48. Победата


В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Ние ти дарихме [о, Мухаммад] явна победа,

2.

за да опрости Аллах твоите предишни грехове, иследващите, и за да довърши Той Своята благодат към теб, и за да те насочи поправия път,

3.

и за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа.
(Божествената благодат, с която Пророка, мир нему, е удостоен завинаги далеч отвсеки грях, се проявила при завладяването на Мека и ат-Таиф, разпространениетона неговата слава навред по земята, помощта от Всевишния Аллах и победите,преклонението на упорстващите неверници. Наистина Мухаммад е Божият любимец. Тойе разкрил истината за предходните законодателства, удостоен е с въздигане донай-недостъпните висини, станал е Пророк на хора и джинове, за него и неговатаобщност е дадено позволение да използват придобитото във война. Той ще бъдезастъпник за вярващите в Съдния ден. Впризива към молитва и на много места вСвещения Коран Мухаммад се споменава наред с Всевишния Аллах, неговото име севключва в свидетелството, което декларира съществуването на единия Бог и това енай-големият дар от Аллах.)

4.

Той е, Който низпосла спокойствие в сърцата на вярващите,за да подсили тяхната вяра. На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и наземята. Аллах е всезнаещ, премъдър -

5.

и за да въведе вярващите мъже и жени в Градините, средкоито реки текат - там ще пребивават вечно, - и да ги избави от лошите импостъпки. Това е велико спасение при Аллах.

6.

И за да накаже лицемерните мъже и жени, и съдружаващитемъже и жени, които допускат за Аллах лоша догадка. Над тях да е лошатапревратност! Аллах им се разгневи и ги прокле, и приготви за тях Ада. Колко лошаучаст е той!

7.

На Аллах принадлежат войнствата и на небесата, и наземята. Аллах е всемогъщ, премъдър.

8.

Изпратихме те Ние [о, Мухаммад] за свидетел иблаговестител, и предупредител,

9.

за да вярвате в Аллах и в Неговия Пратеник, и да Гопрославяте, и да Го почитате, и да Го възхвалявате сутрин и вечер.

10.

Онези, които заявяват вярност към теб [о, Мухаммад], тезаявяват вярност към Аллах. Ръката на Аллах е върху ръцете им. А който наруши,само в свой ущърб нарушава. А който изпълнява обета си пред Аллах, Той ще мудари огромна награда.
(През шестата година от Хиджра Пророка, мир нему, се отправил заедно с 1400мюсюлмани на поклонение хадж в Мека. Обаче курайшите не желаели да ги допуснат вграда и преградили пътя към него, но мюсюлманите успели да се доберат додолината Худайбия. Пророка имал миролюбиви намерения, не желаел сражения, затоваизпратил при курайшите достойния Осман.Той не се завърнал в очаквания срок и подедно дърво Пророка получил от сподвижниците си обет, че ще воюват до последнатакапка кръв и ще останат верни на делото до смърт, ако техният посланик бъдеубит. Според обичая те дали обет, като поставили ръка върху ръката на Пророка.Но достойният Осман се завърнал и между курайши и мюсюлмани бил сключен договорза десет години. Горното знамение споменава обета за вярност.)

11.

Останалите [по домовете си лицемери] бедуини ще ти рекат:"Задържаха ни нашите имоти и семейства, затова моли за нас опрощение!" Изричат сезиците си онова, което не е в сърцата им. Кажи: "Кой ще попречи с нещо наАллах, ако Той пожелае да ви засегне с беда или пожелае благо за вас?" Да,сведущ е Аллах за вашите дела.

12.

Но вие мислехте, че Пратеника и вярващите никога не ще севърнат при своите семейства. И бе разкрасено това в сърцата ви. И допуснахтелоша догадка. И станахте погубени хора.

13.

А за онези, които не вярват в Аллах и в Неговия Пратеник- Ние сме приготвили за неверниците пламъци.

14.

На Аллах принадлежи владението на небесата и на земята.Опрощава Той комуто пожелае и наказва Той когото пожелае. Аллах е опрощаващ,милосърден.

15.

Останалите [по домовете си] ще рекат, когато се отправите[на война] към богатства, за да ги вземете: "Позволете ни да ви последваме!"Искат да променят Словото на Аллах. Кажи: "Не ще ни последвате. Така рече Аллахот по-рано." Ще кажат: "Не, вие ни завиждате." Ала те малко проумяват.

16.

Кажи на останалите [по домовете си] бедуини: "Ще бъдетепризовани срещу хора с огромна сила. Или ще се сражавате с тях, или ще сепокорят. Аллах ще ви дари хубава награда, ако се подчините. А ако се отметнете,както се отметнахте преди, ще ви накаже Той с болезнено мъчение."

17.

За слепеца не е грях, нито за куция е грях, нито заболния е грях, [ако не излязат на сражение]. А който се подчинява на Аллах и наНеговия Пратеник, ще го въведе Той в Градините, сред които реки текат. А койтосе отметне, ще го накаже Той с болезнено мъчение.

18.

Аллах бе доволен от вярващите, когато ти заявиха вярностпод дървото [о, Мухаммад]. И узна Той какво имат в сърцата си. И спусна Тойспокойствие над тях. И им въздаде близка победа.
(Близката победа е превземането на Хайбар от мюсюлманската войска.)

19.

И много богатства ще вземат. Аллах е всемогъщ, премъдър.
(Скоро мюсюлманите получили много блага и придобивки от битките.)

20.

Аллах ви обеща да вземете [във война] много богатства иускори това за вас. И възпря от вас ръцете на хората, за да бъде то знак завярващите и да ви насочи по правия път.
(При Хайбар мюсюлманите извоювали първата от многобройните победи, обещани им отВсевишния Аллах, Който предотвратил и нападенията на враждебно настроенитеплемена Асад и Гатафан - съюзници на жителите на Хайбар. С мира при Худайбия сеслага край на меканската агресия.)

21.

А други [победи], които не бяха по силите ви, Аллахпотули. Аллах за всяко нещо има сила.

22.

А ако неверниците бяха се сражавали с вас, щяха да виобърнат гръб. И нямаше да намерят нито покровител, нито избавител -

23.

такъв бе обичаят на Аллах и преди. И ти не ще откриешпромяна в обичая на Аллах.

24.

Той е, Който възпря край Мека техните ръце от вас ивашите ръце от тях, след като ви отреди да ги победите. Аллах е зрящ за вашитедела.
(Чрез споразумението при Худайбия Всевишният Аллах дарил на мюсюлманите Мека.Осемдесет пленени при мюсюлманската обсада бойци от вражеската армия билиотведени при Пророка и освободени от него. Този акт станал причина враговете дапоискат мир.)

25.

Те са онези, които не повярваха и ви възпряха отСвещената джамия, и задържаха жертвените животни, да не стигнатместоназначението си. И ако нямаше вярващи мъже и жени, които не познавахте, ида ги прегазите, без да знаете, и така да ви сполети грях... Аллах въвежда вСвоето милосърдие когото пожелае. Ако бяха разделени [едни от други], щяхме данакажем неверниците от тях с болезнено мъчение.
(Курайшите не допуснали мюсюлманите да влязат в Мека, като им попречили даизвършат поклонение в храма Кааба и да направят ритуалните жертвоприношения.Всевишният Аллах не позволил на Своите раби да отвърнат на предизвикателството,защото в Мека се намирали немалко вярващи, които все още не можели открито дазаявят своята вяра. Завземането на града било отложено, защото вярващите живеелиредом с курайшите-неверници.)

26.

Когато неверниците сложиха в сърцата си яростта - яросттана невежеството, - Аллах спусна спокойствието Си над Своя Пратеник и надвярващите, и ги обвърза със словото на богобоязънта. И бяха най-достойни те занего, и го заслужаваха. Аллах всяко нещо знае.
(Придържането към богобоязънта успокоило духовете, когато меканци и мюсюлманиподписвали споразумението при Худайбия. Пророка, мир нему, казал на достойнияАли: "Пиши: "Това е споразумение, сключено между Пратеника на Аллах и народа наМека." Представителите на Курайш казали: "Ако знаехме, че ти си пратеник наАллах, не бихме ви попречили да влезете в Кааба. Пишете така: "Това еспоразумение между Мухаммад, сина на Абдуллах, и народа на Мека." Пророканаредил така да напишат и различията били загладени.)

27.

Аллах превърна съновидението на Своя Пратеник в истина."Ще влезете в Свещената джамия, ако Аллах е пожелал, в
безопасност, с бръснати глави или подстригани, без да се страхувате." И знаеТой, каквото вие не знаете. И освен това ви отреди близка победа.

28.

Той е, Който изпрати Своя Пратеник с напътствието и справата религия, за да я въздигне над всички религии. Достатъчен е Аллах засвидетел.

29.

Мухаммед е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно снего, са строги към неверниците, милостиви помежду си. Виждаш ги да се покланяти да свеждат чела до земята в суджуд. Търсят щедрост от Аллах и благоволение.Техният белег е по лицата им - от следите на поклоните. Такова е описанието им ив Тората, и в Евангелието - като посев, който подава кълн и го укрепва, и тойнаедрява, и се възправя върху стеблото си за радост на сеячите - за да гневи Тойчрез това неверниците. Аллах обеща на онези, които вярват и вършат праведнидела, опрощение и велика награда.