38. Сад


В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Сад. Кълна се в Корана, носещ напомняне!

2.

Ала неверниците тънат в надменност и противене.

3.

Колко поколения погубихме преди тях! И стенеха те, новече не бе време за спасение.
("... преди тях" - преди меканските неверници.)

4.

И се удивиха, че им е дошъл предупредител измежду тях. Ирекоха неверниците: "Този е магьосник-измамник.

5.

Нима превърна той боговете в един бог? Това наистина енещо изумително."
(С тези слова курайшите отричали Мухаммад. Когато той, мир нему, ги посъветвалда засвидетелстват, че Аллах е един, съдружаващите казали: "Как може единственбог да управлява всичките същества?". И не склонили да повярват.)

6.

И си тръгнаха знатните от тях: "Вървете и отстоявайтевашите богове! Именно това се възнамерява.
(С други думи, те внушават, че със своята проповед Мухаммад желае да получивисоко положение и надмощие.)

7.

Не сме чували за това в последната религия. То е самоизмислица.
(Последната религия за тях е християнството.)

8.

Нима на него измежду нас е низпослано Напомнянето?" Да,съмняват се в Моето Напомняне. Но те все още не са вкусили Моето мъчение.

9.

И нима при тях са съкровищниците с милостта на твояГоспод - Всемогъщия, Даряващия?

10.

Или е тяхно владението на небесата и на земята, и навсичко между тях? Тогава да се възкачат по пътищата към небесата!

11.

Те са някакво там разгромено войнство от съюзници.

12.

Преди тях отричаха и народът на Нух, и адитите, иФараонът - владетелят на войските,

13.

и народът на Лут, и самудяните, и обитателите наГоричката. Те бяха съюзени.

14.

Всеки отричаше пратениците и затова се изпълни Моетонаказание.

15.

И тези ги очаква само един Вик, за който няма отсрочка.
(Този Вик е първото протръбяване с Рога в Съдния ден.)

16.

И казват: "Господи, ускори нашия дял преди Деня наравносметката!"

17.

[О, Мухаммад] търпи онова, което изричат! И си спомни занашия раб Дауд - притежателя на силата! Той винаги се обръщаше към Нас.
(Силата на пророка Дауд се проявявала в издръжливостта му при богослужението.Ден говеел, ден се хранел, спял само през една третина от нощта, а презостаналото време се отдавал на покланяне.)

18.

Накарахме Ние планините да прославят с него вечер и взори.

19.

И птиците насъбрани - всички му се подчиниха.

20.

И укрепихме неговото царство, и му дадохме мъдростта, иточното отсъждане.

21.

А стигна ли до теб вестта за спорещите, когато сепокатериха в светилището?

22.

Те влязоха при Дауд и той се уплаши от тях. Рекоха: "Несе страхувай! Ние сме двама спорещи, единият от които ощети другия. Отсъди междунас с истината и не бъди угнетител, и ни насочи по правия път!"

23.

[Единият рече:] "Това е моят брат. Той има деветдесет идевет овци, а пък аз имам само една овца. И рече: "Повери ми я!" И ме надви вспора."

24.

Рече [Дауд]: "Угнетил те е, като е добавил твоята овцакъм своите овци. Мнозина от съдружниците се потискат един друг, освен онези,които вярват и вършат праведни дела, ала малцина са те." И разбра Дауд, че Ниесамо го изпитвахме, и помоли своя Господ за опрощение, и падна, свеждайки челодо земята в суджуд, и се разкая.

25.

И му опростихме това. При Нас той е приближен и имапрекрасна обител

26.

О, Дауд, Ние наистина те сторихме наместник на земята,затова отсъждай между хората с истината и не следвай
страстта, та да не те отклони от пътя на Аллах! За онези, които се отклоняват отпътя на Аллах, има сурово мъчение, защото са забравили Деня на равносметката.

27.

И не сътворихме Ние небето и земята, и всичко между тяхнапразно, както си мислят неверниците. Горко на неверниците от Огъня!

28.

Нима ще сторим онези, които вярват и вършат праведнидела, да са като сеещите развала по земята? И нима ще сторим богобоязливите даса като разпътните?

29.

Това е Книга, която низпослахме на теб [о, Мухаммад] -благословена, за да размишляват над нейните знамения и за да се поучаватразумните хора...

30.

И на Дауд дарихме Сулайман. Прекрасен раб! Той винаги сеобръщаше към Нас.

31.

Един следобед му бяха показани бързоноги коне, чаткащи скопита.

32.

И рече: "Заради любовта към благата пренебрегнахспоменаването на моя Господ, докато [слънцето] се скри зад покривалото [нанощта].

33.

Върнете ги при мен!" И започна да сече краката и шиитеим.

34.

Вече изпитахме Сулайман. И на неговия престол сложихме[чуждо] тяло. После той се разкая.

35.

Рече: "Господи мой, опрости ме и ми дай власт, с която дане бъде удостоен никой след мен! Наистина Ти си Даряващия."

36.

И му подчинихме вятъра леко да духа според неговатаповеля, където поиска.

37.

И сатаните - едни да строят, други да се гмуркат,

38.

а трети - вързани в окови...

39.

Това е Нашият дар [за теб, о, Сулайман],облагодетелствай, или се въздържай безмерно!

40.

И той при Нас е от приближените, и има прекрасна обител.

41.

И спомни си Нашия раб Айюб. Той позова своя Господ:"Сатаната ми причини беда и мъчение."

42.

[Аллах рече:] "Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене,студена за пиене."
(Айюб, мир нему, се измил с тази вода и се избавил едновременно от всички своиболести.)

43.

И му дарихме [отново] неговото семейство, и още толковазаедно с тях - милост от Нас и поука за разумните хора.
(След като били разделени, пророкът Айюб и неговото семейство се събрали.Числеността им се удвоила и ги обгърнало изобилие. Според преданието жената наАйюб, мир нему, един ден се провинила и Айюб се заклел, че когато оздравее, ще єудари сто тояги. Но съпругата му проявила грижи и саможертва, затова ВсевишниятАллах определил стоте сламки като символичен жест в изпълнение на клетвата.)

44.

"И вземи в длан снопче сламки, и удари с него, и ненарушавай клетвата си!" И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Тойвинаги се обръщаше към Нас.

45.

И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб -притежатели на сила и прозорливост!

46.

И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [наотвъдното].

47.

И те са при Нас сред добрите избраници.

48.

И спомни си Исмаил и ал-Ясаа, и Зу-л-Кифл! И те са среддобрите.

49.

Това е напомняне. За богобоязливите има прекрасна обител-

50.

градините на Адн с разтворени за тях врати.

51.

Облегнати там, пожелават разни плодове и питиета.

52.

И ще има при тях връстнички с целомъдрен поглед.

53.

"Това ви е обещано за Деня на равносметката.

54.

Това е Нашата награда. Няма тя изчерпване."

55.

Така е! А за престъпилите има злощастно завръщане -

56.

Адът, в който ще горят. И колко лош е за постеля той!

57.

Така е! И нека вкусят това - вряща вода и гной!

58.

И други [мъчения] от същия вид.
(Големите грешници в Огъня ще кажат на техните последователи:)

59.

"Това е тълпа, нахълтала заедно с вас. Няма поздрав затях. Те ще горят в Огъня."

60.

Ще отвърнат: "Не, за вас няма поздрав. Вие ни навлякохтетова. И колко лошо е то за обиталище!"

61.

Ще рекат: "Господи наш, за онзи, който ни навлече това,надбави двойно мъчение в Огъня!"

62.

И ще рекат [за вярващите]: "Защо не виждаме [сред нас]хора, които смятахме за злосторници?

63.

Тогава им се подигравахме или не ги забелязвахме."

64.

Такава е истината за свадата между обитателите на Огъня.

65.

Кажи [о, Мухаммад]: "Аз съм само предупредител. Няма другбог освен Аллах, Единосъщия, Покоряващия,

66.

Господа на небесата и на земята, и на всичко между тях,Всемогъщия, Многоопрощаващия!"

67.

Кажи: "[Коранът -] това е велико известие,

68.

от което вие се отвръщате.

69.

Нямах знание за най-върховните на небесата [ангели] какспорят.

70.

Разкрива ми се само, че съм явен предупредител."

71.

Твоят Господ рече на ангелите: "Ще сътворя Аз човек отглина.

72.

И когато го завърша, и му вдъхна от Своя дух, сведетечела до земята пред него!"

73.

И се поклониха ангелите всички вкупом,

74.

освен Иблис. Той се възгордя и стана от неверниците.

75.

Рече [Аллах]: "О, Иблис, какво ти попречи да се поклонишна онова, което сътворих със Своите Ръце? Възгордя ли се, или сивисокопоставен?"

76.

Рече: "Аз съм по-добър от него. Мен Ти сътвори от огън, анего сътвори от глина."

77.

Рече: "Тогава излез от Рая! Ти си прокуден.

78.

И над теб ще тегне Моето проклятие до Съдния ден."

79.

Рече: "Господи, дай ми отсрочка до Деня, когато ще бъдатвъзкресени!"

80.

Рече: "Ще си сред отсрочените

81.

до определения Ден."

82.

Рече [Иблис]: "Кълна се в Твоята мощ, аз непременно ще гиизкушавам всички,

83.

освен Твоите предани раби сред тях."

84.

Рече [Аллах]: "Истина е, само истината казвам -

85.

непременно ще напълня Ада с теб и всички от тях, които тепоследват."

86.

Кажи [о, Мухаммад]: "Не моля от вас отплата за това и несъм от онези, които добавят от себе си."

87.

Това е само Напомняне за световете.

88.

След време ще узнаете вестите в него.