20. Та ха

1.

Та. Ха.

2.

Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш,

3.

а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах] –

4.

низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високитенебеса,

5.

Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона.

6.

Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичкомежду тях, и всичко под пръстта.

7.

И дали ще говориш на глас [о, Мухаммад], или не – Тойзнае и тайното, и най-скритото.

8.

Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови саНай-прекрасните имена.

9.

Стигна ли до теб разказът за Муса?

10.

Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте!Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.”
(Муса потеглил със семейството си от Мадян за Египет. Огънят, видян от него припътуването, всъщност бил знак, който да го подготви за божественото откровение.)

11.

И когато стигна там, бе призован: “О, Муса,

12.

Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си всвещената долина Тэа.

13.

Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито!

14.

Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Менслужи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш!

15.

Часът – скривам го докрай – непременно ще дойде, за да севъздаде на всеки според делата му.

16.

И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва внего и следва страстите си, за да не се погубиш!

17.

А какво е това в десницата ти, о, Муса?”

18.

Рече: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля заовцете си [листа], и за други нужди я ползвам.”

19.

Рече [Аллах]: “Метни я, о, Муса!”

20.

И я метна, и ето я – пълзяща змия!

21.

Рече: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем впървия є образ.

22.

И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла,без болест – друго знамение, –
(Белотата по ръката на Муса не е от болестта витилиго, а е второто чудо -знамение за Муса.)

23.

за да ти покажем от Нашите най-големи знамения.

24.

Иди при Фараона! Той наистина престъпи.”

25.

Рече [Муса]: “Господи мой, разтвори гръдта ми!

26.

И улесни делото ми!

27.

И развържи възела на езика ми,

28.

за да разбират словото ми!

29.

И ми отреди помощник от моето семейство –

30.

брат ми Харун!

31.

Добави ми сила чрез него!

32.

И приобщи го към моето дело,

33.

за да Те прославяме много

34.

и за да Те споменаваме много!

35.

Ти ни съзираш.”

36.

Рече [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса!

37.

Вече те облагодетелствахме още преди,

38.

когато разкрихме на майка ти следното откровение:

39.

“Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще гоизхвърли морето на брега. Ще го вземе един враг и на Мен, враг и на него.” И теобгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.”

40.

Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посочали някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да серадват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. Ите подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадйан. Послети дойде по предопределение, о, Муса.

41.

И те избрах за Себе Си.

42.

Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте даМе споменавате!

43.

Идете при Фараона! Той наистина престъпи.

44.

И му говорете с благи слова, за да си припомни или да сепобои!”

45.

Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза снаказанието или да не престъпи [още повече].”

46.

Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам.

47.

И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твояГоспод. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамениеот твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието!

48.

Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и сеотвръща [от знаменията на Аллах].”

49.

Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?”

50.

Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещооблика му, после го напътва.”

51.

Каза: “А какво е положението на предишните поколения?”

52.

Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нитопропуска моят Господ, нито забравя.”

53.

Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокаратам пътища за вас, и изсипва вода от небето – чрез нея вадим Ние видове отразлични растения.

54.

Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения заразумните хора.

55.

От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще виизвадим още веднъж.

56.

Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения,ала той ги взе за лъжа и се възпротиви.

57.

Каза: “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магиятаси от нашата земя, о, Муса?

58.

Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи междунас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти – на справедливо място!”

59.

Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня заразкрасяване и хората да се съберат сутринта!”
(Денят за разкрасяване е празничният ден.)

60.

И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, послепак дойде.

61.

Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, тада не ви изкорени с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.”

62.

И спореха помежду си за своето дело, и скришом сишепнеха.

63.

Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да випрогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път.

64.

Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици!Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.”

65.

Казаха: “О, Муса, ти ли ще метнеш, или ние първи даметнем?”

66.

Каза: “Вие метнете!” И ето – стори му се от магията им,че техните въжета и тояги запълзяват.

67.

И страх усети Муса в себе си.

68.

Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият!

69.

И метни това, което е в десницата ти, ще погълне тостореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът неще сполучи, където и да отиде.”

70.

И магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята всуджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.”

71.

Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съмви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно щеотсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмитеи добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.”

72.

Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които нисе явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Тиотсъждаш само в този, в земния живот.

73.

Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опростигреховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър инай-дълговечен.”

74.

Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него еАдът. Там нито ще умре, нито ще живее.

75.

А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела,за такива са висшите степени –

76.

Градините на Адн, сред които реки текат. Там щепребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил.

77.

И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби ипросечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът]и не се плаши!”

78.

И ги последва Фараонът с войските си, които моретонапълно погълна.

79.

Фараонът заблуди своя народ и не го напъти.

80.

О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг иопределихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над васманната и пъдпъдъците.

81.

Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте втова, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно епогубен.

82.

Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и вършиправедни дела, сетне продължава по правия път.

83.

“И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?”

84.

Рече: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб,Господи, за да бъдеш доволен.”

85.

Рече: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и гизаблуди ас-Самири.”
(Както се разказва, ас-Самири принадлежал към племето Самира от рода на Исмаил.Той направил изваяние на телец, внушавал на хората, че това е бог и се опитвалда ги отклони от правата вяра на Муса и Харун.)

86.

И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Рече:”О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бедълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихтевашето обещание към мен?”

87.

Рекоха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собственаволя, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така гизапрати и ас-Самири.”

88.

И направи той за тях образ на телец, който мучеше. Ирекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.”
(Вж. сура 7: 148)

89.

А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито имвреди, нито им е от полза?

90.

А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това есамо изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и сеподчинете на моята повеля!”

91.

Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не сезавърне Муса при нас.”

92.

Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават,какво ти попречи

93.

да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?”

94.

Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата,нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и неудържа моето слово.”

95.

Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?”

96.

Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа[пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душатами.”

97.

Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Неме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. Ипогледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим,после ще го разпръснем всецяло в морето.”

98.

Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяконещо обхваща със знание.

99.

Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова,което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас.

100.

Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня навъзкресението,

101.

там ще пребивават вечно [в Огъня на Ада]. И колко лошобреме е в Деня на възкресението!

102.

В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в тозиДен престъпниците с побелели от ужас очи…

103.

Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] самодесет [дни].”

104.

Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когатонай-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].”

105.

И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господвсецяло ще ги разпръсне

106.

и ще ги превърне в плоска равнина.

107.

Не ще видиш там нито долина, нито хълм.”

108.

В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят отнего, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освентрополене.

109.

В този Ден застъпничеството не щепомогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово.

110.

Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях.А те не обхващат нищо от Неговото знание.

111.

И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Вездесъщия, и щеизгуби надежда всеки, който е носил гнет.

112.

А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхуванито от угнетяване, нито от ощетяване.

113.

Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихмезаплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение.

114.

Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о,Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! Икажи: “Господи, надбави ми знание!”

115.

И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И неоткрихме у него решимост.

116.

И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, тесе поклониха, освен Иблис. Той отказа.

117.

И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоятасъпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш!

118.

За теб там има, да не си нито гладен, нито гол.

119.

И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.”

120.

Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа лидървото на вечността и едно непреходно царство?”

121.

И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкрихасрамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не севслуша в своя Господ, и се заблуди.

122.

После неговият Господ го избра – прие покаянието му и гонапъти.

123.

И рече: “Напуснете двамата оттук – всички! Вие сте [съссатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, – койтоследва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада.

124.

А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има животв лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.”

125.

Ще рече: “Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?”

126.

Ще рече: “Както идваха при теб Нашите знамения, но гизабравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.”

127.

И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва взнаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото идълговечното.

128.

И не им ли се изясни колко преди тях погубихме отпоколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумнитехора.

129.

И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назовансрок, [мъчението] щеше да е неизбежно.

130.

Бъди търпелив за това, което казват, и прославяй свъзхвала твоя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го вчасове от нощта и през деня, за да си доволен!
(“през деня” – буквално: “в двата края на деня”, т.е. – сутрин и вечер.)

131.

И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелеститена земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него!Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното.

132.

И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, исамият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти давамепрепитание. Краят принадлежи на богобоязливостта.

133.

И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммад] знамение отсвоя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания?

134.

И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха дакажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоитезнамения, преди да бъдем унизени и опозорени.”

135.

Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете коиса на правия път и кой е напътен!”