1. |
Та. Ха. |
2. |
Ние не ти низпослахме Корана, за да страдаш, |
3. |
а за напомняне на всеки, който се страхува [от Аллах] – |
4. |
низпослание от Онзи, Който сътвори земята и високитенебеса, |
5. |
Всемилостивия, Който се въздигна [безподобен] на Трона. |
6. |
Негово е всичко на небесата и всичко на земята, и всичкомежду тях, и всичко под пръстта. |
7. |
И дали ще говориш на глас [о, Мухаммад], или не – Тойзнае и тайното, и най-скритото. |
8. |
Аллах! Няма друг Бог освен Него. Негови саНай-прекрасните имена. |
9. |
Стигна ли до теб разказът за Муса? |
10. |
Когато видя огън, рече на семейството си: “Почакайте!Съзрях огън. Ще ви донеса оттам главня или ще намеря при огъня напътствие.” |
11. |
И когато стигна там, бе призован: “О, Муса, |
12. |
Аз съм твоят Господ. Свали сандалите си! Ти си всвещената долина Тэа. |
13. |
Аз те избрах. И чуй какво ще ти бъде разкрито! |
14. |
Аз съм Аллах. Няма друг Бог освен Мен. Затова на Менслужи и извършвай молитвата, за да Ме споменаваш! |
15. |
Часът – скривам го докрай – непременно ще дойде, за да севъздаде на всеки според делата му. |
16. |
И никога да не те възпира от това онзи, който не вярва внего и следва страстите си, за да не се погубиш! |
17. |
А какво е това в десницата ти, о, Муса?” |
18. |
Рече: “Това е тоягата ми. Опирам се на нея и бруля заовцете си [листа], и за други нужди я ползвам.” |
19. |
Рече [Аллах]: “Метни я, о, Муса!” |
20. |
И я метна, и ето я – пълзяща змия! |
21. |
Рече: “Вземи я и не се страхувай! Ние ще я върнем впървия є образ. |
22. |
И сложи ръката си под мишницата, ще я извадиш сияйнобяла,без болест – друго знамение, – |
23. |
за да ти покажем от Нашите най-големи знамения. |
24. |
Иди при Фараона! Той наистина престъпи.” |
25. |
Рече [Муса]: “Господи мой, разтвори гръдта ми! |
26. |
И улесни делото ми! |
27. |
И развържи възела на езика ми, |
28. |
за да разбират словото ми! |
29. |
И ми отреди помощник от моето семейство – |
30. |
брат ми Харун! |
31. |
Добави ми сила чрез него! |
32. |
И приобщи го към моето дело, |
33. |
за да Те прославяме много |
34. |
и за да Те споменаваме много! |
35. |
Ти ни съзираш.” |
36. |
Рече [Аллах]: “Изпълнена е вече твоята молба, о, Муса! |
37. |
Вече те облагодетелствахме още преди, |
38. |
когато разкрихме на майка ти следното откровение: |
39. |
“Положи [Муса] в сандъка и го метни в морето, и ще гоизхвърли морето на брега. Ще го вземе един враг и на Мен, враг и на него.” И теобгърнах с любов от Мен, за да бъдеш отгледан пред Очите Ми.” |
40. |
Когато сестра ти отиде [при Фараона], каза: “Да ви посочали някой, който да се грижи за него?” Така те върнахме на майка ти, за да серадват нейните очи и да не скърби. И уби ти човек, а Ние те спасихме от печал. Ите подложихме на изпитания. И прекара ти години сред жителите на Мадйан. Послети дойде по предопределение, о, Муса. |
41. |
И те избрах за Себе Си. |
42. |
Идете ти и брат ти с Моите знамения, и не преставайте даМе споменавате! |
43. |
Идете при Фараона! Той наистина престъпи. |
44. |
И му говорете с благи слова, за да си припомни или да сепобои!” |
45. |
Казаха: “Господи, страхуваме се да не избърза снаказанието или да не престъпи [още повече].” |
46. |
Каза: “Не се страхувайте! Аз съм с вас. Чувам и виждам. |
47. |
И отидете при него, и кажете: “Ние сме пратеници на твояГоспод. Изпрати с нас синовете на Исраил и не ги измъчвай! Донесохме ти знамениеот твоя Господ. Мир за онзи, който следва напътствието! |
48. |
Бе ни разкрито, че мъчението е за онзи, който отрича и сеотвръща [от знаменията на Аллах].” |
49. |
Каза [Фараонът]: “А кой е вашият Господ, о, Муса?” |
50. |
Каза: “Нашият Господ е Онзи, Който дава на всяко нещооблика му, после го напътва.” |
51. |
Каза: “А какво е положението на предишните поколения?” |
52. |
Каза: “Знанието за тях е в Книга при моя Господ. Нитопропуска моят Господ, нито забравя.” |
53. |
Той е, Който стори земята да е постеля за вас и прокаратам пътища за вас, и изсипва вода от небето – чрез нея вадим Ние видове отразлични растения. |
54. |
Яжте и пасете добитъка си! В това има знамения заразумните хора. |
55. |
От нея ви сътворихме и в нея ви връщаме, и оттам ще виизвадим още веднъж. |
56. |
Вече му показахме [на Фараона] всякакви Наши знамения,ала той ги взе за лъжа и се възпротиви. |
57. |
Каза: “Нима ти дойде при нас, за да ни прогониш с магиятаси от нашата земя, о, Муса? |
58. |
Но ние ще направим магия, подобна на нея. Насрочи междунас и теб среща, която нито ние ще нарушим, нито ти – на справедливо място!” |
59. |
Каза [Муса]: “Срещата с вас ще бъде в деня заразкрасяване и хората да се съберат сутринта!” |
60. |
И се оттегли Фараонът, и подготви своята хитрина, послепак дойде. |
61. |
Муса им каза: “Горко ви! Не измисляйте лъжа за Аллах, тада не ви изкорени с мъчение! Измислящият лъжа непременно пропада.” |
62. |
И спореха помежду си за своето дело, и скришом сишепнеха. |
63. |
Казаха: “Тези двамата наистина са магьосници, искат да випрогонят с магията си от вашата земя и да отнемат най-добрия ви път. |
64. |
Затова подгответе своята хитрина, после елате в редици!Днес ще сполучи онзи, който превъзхожда.” |
65. |
Казаха: “О, Муса, ти ли ще метнеш, или ние първи даметнем?” |
66. |
Каза: “Вие метнете!” И ето – стори му се от магията им,че техните въжета и тояги запълзяват. |
67. |
И страх усети Муса в себе си. |
68. |
Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! |
69. |
И метни това, което е в десницата ти, ще погълне тостореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът неще сполучи, където и да отиде.” |
70. |
И магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята всуджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на Харун и на Муса.” |
71. |
Каза [Фараонът]: “И нима му повярвахте, преди аз да съмви позволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. Непременно щеотсека ръцете и краката ви кръстом, после ще ви разпъна по стволовете на палмитеи добре ще узнаете чие мъчение е по-силно и по-дълготрайно.” |
72. |
Казаха: “Не ще те предпочетем пред ясните знаци, които нисе явиха, нито пред Онзи, Който ни сътвори. Отсъди, каквото ще отсъдиш! Тиотсъждаш само в този, в земния живот. |
73. |
Ние наистина повярвахме в нашия Господ, за да ни опростигреховете и магията, на която ти ни принуди. Аллах е най-добър инай-дълговечен.” |
74. |
Който се яви като престъпник пред своя Господ, за него еАдът. Там нито ще умре, нито ще живее. |
75. |
А който дойде при Него като вярващ, вършил праведни дела,за такива са висшите степени – |
76. |
Градините на Адн, сред които реки текат. Там щепребивават вечно. Това е въздаянието на всеки, който се е пречистил. |
77. |
И разкрихме на Муса: “Потегли нощем с Моите раби ипросечи за тях път, сух в морето! Не се страхувай, че ще те застигне [Фараонът]и не се плаши!” |
78. |
И ги последва Фараонът с войските си, които моретонапълно погълна. |
79. |
Фараонът заблуди своя народ и не го напъти. |
80. |
О, синове на Исраил, Ние ви спасихме от вашия враг иопределихме за среща с вас дясната страна на Планината, и спуснахме над васманната и пъдпъдъците. |
81. |
Яжте от благата, които ви дарихме, и не прекалявайте втова, та да не ви сполети Моят гняв! Когото Моят гняв сполети, той неизбежно епогубен. |
82. |
Аз опрощавам всеки, който се покае и вярва, и вършиправедни дела, сетне продължава по правия път. |
83. |
“И какво те накара да избързаш пред своя народ, о, Муса?” |
84. |
Рече: “Те са наблизо след мен и избързах към Теб,Господи, за да бъдеш доволен.” |
85. |
Рече: “Вече изпитахме Ние твоя народ след теб и гизаблуди ас-Самири.” |
86. |
И се върна Муса разгневен, огорчен при своя народ. Рече:”О, народе мой, не ви ли даде вашият Господ хубаво обещание? Дали срокът бедълъг за вас, или искахте да ви сполети гневът на вашия Господ, та нарушихтевашето обещание към мен?” |
87. |
Рекоха: “Не нарушихме обещанието си към теб по собственаволя, а бяхме обременени с украшенията на народа, но ги захвърлихме. Така гизапрати и ас-Самири.” |
88. |
И направи той за тях образ на телец, който мучеше. Ирекоха [заблудените]: “Това е вашият бог и богът на Муса, ала той забрави.” |
89. |
А нима не виждат, че не им отвръща със слово и нито имвреди, нито им е от полза? |
90. |
А Харун още преди бе им казал: “О, народе мой, това есамо изпитание за вас. Всемилостивия е вашият Господ. Последвайте ме и сеподчинете на моята повеля!” |
91. |
Рекоха: “Не ще престанем да почитаме това, докато не сезавърне Муса при нас.” |
92. |
Рече [Муса]: “О, Харун, щом ги видя, че се заблуждават,какво ти попречи |
93. |
да ме последваш? Нима се възпротиви на моята заповед?” |
94. |
Рече: “О, сине на майка ми, не ме дърпай нито за брадата,нито за главата! Страхувах се да не речеш: “Ти разедини синовете на Исраил и неудържа моето слово.” |
95. |
Рече [Муса]: “А какво ти бе намерението, о, ас-Самири?” |
96. |
Рече: “Аз видях това, което те не видяха. Стиснах шепа[пръст] от следата на посланика [Джибрил] и я метнах. Така ми го разкраси душатами.” |
97. |
Рече [Муса]: “Върви! През целия си живот ще казваш: “Неме докосвайте!” И за теб ще има непременно Ден, който ти не ще избегнеш. Ипогледни към твоя бог [-телеца], комуто продължаваш да служиш! Ще го изгорим,после ще го разпръснем всецяло в морето.” |
98. |
Аллах е вашият бог. Няма друг бог освен Него. Той всяконещо обхваща със знание. |
99. |
Така ти съобщаваме [о, Мухаммад] от вестите за онова,което бе преди. И вече ти дадохме Напомняне от Нас. |
100. |
Който се отдръпне от него, ще понесе товар в Деня навъзкресението, |
101. |
там ще пребивават вечно [в Огъня на Ада]. И колко лошобреме е в Деня на възкресението! |
102. |
В Деня, когато се протръби с Рога, ще съберем Ние в тозиДен престъпниците с побелели от ужас очи… |
103. |
Ще шепнат помежду си: “Пребивавахте [на земята] самодесет [дни].” |
104. |
Най-добре Ние знаем какво ще говорят, когатонай-разумният от тях рече: “Пребивавахте само един [ден].” |
105. |
И те питат за планините. Кажи [о, Мухаммад]: “Моят Господвсецяло ще ги разпръсне |
106. |
и ще ги превърне в плоска равнина. |
107. |
Не ще видиш там нито долина, нито хълм.” |
108. |
В този Ден ще последват зовящия, без да се отклонят отнего, и гласовете ще се смирят пред Всемилостивия, и не ще чуеш друго освентрополене. |
109. |
В този Ден застъпничеството не щепомогне, освен на онзи, комуто Всемилостивия позволи и одобри неговото слово. |
110. |
Знае Той какво е било преди тях и какво ще бъде след тях.А те не обхващат нищо от Неговото знание. |
111. |
И лицата ще се смирят пред Вечноживия, Вездесъщия, и щеизгуби надежда всеки, който е носил гнет. |
112. |
А който върши праведни дела и е вярващ, не ще се страхуванито от угнетяване, нито от ощетяване. |
113. |
Така Ние низпослахме Коран на арабски и повторихмезаплахата в него, за да се побоят [рабите] от Нас или да им даде той поучение. |
114. |
Всевишен е Аллах, Истинския владетел! И не избързвай [о,Мухаммад] с [четенето на] Корана, преди да завърши неговото откровение за теб! Икажи: “Господи, надбави ми знание!” |
115. |
И вече повелихме на Адам преди, а той забрави. И неоткрихме у него решимост. |
116. |
И когато рекохме на ангелите: “Поклонете се на Адам!”, тесе поклониха, освен Иблис. Той отказа. |
117. |
И рекохме: “О, Адам, той е враг на теб и на твоятасъпруга, и да не ви прогони от Рая, та да страдаш! |
118. |
За теб там има, да не си нито гладен, нито гол. |
119. |
И не ще изпиташ там нито жажда, нито слънчев пек.” |
120. |
Но сатаната му подшушна, рече: “О, Адам, да ти покажа лидървото на вечността и едно непреходно царство?” |
121. |
И когато ядоха от него двамата, пред тях се разкрихасрамотиите им, и започнаха да се покриват с листа от Рая. И така Адам не севслуша в своя Господ, и се заблуди. |
122. |
После неговият Господ го избра – прие покаянието му и гонапъти. |
123. |
И рече: “Напуснете двамата оттук – всички! Вие сте [съссатаната] врагове един на друг! И щом ви се яви напътствие от Мен, – койтоследва Моето напътствие, той нито ще се заблуди, нито ще пострада. |
124. |
А който се отдръпва от Моето напомняне, за него има животв лишения и сляп ще го подкараме в Деня на възкресението.” |
125. |
Ще рече: “Господи, защо ме подкара сляп, а бях зрящ?” |
126. |
Ще рече: “Както идваха при теб Нашите знамения, но гизабравяше, така Днес и ти ще бъдеш забравен.” |
127. |
И така наказваме всеки, който престъпва и не вярва взнаменията на своя Господ. Мъчението на отвъдния живот е най-суровото идълговечното. |
128. |
И не им ли се изясни колко преди тях погубихме отпоколенията, из чиито жилища сега те ходят? В това има знамения за разумнитехора. |
129. |
И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, и назовансрок, [мъчението] щеше да е неизбежно. |
130. |
Бъди търпелив за това, което казват, и прославяй свъзхвала твоя Господ преди изгрева на слънцето и преди залеза, и прославяй Го вчасове от нощта и през деня, за да си доволен! |
131. |
И не напрягай очите си с копнеж към онова от прелеститена земния живот, което дадохме на някои от тях, за да ги изпитаме с него!Препитанието на твоя Господ е най-доброто и дълговечното. |
132. |
И повели на твоето семейство да отслужва молитвата, исамият ти постоянствай в нея! И не искаме Ние от теб препитание, а Ние ти давамепрепитание. Краят принадлежи на богобоязливостта. |
133. |
И рекоха: “Защо не ни донесе той [Мухаммад] знамение отсвоя Господ?” А нима не дойде при тях ясният знак за това в предишните Писания? |
134. |
И ако бяхме ги погубили Ние с мъчение преди него, щяха дакажат: “Господи наш, ако ни беше изпратил пратеник, щяхме да следваме Твоитезнамения, преди да бъдем унизени и опозорени.” |
135. |
Кажи: “Всички чакаме. Чакайте и вие, и ще разберете коиса на правия път и кой е напътен!” |