15. Ал-хиджр

1.

Алиф. Лам. Ра. Това са знаменията на Книгата – яснияКоран.

2.

Неверниците ще възжелаят да са били мюсюлмани.

3.

Остави ги да ядат и да се наслаждават, и да ги отвличанадеждата! Те ще узнаят.

4.

И не сме унищожили Ние никое селище, без да се знае каквому е писано.
(Нито една от страните, погубени, като ги е погълнала земята или са билиизтребени народите им, или чрез други бедствия, не е била унищожена слепешком ислучайно, а по силата на Божието предопределение. Подобно на хората, идържавите, и народите имат предопределен живот. Както хората се раждат,израстват, остаряват и накрая умират, така и държавите възникват, развиват се инакрая в деня, предопределен от Бога, рухват и преминават в историята. Подобнона хората, някои от тях живеят дълго, а други – кратко.)

5.

Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

6.

И рекоха [неверниците]: “О, ти, комуто бе низпосланоНапомнянето, ти си луд!

7.

Защо не ни доведеш ангелите, ако говориш истината?”

8.

Ние не низпославаме ангелите с друго освен с истината. Итогава [неверниците] не ще бъдат изчакани.

9.

Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно щего пазим.
(Напомнянето е Свещеният Коран.)

10.

И преди теб изпращахме пратеници сред древните общности.

11.

И не дойде при тях пратеник, без да го подиграят.

12.

Така влагаме това [неверие] в сърцата на престъпниците –

13.

не вярват в него [- Корана], въпреки че е известнасъдбата на предците.

14.

И да разтворехме над тях врата в небето, и да продължахатам да се изкачват,

15.

пак щяха да рекат: “Погледите ни бяха заслепени. Ние смеомагьосани хора.”

16.

И направихме на небето съзвездия, и го разкрасихме загледащите,

17.

и го опазихме от всеки прокуден сатана –

18.

всеки, който слуша скришом, го следва ярък пламък.
(Допреди изпращането на последния Пророк джиновете се изкачвали на небесата,подслушвали и предавали на гадателите чутото за съдбините на хората. Следнизпославането на Корана, както е отразено в знамението, джиновете биливъзпрени.)

19.

И разпростряхме земята, и положихме върху нея непоклатимипланини, и сторихме от нея да поникне от всяко нещо, което се мери.

20.

И сторихме там препитание за вас и за онзи, когото вие нехраните.

21.

И няма нещо, съкровищниците на което да не са при Нас, иго спускаме Ние само в знайно количество.

22.

И изпращаме ветровете – оплождащи, и утоляваме жаждата свода, която изсипваме от небето, а вие не можете да я съхраните.

23.

Наистина Ние съживяваме и умъртвяваме, и Ние сменаследниците.

24.

Знаем предишните от вас и знаем оставащите.

25.

Наистина твоят Господ е Онзи, Който ще ги събере. Той епремъдър, всезнаещ.

26.

И сътворихме човека от изсъхнала глина, от менлива кал.

27.

А джиновете сътворихме от пламъка на огъня преди.

28.

Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек отизсъхнала глина, от менлива кал.

29.

И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете сепред него!”

30.

И всички ангели се поклониха заедно,

31.

освен Иблис, който се възпротиви да е с покланящите се.

32.

Рече [Аллах]: “О, Иблис, какво ти е, че не си спокланящите се?”

33.

Рече: “Не ми подобава да се поклоня на човек, когото Тисътвори от изсъхнала глина, от менлива кал.”

34.

Рече: “Излез тогава оттук! Ти си прокуден.

35.

Над теб е проклятието до Съдния ден.”

36.

Рече: “Господи мой, отсрочи ме до Деня, в който ще бъдатвъзкресени!”

37.

Рече: “Ти си сред отсрочените

38.

до Деня на знайното време.”

39.

Рече: “Господи мой, затова, че Ти ме остави в заблуда,непременно ще им разкрасявам по земята и непременно ще заблуждавам всички,

40.

освен Твоите предани раби сред тях.”

41.

Рече: “Това е правият път към Мен.

42.

Над Моите раби нямаш власт, освен за който те последваизмежду заблудените.”

43.

Наистина Адът е обещан за всички тях.

44.

Той има седем врати. За всяка врата има отделена група.

45.

Богобоязливите ще бъдат сред градини и извори:

46.

“Влезте там с мир – в безопасност!”

47.

И ще премахнем от сърцата им всяка омраза – братя напрестоли един срещу друг.

48.

Не ще ги засегне там умора и не ще бъдат оттам изведени.

49.

Извести Моите раби [о, Мухаммад], че Аз съм Опрощаващия,Милосърдния!

50.

И че Моето мъчение е болезненото мъчение.

51.

И ги извести за гостите на Ибрахим!

52.

Когато влязоха при него и рекоха: “Мир!”, рече: “Ние сестрахуваме от вас.”

53.

Рекоха: “Не се страхувай! Ние те благовестваме за син,надарен със знание.”

54.

Рече: “Нима ме благовествате, при все че ме настигнастаростта? И с какво ще ме възрадвате?”

55.

Рекоха: “Възрадвахме те с истината. И не губи надежда!”

56.

Каза: “А кой губи надежда за милостта на своя Господосвен заблудените?”

57.

И каза: “А какво е намерението ви, о, пратеници?”

58.

Казаха: “Изпратени сме при хора престъпващи,

59.

освен семейството на Лут. Ще го спасим цялото,

60.

освен неговата жена. Известено ни е, че тя ще бъде средоставащите.”

61.

И когато пратениците дойдоха при семейството на Лут,

62.

той каза: “Вие сте непознати хора.”

63.

Казаха: “Да, дойдохме при теб с онова, за което сесъмняват [твоите хора].

64.

И ти донесохме правдата. Ние казваме истината.

65.

Тръгни със своето семейство в част от нощта и върви задтях! И никой от вас да не се обърне! И продължете натам, където ви е повелено!”

66.

И го предизвестихме с тази повеля, че коренът на тези щебъде отсечен на сутринта.

67.

И дойдоха жителите на града зарадвани.

68.

Каза [Лут]: “Тези са ми гости. Не ме опозорявайте!

69.

Бойте се от Аллах! И не ме посрамвайте!”

70.

Казаха: “Не те ли възпряхме от хората [да ти гостуват]?”

71.

Каза: “Ето дъщерите ми, ако ще вършите!”
(Вж. 11: 78)

72.

Кълна се в твоя живот [о, Мухаммад], те в своетоопиянение се лутат!

73.

И Викът ги обзе при изгрев слънце.

74.

И преобърнахме селището надолу, и изсипахме над тях поройкамъни от глина.

75.

В това има знамения за прозорливите.

76.

Те [- селищата] са на все още съществуващ път.

77.

В това има знамение за вярващите.

78.

И обитателите на Горичката бяха угнетители.
(“Обитателите на горичката” са народът на пророка Шуайб, които ограбваликерваните и отмервали с измама.)

79.

Затова им отмъстихме. И двете са на видим път.

80.

И обитателите на ал-Хиджр взеха за лъжци пратениците.
(Ал-Хиджр е името на областта, където живеел народът на пророка Салих. Тамошнитежители се назовавали “самудяни”.)

81.

Дадохме им Наши знамения, ала се отдръпнаха от тях.

82.

И изсичаха домове в планините – в безопасност.

83.

Но Викът ги обзе на сутринта.

84.

И не ги избави онова, което бяха придобили.

85.

Сътворихме Ние небесата и земята, и онова, което епомежду тях, единствено с мъдрост. Часът непременно ще дойде, затова [о,Мухаммад] прости с великодушна прошка!

86.

Твоят Господ е Всетворящия, Всезнаещия.

87.

Ние вече ти дадохме седемте повтарящи се знамения ивеликия Коран.

88.

Не устремявай поглед към онова, което дадохме за насладана групи от тях, и не скърби за тях! И спусни своето крило над вярващите!

89.

И кажи: “Аз наистина съм ясният предупредител.”

90.

Както низпослахме [наказание] и за поделящите,

91.

които сториха на части Корана.

92.

Кълна се в твоя Господ! Ще ги питаме всички

93.

за онова, което са извършили.

94.

Извести онова, което ти бе повелено, и се отдръпни отсъдружаващите!

95.

Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците,

96.

които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят.

97.

И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи.

98.

Но прославяй с възхвала своя Господ и бъди от покланящитесе в суджуд!

99.

И служи на своя Господ, докато дойде при теб неизбежното!
(“Неизбежното” е смъртта.)