28. Разказът


В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Та. Син. Мим.

2.

Това са знаменията на ясната Книга.

3.

Четем ти с истина от историята за Муса и за Фараона - захора вярващи.

4.

Фараонът се възгордя на земята и раздели на групи нейнитежители. Обезсилваше една част от тях - избиваше синовете им и пощадяваше женитеим. Той бе от сеещите развала.
(Един гадател предсказал на Фараона, че от народа на Исраил ще се роди човек,който ще му отнеме властта. Затова Фараонът разпоредил да бъдат избивани всичкиновородени момчета.)

5.

А Ние пожелахме да облагодетелстваме онези, които бяхаобезсилени на Земята, и да ги сторим водители, и да сторим тях наследниците,

6.

и да ги утвърдим на Земята, и да покажем от тях наФараона и Хаман, и войските им онова, от което са се пазели.

7.

И разкрихме на майката на Муса: "Да го кърмиш, а когатосе уплашиш за него, пусни го в морето! И не се плаши! И не скърби! Ние ще ти говърнем и ще му отредим да бъде от пратениците."

8.

И семейството на Фараона го прибра, а той щеше да станетехен враг и тяхна скръб. Фараонът и Хаман, и техните войски бяха грешници.

9.

И жената на Фараона му рече: "Радост за окото - на мен ина теб! Не го убивайте! Може да ни е от полза или да го вземем за син." Така ине усетиха.

10.

И опустя сърцето на майката на Муса. Тя за малко да гоиздаде, ако не бяхме укрепили сърцето є, за да е вярваща.

11.

И рече на сестра му: "Проследи го!" И тя го наблюдавашеотстрани, без да я усетят.

12.

Изпървом повелихме Ние да отказва да суче. И рече тя: "Дави посоча ли семейство, което ще се грижи за него вместо вас и ще му бъденаставник?"

13.

И така го върнахме на майка му, за да се радват очите є,да не скърби и да узнае, че обещанието на Аллах е истина. Ала повечето от тях незнаят.

14.

И когато достигна своята зрелост и улегна, Ние му дадохмемъдрост и знание. Така награждаваме благодетелните.

15.

И влезе той в града по време, когато жителите му нехаеха,и завари там двама мъже да се бият, единият - от неговата общност, а другият -от враговете му. Онзи, който бе от неговата общност, го извика на помощ срещуонзи, който бе от враговете му. И Муса го удари с юмрук и [неволно] го уби.Рече: "Това е дело на сатаната. Той е заблуждаващ, явен враг."

16.

Рече: "Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!" И Той гоопрости. Той наистина е Опрощаващия, Милосърдния.
(След като чул думите на Муса, извикалият за помощ погрешно си помислил, че Мусасе кани и него да убие, затова го издал.)

17.

Рече: "Господи, заради онова, с което Ти меоблагодетелства, никога не ще бъда опора за престъпниците."

18.

На сутринта се озова в града, страхувайки се, дебнешком,и изведнъж - онзи, който вчера се обърна към него за помощ, пак го повика. Мусаму рече: "Ти си в явна заблуда."

19.

И когато [Муса] поиска да нападне онзи, който е враг и надвамата, [другият] рече: "О, Муса, нима искаш да ме убиеш, както вчера убичовек? Ти искаш само да си деспот на земята, а не искаш да си от поправящите."

20.

И дойде мъж от другия край на града - устремен. Рече: "О,Муса, знатните се съветват за теб, да те убият. Напусни! Аз съм твойдоброжелател."

21.

И излезе оттам страхувайки се, дебнешком. Рече: "Господи,спаси ме от хората-угнетители!"

22.

И когато се отправи по посока на Мадян, рече: "Надявам семоят Господ да ме насочи по правия път.
(Мадян е било селище извън властта на Фараона.)

23.

И когато стигна до водата на Мадян, завари там група хорада поят [добитък]. И завари освен тях две жени да възпират [добитъка си]. Рече:"Какво ви се е случило?" Рекоха: "Не ще поим, докато пастирите не приключат. Абаща ни е твърде стар."

24.

И той напои [добитъка им] вместо тях. После се оттегли насянка и рече: "Господи, нуждая се от благо, което да ми спуснеш."

25.

И дойде при него едната от двете, пристъпвайки със свян.Тя рече: "Баща ми те кани да те възнагради, задето напои вместо нас." А когатотой отиде при него и му разказа историята си, [бащата] рече: "Не се плаши!Избавил си се от хората-угнетители."

26.

Едната от двете рече: "О, татко мой, наеми го!Най-добрия, когото можеш да наемеш, е силният, довереният."

27.

Рече: "Искам да те оженя за една от двете ми дъщери, акоми работиш осем години. А ако ги изпълниш до десет, то си е от теб. Но не искамда те затруднявам. И ако Аллах пожелае, ще разбереш, че съм от праведните."

28.

Рече [Муса]: "Това е между мен и теб. Който и да изпълняот двата срока, няма да е бреме за мен. На онова, което говорим, Аллах есвидетел."

29.

И когато Муса изпълни срока, и тръгна със семейството си,забеляза огън откъм планината. Рече на семейството си: "Постойте! Забелязахогън. Може да ви донеса оттам вест или главня, за да се сгреете!"

30.

И когато стигна там, откъм десния склон на долината, вблагословената местност, откъм дървото [откъдето излизаше огънят], бе призован:"О, Муса, Аз съм Аллах, Господът на световете!

31.

Хвърли тоягата си!" И когато я видя да се вие като змия,той се обърна и побягна, без да поглежда назад. "О, Муса, приближи се и не сеплаши! Ти си в безопасност.

32.

Пъхни ръката си в джоба, ще я видиш сияйнобяла, без да яе засегнала болест. И прибери ръка към теб, за да не те е страх! Това са дведоказателства от твоя Господ за Фараона и неговите знатни хора. Те санечестивци."

33.

Каза: "Господи, убих човек измежду тях и ме е страх да неме убият.

34.

А моят брат Харун е с по-красноречив език от мен. Изпратиго с мен за опора, та да ме подкрепя! Страхувам се да не ме вземат за лъжец."

35.

Каза Той: "Ще те подкрепим с брат ти и ще ви отредимвласт, и не ще ви засегнат. С Нашите знамения вие и онези, които ви последват,ще победите."

36.

И когато Муса отиде при тях с Нашите ясни знамения,казаха: "Това е само измислена магия. И не сме чували за него от древните нипредци."

37.

А Муса каза: "Моят Господ най-добре знае кой е дошъл сНеговото напътствие и на кого принадлежи краят. Угнетителите не ще сполучат."

38.

И рече Фараонът: "О, знатни, аз не знам да имате друг богосвен мен. И ми разпали [пещ] за [тухли от] глина, о, Хаман, и ми построй кула,дано зърна бога на Муса! Ала аз го мисля за лъжец."

39.

И той, и войските му без право се възгордяха на земята. Исмятаха, че не ще бъдат при Нас върнати.

40.

И сграбчихме него и войските му, и ги издавихме в морето.Виж какъв бе краят на угнетителите!

41.

И ги сторихме водители, призоваващи към Огъня. И в Деняна възкресението не ще им се помогне.

42.

И ги сподирихме на този свят с проклятие, а в Деня навъзкресението ще са от презрените.

43.

И дадохме на Муса Писанието, след като погубихме първитепоколения - за прозрение на хората и за напътствие, и милост, за да се поучат!

44.

Ти не бе откъм западната страна [на планината, о,Мухаммад], когато дадохме на Муса повелята и не бе свидетел.
(Тук се посочва, че Мухаммад, мир нему, не е бил на Синайската планина, а му еизвестено чрез откровение как Всевишният Аллах е удостоил Муса, мир нему, съсСвоето Слово.)

45.

Ала Ние създадохме поколения и изминаха дълги години надтях. И не бе ти от обитателите на Мадян, да им четеш Нашите знамения, ала Ниеизпращаме [вестите].

46.

И не бе ти откъм планината, когато призовахме [Муса]. Алае милост от твоя Господ да предупредиш хора, при които досега не е идвалпредупредител, за да се поучат!...

47.

А ако ли не - щом ги сполетеше беда за онова, което предиса сторили, щяха да рекат: "Господи, защо не ни изпрати пратеник, та дапоследваме Твоите знамения и да станем вярващи?"

48.

И когато при тях дойде истината от Нас, рекоха: "Защо небе дадено същото, което бе дадено и на Муса?" А нима не отрекоха онова, коетопо-рано бе дадено на Муса? Рекоха: "Две магии, които си помагат." И рекоха: "Ниев нито една не вярваме."

49.

Кажи: "Донесете книга от Аллах, по-напътваща от тях, да япоследвам, ако говорите истината!"

50.

А ако не ти откликнат, знай, че следват само страститеси! А кой е по-заблуден от онзи, който следва своята страст без напътствие отАллах? Аллах не напътва хората-угнетители.

51.

И направихме да стигне словото до тях, за да се поучат.

52.

Онези, на които дадохме Писанието преди това, вярват внего.

53.

И когато им бъде четен, казват: "Вярваме в него. Той еистината от нашия Господ. Ние бяхме отдадени на Аллах и преди това."

54.

Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливии отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание,раздават.

55.

И когато чуят празнословие, те се отдръпват от него иказват: "Нашите дела са си за нас, а вашите - за вас. Мир вам! Ние не желаем даобщуваме с невежите."

56.

Не ти напътваш, когото обичаш, а Аллах напътва коготопожелае. Той най-добре знае напътените.

57.

И рекоха [неверниците]: "Ако последваме с тебнапътствието, ще ни бъде отнета нашата земя." Нима не ги укрепихме на сигурно,свещено място, към което биват събирани всякакви плодове за препитание от Нас.Ала повечето от тях не знаят.

58.

И колко селища погубихме от онези, които се възгордявахазаради своето благоденствие! Ето жилищата им - необитаеми след тях, освен закратко. Ние ги наследихме.

59.

Твоят Господ не ще погуби селищата, докато не проводи вглавното от тях пратеник, да им чете Нашите знамения. И погубваме селищата самокогато обитателите им станат угнетители.

60.

И каквото и да ви се даде, то е наслада за земния живот инегова украса. Ала онова, което е при Аллах, е най-доброто и вечното. Нима непроумявате?

61.

И дали онзи, комуто обещахме хубаво обещание и тойнепременно ще го получи, е като онзи, комуто дадохме да се понаслади с насладатана земния живот, а после, в Деня на възкресението, ще е сред доведените [занаказание]?

62.

В този Ден Той ще ги призове и ще каже: "Къде са онези,за които твърдяхте, че са Мои съдружници?"

63.

Онези, срещу които се сбъдне словото, ще рекат: "Господинаш, тези са, които ние заблудихме. Заблудихме ги, както и сами се заблудихме.Невинни сме пред Теб. Те не са служили на нас."

64.

И ще им бъде казано: "Призовете своите съдружници!" И щеги призоват, и не ще им откликнат, и ще видят мъчението. О, да бяха напътени!

65.

В този Ден Той ще ги призове и ще каже: "Какво отвърнахтена пратениците?"

66.

Ще помръкнат всички техни доводи в този Ден и дори не щесе питат един друг.

67.

А който се покае и повярва, и върши праведни дела, той щебъде от сполучилите.

68.

Твоят Господ сътворява каквото пожелае и Той избира. Не етехен изборът. Пречист е Аллах, превисоко е над онова, с което Го съдружават!

69.

Твоят Господ знае какво потулват сърцата им и какворазкриват.

70.

Той е Аллах. Няма друг бог освен Него. Славата принадлежиНему и в земния живот, и в отвъдния. Негово е отсъждането и при Него ще бъдетевърнати.

71.

Кажи: "Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна завас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима нечувате?"

72.

Кажи: "Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен завас до Деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да сипочивате в нея? Нима не виждате?

73.

От милост към вас Той стори нощта и деня, за да сипочивате в нея и да търсите от Неговата благодат, и за да сте признателни!"

74.

В Деня Той ще ги призове и ще каже: "Къде са онези, закоито твърдяхте, че са Мои съдружници?"

75.

И ще извадим от всяка общност по един свидетел, и щеречем: "Дайте своя довод!" И ще узнаят, че истината принадлежи на Аллах. И щеизчезне от тях онова, което са измисляли.
(Свидетелите, които ще бъдат избрани и призовани от всеки народ, са пророците,изратени на тези народи.)

76.

Карун бе от народа на Муса и ги потискаше. Но Ние мудадохме от съкровищата толкова, че група силни мъже едвам носеха ключовете му.Неговият народ му рече: "Не ликувай! Аллах не обича ликуващите [зарадибогатство].
(Карун бил братовчед на пророка Муса, мир нему. Първоначално той повярвал впророка, но поради алчността и завистта си поел пътя на лицемерието, коетостанало причина за неговата гибел.)

77.

И чрез онова, което Аллах ти е дал, се стреми къмотвъдния дом, и не забравяй своя дял от земния живот, и върши добро, както Аллахти е сторил добро! И не се стреми към развала по земята! Аллах не обича сеещитеразвала."
(И в поуките, които съдържа разказът за притежаващия съкровища Карун, и вповелята на Свещения Коран да не забравяме своя дял от земния живот, се влагазначението, което Ислямът отдава на усилията, полагани от хората на този свят.Наред с това следващите знамения разкриват бедите, които донася пълното потапянев земния живот. Коранът препоръчва среден път, който да балансира между близкитецели и високите идеали. Човек може да стане предводител и в добро, и в зло, и взависимост от това го очаква различен край. Достоверен хадис, предаден отМуслим, разяснява този проблем: "Който стане водител в дело, прието от Исляма, исе превърне в път, той ще получи награда за извършеното от него благородно дело,така и всички негови последователи ще получат пълната си награда. А който станеводител в дело, отхвърлено от Исляма, и се превърне в път, над него тегне грехътот извършеното зло, така и над всички негови последователи напълно тегнегрехът.")

78.

Рече: "Всичко това ми бе дадено само заради моетознание." А не знаеше ли той, че Аллах погуби от поколенията преди него и по-
силни, и по-богати? И не ще бъдат разпитвани престъпниците за греховете им.

79.

И се показваше той пред своя народ с разкоша си. Онези,които желаеха земния живот, казваха: "О, да имахме и ние същото, което е даденона Карун! Той има щастлива съдба."

80.

А дарените със знанието казваха: "Горко ви! Най-доброто енаградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получатсамо търпеливите."

81.

И сторихме земята да погълне него и дома му. И нито имашекой да го защити от Аллах, нито можеше сам да се защити.

82.

А на сутринта онези, които довчера завиждаха наположението му, казаха: "Ах, наистина Аллах увеличава препитанието за коготопожелае от Своите раби и Той го стеснява. Ако Аллах не бе ни пощадил, би сторил[земята] и нас да погълне. Ах, неверниците никога не сполучват!"

83.

Ще отредим Отвъдния дом за онези, които нито искат да севъзгордяват на земята, нито да рушат. Краят принадлежи на богобоязливите.

84.

Който дойде с добрина, ще има по-голяма от нея, а койтодойде със злина - на вършещите злини ще се въздаде само за онова, което саизвършили.

85.

Онзи, който ти възложи Корана, Той ще те върне къмМястото на завръщането. Кажи [о, Мухаммад]: "Моят Господ най-добре знае кой едонесъл напътствието и кой е в явна заблуда."
(Смята се, че това знамение е низпослано при Преселението от Мека в ал-Медина.Посочва се, че Пророка, мир нему,ще се върне отново в родното си място Мека,където е бил несправедливо угнетяван и откъдето е бил прокуден. Под "Мястото назавръщането" се подразбират и висините на небесните селения.)

86.

И не си се надявал, че на теб ще бъде поверена Книгата,но това е милост от твоя Господ. Никога не поддържай неверниците!

87.

И да не те възпират от знаменията на Аллах, след като сати низпослани! И призовавай към своя Господ, и никога не бъди от съдружаващите!

88.

И не призовавай друг бог заедно с Аллах! Няма друг богосвен Него! Всичко погива освен Него. Негово е отсъждането и при Него ще бъдетевърнати.