26. Поетите


В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Та. Син. Мим.

2.

Тези са знаменията на ясната Книга.

3.

Не погубвай себе си, задето не искат да повярват!

4.

Ако Ние пожелаем, ще им спуснем знамение от небето и щесведат глави пред него.

5.

И не идва при тях ново напомняне от Всемилостивия, без дасе отвърнат от него.

6.

Те го взимаха за лъжа, но ще дойдат при тях вестите заонова, на което се подиграваха.

7.

И нима не поглеждат към земята, колко полезни видовенакарахме да поникнат от нея?

8.

В това има знамение, но повечето от тях не са вярващи.

9.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

10.

И когато твоят Господ призова Муса: "Иди прихората-угнетители,

11.

хората на Фараона! Нима не ще се побоят?", -

12.

каза: "Господи мой, страхувам се да не ме вземат за лъжец

13.

и сърцето ми ще се свие, и езикът ми не ще се развърже.Дай [пророчеството] и на Харун!

14.

И имам грях пред тях, затова ме е страх да не ме убият."

15.

Каза: "Не [няма да те убият]! Двамата вървете с Нашитезнамения! Ние сме с вас - чуващи.

16.

Идете при Фараона и кажете: "Ние сме пратени от Господана световете.

17.

Пусни с нас синовете на Исраил!"

18.

Каза [Фараонът]: "Не те ли отгледахме сред нас от дете? Ине прекара ли сред нас години от живота си?

19.

И направи, каквото направи. Ти си от неблагодарните."
(Вж. 28:15)

20.

Каза: "Направих го тогава, когато бях от заблудените.

21.

И избягах от вас, когато ме уплашихте, а моят Господ медари с мъдрост и ме стори от пратениците.

22.

И каква е тази благодат, за която ме упрекваш, щом ти сипоробил синовете на Исраил?"

23.

Рече Фараонът: "А какво е Господът на световете?"

24.

Каза: "Господът на небесата и на земята, и на всичкомежду тях, ако сте убедени."

25.

Рече [Фараонът] на онези около него: "Чувате ли?"

26.

Каза [Муса]: "Вашият Господ и Господът на древните випредци..."

27.

Рече [Фараонът]: "Вашият пратеник, изпратен при вас, елуд."

28.

Каза [Муса]: "Господът на изтока и на запада, и на всичкомежду тях, ако проумявате."

29.

Рече [Фараонът]: "Ако приемеш друг бог освен мен, ще тетикна при затворниците."

30.

Каза: "А ако ти донеса нещо очевидно?"

31.

Рече [Фараонът]: "Дай го, ако казваш истината!"

32.

И метна Муса тоягата си, и ето я - явна змия!

33.

И извади ръката си, и ето я - сияйнобяла за гледащите!

34.

Каза [Фараонът] на знатните около него: "Този е вещмагьосник.

35.

Иска да ви прогони с магията си от вашата земя. Какво щепосъветвате?"

36.

Казаха: "Дай отсрочка на него и брат му, и прати поградовете събирачи,

37.

да ти доведат всички вещи магьосници!"

38.

И магьосниците бяха насъбрани в часа на определения ден.

39.

И се рече на хората: "Събрахте ли се?"

40.

[Хората казаха:] "Ще последваме магьосниците, акопобедят!"

41.

И когато магьосниците дойдоха, рекоха на Фараона: "Ще имали за нас награда, ако ние победим?"

42.

Рече: "Да, и тогава ще бъдете от приближените."

43.

Муса им рече: "Мятайте, каквото ще мятате!"

44.

И метнаха те своите въжета и тояги, и рекоха: "Смогъществото на Фараона ние ще победим."

45.

И Муса метна своята тояга, и ето я - поглъща онова, скоето измамват!

46.

Тогава магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята всуджуд.

47.

Рекоха: "Повярвахме в Господа на световете,

48.

Господа на Муса и Харун!"

49.

Рече [Фараонът]: "Нима му повярвахте, преди аз да съм випозволил? Той ви е старейшината, който ви е научил на магия. И ще разберете! Щеви отсека ръцете и краката кръстом, и всички ви ще разпъна."

50.

Рекоха: "Не е беда! Наистина при нашия Господ ще сезавърнем.

51.

Надяваме се да ни опрости нашият Господ прегрешенията,защото първи повярвахме."

52.

И дадохме на Муса откровение: "Отпътувай с Моите рабинощем! Вас ще ви преследват."

53.

И изпрати Фараонът събирачи в градовете:

54.

"Тези [синове на Исраил] са малко хора.

55.

Те ни разгневяват,

56.

но ние всички сме бдителни."

57.

И така Ние ги пропъдихме от градини и извори,

58.

и от съкровища, и от знатно място.

59.

Така е. И оставихме това в наследство на синовете наИсраил.

60.

И тръгнаха да ги преследват по изгрев [хората наФараона].

61.

И когато двете множества се съгледаха, спътниците на Мусарекоха: "Ние сме настигнати."

62.

Рече: "Не! Моят Господ е с мен и Той ще ме напъти!"

63.

И разкрихме на Муса: "Удари с тоягата си по морето!" И тосе разцепи. И всеки къс бе като огромна планина.

64.

И сторихме там другите да се приближат.

65.

И спасихме Муса и всички, които бяха с него.

66.

После издавихме другите.

67.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

68.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

69.

Прочети им вестта за Ибрахим!

70.

Когато рече на баща си и народа си: "На какво служите?",

71.

рекоха: "Служим на идоли и ще продължим да им секланяме."

72.

Рече: "Чуват ли ви, когато ги зовете,

73.

или ви помагат, или вредят?"

74.

Рекоха: "Не, но заварихме бащите ни така да правят."

75.

Рече: "Виждате ли онези [идоли], на които сте служили,

76.

вие и древните ви предци?

77.

Те са мои врагове, а не Господът на световете,

78.

Който ме е сътворил и ме напътва,

79.

и Който ме храни, и ми дава да пия,

80.

и ако се разболея, Той ме изцелява,

81.

и Който ще ме умъртви, а после ще ме съживи,

82.

и на Когото се надявам да ми опрости греха в Съдния ден.

83.

Господи, дари ми мъдрост и ме приобщи към праведните!

84.

И стори достойно споменаването ми пред идните[поколения],
(Тази молба на Ибрахим, мир нему, била приета от Всевишния Аллах и той еспоменаван и почитан от всички общности след него.)

85.

и ме стори да бъда от наследниците на блажения Рай!

86.

И опрости баща ми! Той наистина е от заблудените.

87.

И не ме опозорявай в Деня, когато [тварите] ще бъдатвъзкресени,

88.

в Деня, когато нито богатство, нито синове ще помогнат,

89.

освен който дойде при Аллах с чисто сърце."

90.

И Раят ще бъде приближен за богобоязливите.

91.

И Адът ще бъде показан на заблудените.

92.

И ще им се рече: "Къде са онези, на които сте служили

93.

вместо на Аллах? Дали ще ви помогнат, или на себе си щепомогнат?

94.

Там ще бъдат хвърлени и те, и заблудените,

95.

и войските на Иблис - всичките.

96.

Ще рекат, карайки се там:

97.

"Кълнем се в Аллах, наистина бяхме в явна заблуда,

98.

когато вас приравнявахме с Господа на световете.

99.

И ни заблудиха не други, а престъпниците.

100.

Сега нямаме нито застъпници,

101.

нито близък приятел.

102.

Да имаше за нас завръщане, щяхме да сме от вярващите."

103.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

104.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

105.

Народът на Нух взе пратениците за лъжци.

106.

Когато техният брат Нух им каза: "Не се ли боите?

107.

Аз съм доверен пратеник за вас,

108.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

109.

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете,

110.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!", -

111.

казаха: "Нима ще ти повярваме, щом те следватнай-презрените?"

112.

Каза: "Но знам ли аз какво са вършили?

113.

Равносметката им е единствено при моя Господ, акоосъзнавате.

114.

Аз не ще прогонвам вярващите.

115.

Аз съм само явен предупредител."

116.

Казаха: "Ако не престанеш, о, Нух, ще бъдеш пребит скамъни."

117.

Каза: "Господи, моят народ ме взе за лъжец.

118.

Затова отсъди между нас и спаси мен и вярващите, които сазаедно с мен!"

119.

И спасихме него и онези, които бяха заедно с него внатоварения Ковчег.

120.

Сетне издавихме останалите.

121.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

122.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

123.

И адитите взеха пратениците за лъжци.

124.

Техният брат Худ им каза: "Не се ли боите?

125.

Аз съм доверен пратеник за вас,

126.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

127.

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете.

128.

Нима градите паметник на всяко възвишение за забавление?

129.

И правите дворци, сякаш ще векувате.

130.

И ако прилагате сила, прилагате я като тирани.

131.

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

132.

И бойте се от Онзи, Който ви е дал вашето знание,

133.

и ви е дал добитък и синове,

134.

и градини, и извори!

135.

Страхувам се за вас от мъчение във великия Ден."

136.

Казаха: "Все ни е едно дали проповядваш, или не си отпроповедниците.

137.

Това са само обичаите на предците.

138.

И не ще бъдем измъчвани."

139.

И го взеха за лъжец, и ги погубихме. В това има знамение,но повечето от тях не вярват.

140.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

141.

И самудяните взеха пратениците за лъжци.

142.

Техният брат Салих им каза: "Не се ли боите?

143.

Аз съм доверен пратеник за вас,

144.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

145.

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете.

146.

Нима ще бъдете оставени тук в сигурност -

147.

сред градини и извори,

148.

и насаждения, и палми с узрял плод,

149.

и да изсичате умело в планините домове?

150.

Затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

151.

И не слушайте повелята на престъпващите,

152.

които рушат по земята и не поправят!"

153.

Казаха: "Ти си само омагьосан.

154.

Ти си само човек като нас. Донеси знамение, ако говоришистината!"

155.

Каза: "Това е камила. Тя да пие в определен ден и вие дапиете в друг.

156.

И не я докосвайте със зло, да не ви сполети мъчение въввеликия Ден!"

157.

Но я заклаха, после съжаляваха.
(Вж. 7: 73)

158.

И ги сполетя мъчението. В това има знамение, но повечетоот тях не вярват.

159.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

160.

И народът на Лут взе пратениците за лъжци.

161.

Техният брат Лут им каза: "Не се ли боите?

162.

Аз съм доверен пратеник за вас,

163.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

164.

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете.

165.

Нима ходите при мъжете от хората,
(Вж. 7: 81)

166.

а оставяте съпругите си, които вашият Господ е сътворилза вас? Да, вие сте престъпващи хора."

167.

Казаха: "Ако не престанеш, о, Лут, ще бъдеш прокуден!"

168.

Каза: "Аз мразя вашето деяние.

169.

Господи, спаси мен и моето семейство от това, коетовършат!"

170.

И спасихме него и семейството му - всички,

171.

освен една старица сред останалите.
(Вж. 7: 83)

172.

После унищожихме другите.

173.

И изсипахме върху им дъжд [от нажежени камъни]. И колколош бе дъждът за предупредените!

174.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

175.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

176.

И обитателите на Горичката взеха пратениците за лъжци.
(Вж. 15: 78)

177.

Шуайб им каза: "Не се ли боите?

178.

Аз съм доверен пратеник за вас,

179.

затова се бойте от Аллах и на мен се покорете!

180.

И не искам от вас отплата. Моята отплата е единствено отГоспода на световете.

181.

И изпълвайте мярката, и не бъдете от ощетяващите!

182.

И претегляйте с точни везни!

183.

И не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развалапо земята, рушейки!

184.

И бойте се от Онзи, Който сътвори вас и преднитепоколения!"

185.

Казаха: "Ти си само омагьосан.

186.

Ти си само човек като нас. И мислим, че си лъжец.

187.

Спусни върху нас късове от небето, ако говориш истината!"

188.

Каза: "Моят Господ най-добре знае какво правите."

189.

И го взеха за лъжец, и ги сполетя мъчението на облачнияден. Наистина бе мъчение във великия ден.

190.

В това има знамение, но повечето от тях не вярват.

191.

Твоят Господ наистина е Всемогъщия, Милосърдния.

192.

Този [Коран] е низпослан от Господа на световете.

193.

Спусна го довереният Дух [Джибрил]

194.

в твоето сърце, за да бъдеш от предупредителите

195.

на ясен арабски език.

196.

Той е [споменат] в писанията на предците.

197.

Не е ли знамение за тях, че го знаят учените средсиновете на Исраил?

198.

И дори да го бяхме низпослали на някой чужденец,

199.

и той им го четеше, пак нямаше да му повярват.

200.

Така вложихме това [неверие] в сърцата на престъпниците.

201.

Не ще повярват в него, докато не видят болезненотомъчение.

202.

А то ще ги сполети внезапно, без да усетят.

203.

Тогава ще кажат: "Дали ще ни се даде отсрочка?"

204.

А нима за Нашето мъчение бързат?

205.

Виждаш ли? Ако им дам още години да се наслаждават,

206.

а после ги сполети онова, с което бяха заплашвани,

207.

с какво ще ги избави даденото им за наслада?

208.

Не погубихме никое селище, без [да му изпратим]предупредители

209.

с напомняне. И не сме Ние угнетители.

210.

И не сатаните го спуснаха.

211.

Не им е отредено и не могат да го сторят.

212.

Недостъпно е за тях да го чуят.

213.

И не зови друг бог заедно с Аллах, за да не бъдеш отизмъчваните!
(Тук чрез Пророка, мир нему, се отправя обръщение към цялото човечество. Вж. 28:86-88. )

214.

Предупреди най-близките си роднини

215.

и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

216.

А ако ти се противят, кажи: "Далеч съм от онова, коетовършите."

217.

И се уповавай на Всемогъщия, Милосърдния,

218.

Който те вижда, като се изправяш [за молитва сам],

219.

и [вижда] твоите движения сред покланящите се в суджуд.

220.

Той наистина е Всечуващия, Всезнаещия.

221.

Да ви известя ли при кого слизат сатаните?

222.

Слизат при всеки клеветник, грешник,

223.

който надава ухо, и повечето от тях са лъжци.

224.

Поетите ги следват заблудените.

225.

Не виждаш ли, че бродят те из всяка долина?

226.

И говорят, каквото не правят,

227.

освен онези, които вярват и вършат праведни дела, испоменават често Аллах, и се бранят, когато бъдат угнетени. Ще узнаятугнетителите към какво място ще се завърнат.
(От редица достоверни хадиси се разбира, че поезията, която не проповядва злотои е добронамерена, се разграничава от поезията, която по-горе е окачествена катозаблуда. Сред сподвижниците на Пророка, мир нему, е имало поети, заслужилинеговото възхищение.)