
Рече [Фараонът]: “Ако приемеш друг бог освен мен, ще тетикна при затворниците.” |
30. |
Каза: “А ако ти донеса нещо очевидно?” |
31. |
Рече [Фараонът]: “Дай го, ако казваш истината!” |
32. |
И метна Муса тоягата си, и ето я – явна змия! |
33. |
И извади ръката си, и ето я – сияйнобяла за гледащите! |
34. |
Каза [Фараонът] на знатните около него: “Този е вещмагьосник. |
35. |
Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво щепосъветвате?” |
36. |
Казаха: “Дай отсрочка на него и брат му, и прати поградовете събирачи, |
37. |
да ти доведат всички вещи магьосници!” |
38. |
И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден. |
39. |
И се рече на хората: “Събрахте ли се?” |
40. |
[Хората казаха:] “Ще последваме магьосниците, акопобедят!” |
41. |
И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: “Ще имали за нас награда, ако ние победим?” |
42. |
Рече: “Да, и тогава ще бъдете от приближените.” |
43. |
Муса им рече: “Мятайте, каквото ще мятате!” |
44. |
И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: “Смогъществото на Фараона ние ще победим.” |
45. |
И Муса метна своята тояга, и ето я – поглъща онова, скоето измамват! |
46. |
Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята всуджуд. |
47. |
Рекоха: “Повярвахме в Господа на световете, |
48. |
Господа на Муса и Харун!” |
49. |
Рече [Фараонът]: “Нима му повярвахте, преди аз да съм випозволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Щеви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна.” |
50. |
Рекоха: “Не е беда! Наистина при нашия Господ ще сезавърнем. |
51. |
Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията,защото първи повярвахме.” |
52. |
И дадохме на Муса откровение: “Отпътувай с Моите рабинощем! Вас ще ви преследват.” |
53. |
И изпрати Фараонът събирачи в градовете: |
54. |
“Тези [синове на Исраил] са малко хора. |
55. |
Те ни разгневяват, |
56. |
но ние всички сме бдителни.” |
57. |
И така Ние ги пропъдихме от градини и извори, |
58. |
и от съкровища, и от знатно място. |
59. |
Така е. И оставихме това в наследство на синовете наИсраил. |
60. |
И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората наФараона]. |
61. |
И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Мусарекоха: “Ние сме настигнати.” |
62. |
Рече: “Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!” |
63. |
И разкрихме на Муса: “Удари с тоягата си по морето!” И тосе разцепи. И всеки къс бе като огромна планина. |
64. |
И сторихме там другите да се приближат. |
65. |
И спасихме Муса и всички, които бяха с него. |
66. |
После издавихме другите. |
67. |
В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
68. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
69. |
Прочети им вестта за Ибрахим! |
70. |
Когато рече на баща си и народа си: “На какво служите?”, |
71. |
рекоха: “Служим на идоли и ще продължим да им секланяме.” |
72. |
Рече: “Чуват ли ви, когато ги зовете, |
73. |
или ви помагат, или вредят?” |
74. |
Рекоха: “Не, но заварихме бащите ни така да правят.” |
75. |
Рече: “Виждате ли онези [идоли], на които сте служили, |
76. |
вие и древните ви предци? |
77. |
Те са мои врагове, а не Господът на световете, |
78. |
Който ме е сътворил и ме напътва, |
79. |
и Който ме храни, и ми дава да пия, |
80. |
и ако се разболея, Той ме изцелява, |
81. |
и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи, |
82. |
и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден. |
83. |
Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните! |
84. |
И стори достойно споменаването ми пред идните[поколения], |
85. |
и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай! |
86. |
И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените. |
87. |
И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдатвъзкресени, |
88. |
в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат, |
89. |
освен който дойде при Аллах с чисто сърце.” |
90. |
И Раят ще бъде приближен за богобоязливите. |
91. |
И Адът ще бъде показан на заблудените. |
92. |
И ще им се рече: “Къде са онези, на които сте служили |
93. |
вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си щепомогнат? |
94. |
Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените, |
95. |
и войските на Иблис – всичките. |
96. |
Ще рекат, карайки се там: |
97. |
“Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда, |
98. |
когато вас приравнявахме с Господа на световете. |
99. |
И ни заблудиха не други, а престъпниците. |
100. |
Сега нямаме нито застъпници, |
101. |
нито близък приятел. |
102. |
Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите.” |
103. |
В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
104. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
105. |
Народът на Нух взе пратениците за лъжци. |
106. |
Когато техният брат Нух им каза: “Не се ли боите? |
107. |
Аз съм доверен пратеник за вас, |
108. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
109. |
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете, |
110. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!”, – |
111. |
казаха: “Нима ще ти повярваме, щом те следватнай-презрените?” |
112. |
Каза: “Но знам ли аз какво са вършили? |
113. |
Равносметката им е единствено при моя Господ, акоосъзнавате. |
114. |
Аз не ще прогонвам вярващите. |
115. |
Аз съм само явен предупредител.” |
116. |
Казаха: “Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит скамъни.” |
117. |
Каза: “Господи, моят народ ме взе за лъжец. |
118. |
Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които сазаедно с мен!” |
119. |
И спасихме него и онези, които бяха заедно с него внатоварения Ковчег. |
120. |
Сетне издавихме останалите. |
121. |
В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
122. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
123. |
И адитите взеха пратениците за лъжци. |
124. |
Техният брат Худ им каза: “Не се ли боите? |
125. |
Аз съм доверен пратеник за вас, |
126. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
127. |
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете. |
128. |
Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление? |
129. |
И правите дворци, сякаш ще векувате. |
130. |
И ако прилагате сила, прилагате я като тирани. |
131. |
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
132. |
И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание, |
133. |
и ви е дал добитък и синове, |
134. |
и градини, и извори! |
135. |
Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден.” |
136. |
Казаха: “Все ни е едно дали проповядваш, или не си отпроповедниците. |
137. |
Това са само обичаите на предците. |
138. |
И не ще бъдем измъчвани.” |
139. |
И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение,но повечето от тях не вярват. |
140. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
141. |
И самудяните взеха пратениците за лъжци. |
142. |
Техният брат Салих им каза: “Не се ли боите? |
143. |
Аз съм доверен пратеник за вас, |
144. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
145. |
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете. |
146. |
Нима ще бъдете оставени тук в сигурност – |
147. |
сред градини и извори, |
148. |
и насаждения, и палми с узрял плод, |
149. |
и да изсичате умело в планините домове? |
150. |
Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
151. |
И не слушайте повелята на престъпващите, |
152. |
които рушат по земята и не поправят!” |
153. |
Казаха: “Ти си само омагьосан. |
154. |
Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говоришистината!” |
155. |
Каза: “Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие дапиете в друг. |
156. |
И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение въввеликия Ден!” |
157. |
Но я заклаха, после съжаляваха. |
158. |
И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечетоот тях не вярват. |
159. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
160. |
И народът на Лут взе пратениците за лъжци. |
161. |
Техният брат Лут им каза: “Не се ли боите? |
162. |
Аз съм доверен пратеник за вас, |
163. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
164. |
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете. |
165. |
Нима ходите при мъжете от хората, |
166. |
а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворилза вас? Да, вие сте престъпващи хора.” |
167. |
Казаха: “Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!” |
168. |
Каза: “Аз мразя вашето деяние. |
169. |
Господи, спаси мен и моето семейство от това, коетовършат!” |
170. |
И спасихме него и семейството му – всички, |
171. |
освен една старица сред останалите. |
172. |
После унищожихме другите. |
173. |
И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колколош бе дъждът за предупредените! |
174. |
В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
175. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
176. |
И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци. |
177. |
Шуайб им каза: “Не се ли боите? |
178. |
Аз съм доверен пратеник за вас, |
179. |
затова се бойте от Аллах и на мен се покорете! |
180. |
И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете. |
181. |
И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите! |
182. |
И претегляйте с точни везни! |
183. |
И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развалапо земята, рушейки! |
184. |
И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и преднитепоколения!” |
185. |
Казаха: “Ти си само омагьосан. |
186. |
Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец. |
187. |
Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!” |
188. |
Каза: “Моят Господ най-добре знае какво правите.” |
189. |
И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачнияден. Наистина бе мъчение във великия ден. |
190. |
В това има знамение, но повечето от тях не вярват. |
191. |
Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния. |
192. |
Този [Коран] е низпослан от Господа на световете. |
193. |
Спусна го довереният Дух [Джибрил] |
194. |
в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите |
195. |
на ясен арабски език. |
196. |
Той е [споменат] в писанията на предците. |
197. |
Не е ли знамение за тях, че го знаят учените средсиновете на Исраил? |
198. |
И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец, |
199. |
и той им го четеше, пак нямаше да му повярват. |
200. |
Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците. |
201. |
Не ще повярват в него, докато не видят болезненотомъчение. |
202. |
А то ще ги сполети внезапно, без да усетят. |
203. |
Тогава ще кажат: “Дали ще ни се даде отсрочка?” |
204. |
А нима за Нашето мъчение бързат? |
205. |
Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават, |
206. |
а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани, |
207. |
с какво ще ги избави даденото им за наслада? |
208. |
Не погубихме никое селище, без [да му изпратим]предупредители |
209. |
с напомняне. И не сме Ние угнетители. |
210. |
И не сатаните го спуснаха. |
211. |
Не им е отредено и не могат да го сторят. |
212. |
Недостъпно е за тях да го чуят. |
213. |
И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш отизмъчваните! |
214. |
Предупреди най-близките си роднини |
215. |
и спусни крилото си над вярващите, които те последват! |
216. |
А ако ти се противят, кажи: “Далеч съм от онова, коетовършите.” |
217. |
И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния, |
218. |
Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам], |
219. |
и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд. |
220. |
Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия. |
221. |
Да ви известя ли при кого слизат сатаните? |
222. |
Слизат при всеки клеветник, грешник, |
223. |
който надава ухо, и повечето от тях са лъжци. |
224. |
Поетите ги следват заблудените. |
225. |
Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина? |
226. |
И говорят, каквото не правят, |
227. |
освен онези, които вярват и вършат праведни дела, испоменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаятугнетителите към какво място ще се завърнат. |