1. |
Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата – яснияКоран. |
2. |
Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани. |
3. |
Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвличанадеждата! Те ще узнаят. |
4. |
И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае каквому е писано. |
5. |
Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя. |
6. |
И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпосланоНапомнянето, ти си луд! |
7. |
Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?” |
8. |
Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. Итогава [неверниците] не ще бъдат изчакани. |
9. |
Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно щего пазим. |
10. |
И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности. |
11. |
И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят. |
12. |
Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците – |
13. |
не вярват в него [- Корана], въпреки че е известнасъдбата на предците. |
14. |
И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължахатам да се изкачват, |
15. |
пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние смеомагьосани хора.” |
16. |
И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме загледащите, |
17. |
и го опазихме от всеки прокуден сатана – |
18. |
всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък. |
19. |
И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатимипланини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери. |
20. |
И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие нехраните. |
21. |
И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, иго спускаме Ние само в знайно количество. |
22. |
И изпращаме ветровете – оплождащи, и утоляваме жаждата свода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните. |
23. |
Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сменаследниците. |
24. |
Знаем предишните от вас и знаем оставащите. |
25. |
Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той епремъдър, всезнаещ. |
26. |
И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал. |
27. |
А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди. |
28. |
Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек отизсъхнала глина, от менлива кал. |
29. |
И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете сепред него!” |
30. |
И всички ангели се поклониха заедно, |
31. |
освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се. |
32. |
Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си спокланящите се?” |
33. |
Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Тисътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.” |
34. |
Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден. |
35. |
Над теб е проклятието до Съдния ден.” |
36. |
Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдатвъзкресени!” |
37. |
Рече: “Ти си сред отсрочените |
38. |
до Деня на знайното време.” |
39. |
Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда,непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички, |
40. |
освен Твоите предани раби сред тях.” |
41. |
Рече: “Това е правият път към Мен. |
42. |
Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последваизмежду заблудените.” |
43. |
Наистина Адът е обещан за всички тях. |
44. |
Той има седем врати. За всяка врата има отделена група. |
45. |
Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори: |
46. |
“Влезте там с мир – в безопасност!” |
47. |
И ще премахнем от сърцата им всяка омраза – братя напрестоли един срещу друг. |
48. |
Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени. |
49. |
Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия,Милосърдния! |
50. |
И че Моето мъчение е болезненото мъчение. |
51. |
И ги извести за гостите на Ибрахим! |
52. |
Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние сестрахуваме от вас.” |
53. |
Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син,надарен със знание.” |
54. |
Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигнастаростта? И с какво ще ме възрадвате?” |
55. |
Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!” |
56. |
Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господосвен заблудените?” |
57. |
И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?” |
58. |
Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи, |
59. |
освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото, |
60. |
освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде средоставащите.” |
61. |
И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут, |
62. |
той каза: “Вие сте непознати хора.” |
63. |
Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което сесъмняват [твоите хора]. |
64. |
И ти донесохме правдата. Ние казваме истината. |
65. |
Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви задтях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!” |
66. |
И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези щебъде отсечен на сутринта. |
67. |
И дойдоха жителите на града зарадвани. |
68. |
Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте! |
69. |
Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!” |
70. |
Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?” |
71. |
Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!” |
72. |
Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своетоопиянение се лутат! |
73. |
И Викът ги обзе при изгрев слънце. |
74. |
И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях поройкамъни от глина. |
75. |
В това има знамения за прозорливите. |
76. |
Те [- селищата] са на все още съществуващ път. |
77. |
В това има знамение за вярващите. |
78. |
И обитателите на Горичката бяха угнетители. |
79. |
Затова им отмъстихме. И двете са на видим път. |
80. |
И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците. |
81. |
Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях. |
82. |
И изсичаха домове в планините – в безопасност. |
83. |
Но Викът ги обзе на сутринта. |
84. |
И не ги избави онова, което бяха придобили. |
85. |
Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което епомежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о,Мухаммад] прости с великодушна прошка! |
86. |
Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия. |
87. |
Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения ивеликия Коран. |
88. |
Не устремявай поглед към онова, което дадохме за насладана групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите! |
89. |
И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.” |
90. |
Както низпослахме [наказание] и за поделящите, |
91. |
които сториха на части Корана. |
92. |
Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички |
93. |
за онова, което са извършили. |
94. |
Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни отсъдружаващите! |
95. |
Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, |
96. |
които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. |
97. |
И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. |
98. |
Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящитесе в суджуд! |
99. |
И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното! |