23.
Вярващите

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Сполуката е за вярващите,

2.

които в своята молитва са смирени

3.

и които от празнословието странят,

4.

и които милостинята закат дават,

5.

и които целомъдрието си пазят,

6.

освен за техните съпруги или за владените от технитедесници. Те не ще бъдат порицавани -

7.

а които се стремят към друго, освен това, тези сапрестъпващите, -

8.

и които повереното им и обетите си съблюдават,

9.

и които своите молитви редовно отслужват,

10.

тези са наследниците,

11.

които ще наследят Градините на Фирдаус, там ще пребиваватвечно.
(Вж. 18: 107)

12.

Сътворихме Ние човека от подбрана глина,

13.

после го оставяме - частица сперма - на сигурно място,

14.

после от частицата сперма създаваме съсирек и създавамекъсче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите сплът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасниятТворец!

15.

После подир това ще умрете.

16.

После в Съдния ден ще бъдете възкресени.

17.

И сътворихме седем небеса над вас, и не сме нехайни къмтворението.
(Повечето тълкуватели са на мнение, че употребената в оригинала дума "пътища"означава "небеса".)

18.

И изсипваме от небето вода с мяра, и я съхраняваме вземята, и несъмнено можем да я отнесем.

19.

С нея сътворяваме за вас градини с палми и грозде - тамима за вас много плодове и от тях ядете -

20.

и [маслиново] дърво, което никне в Синайската планина. Тодава мазнина и препитание за хранещите се.

21.

И в добитъка има за вас поука. Даваме ви да пиете отонова, което е в стомаха им. Имате от тях много облаги и от тях ядете.

22.

И с тях, и с корабите се превозвате.

23.

Когато изпратихме Нух при неговия народ, рече: "О, народемой, на Аллах служете! Нямате друг бог освен Него. Нима не се боите от Него?"

24.

Знатните от неговия народ, които отричаха, казаха: "Тозие само един човек като вас. Той иска да ви превъзхожда. А ако Аллах бе пожелал,Той щеше да изпрати ангели. [Но да е човек] не сме чували такова нещо дори отдревните ни предци.

25.

Той е само един луд. Изтърпете го известно време!"

26.

Рече: "Господи мой, помогни ми, защото ме взеха залъжец!"

27.

И му разкрихме: "Направи Ковчега пред Нашите Очи и сНашето откровение! И щом дойде Нашата повеля и кипне пещта, натовари в него отвсичко по чифт, и своето семейство, освен онези от тях, за които имаше словоотпреди! И не Ми споменавай за угнетителите! Те ще бъдат издавени.

28.

И когато се настаниш, ти и онези с теб, в Ковчега, кажи:"Слава на Аллах, Който ни спаси от хората-угнетители!"

29.

И кажи: "Господи мой, посели ме на благословено място!Най-добре Ти поселяваш."

30.

В това има знамения. Ние непременно изпитваме [рабите].

31.

И създадохме след тях друго поколение.

32.

И им изпратихме пратеник измежду тях, [който рече]: "НаАллах служете! Нямате друг бог освен Него! Нима не се боите от Него?"
(Според някои тълкуватели тук става дума за пророка Худ или пророка Салих, мирна тях.)

33.

Знатните от неговия народ, които отрекоха и взеха за лъжасрещата в отвъдния живот - а бяхме ги отрупали с разкош в
земния - рекоха: "Този е само един човек като вас. Яде, каквото и вие ядете, ипие, каквото пиете.

34.

И ако се покорите на човек като вас, тогава ще стегубещи.

35.

Нима ви обещава, че след като умрете и станете пръст икости, [отново] ще бъдете извадени?

36.

Далеч, много надалеч е онова, което ви се обещава!

37.

Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, иникога не ще бъдем възкресени.

38.

Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, иникога не ще му повярваме."

39.

Рече: "Господи мой, помогни ми, защото ме взеха залъжец!"

40.

Рече [Аллах]: "Скоро непременно ще съжаляват."

41.

И с право ги обхвана Викът, и ги превърнахме в съчки.Гибел за хората-угнетители!

42.

После създадохме подир тях други поколения.

43.

Никоя общност не изпреварва своя срок и не го забавя.

44.

После изпратихме Нашите пратеници поред. Всякога, щом принякоя общност идваше нейният пратеник, те го взимаха за лъжец. И така гинакарахме една друга да се последват. И ги превърнахме в предания. Гибел захората-неверници!

45.

После изпратихме Муса и брат му Харун с Нашите знамения ис явен довод

46.

при Фараона и знатните му хора. А те се възгордяха и бяхахора надменни.

47.

И рекоха: "Нима да повярваме на двама като нас, щомхората им са наши слуги?"

48.

И ги взеха за лъжци, и бяха от погубените.

49.

И дадохме на Муса Писанието, за да се напътят.

50.

И сторихме [Иса] сина на Мариам и майка му знамение, и гиприютихме на хълм, където имаше покой и извор.

51.

О, пратеници, яжте от благата и вършете праведни дела!Каквото и да сторите, Аз го знам.

52.

Това е вашата вяра - единствената вяра, а Аз съм вашиятГоспод. Затова единствено от Мен се бойте!

53.

Но [общностите] се разделиха на групи и всяка от тяхликува с това, което е у нея.

54.

Остави ги [о, Мухаммад] в бездната на заблуждението им довреме!

55.

Нима смятат, че с имотите и синовете, които им набавяме,

56.

Ние се надпреварваме да им сторим добро? Не, ала те незабелязват.

57.

Онези, които в страхопочитание от своя Господ се боят

58.

и които в знаменията на своя Господ вярват,

59.

и които със своя Господ не съдружават,

60.

и които дават, каквото дават, с боязливи сърца, защотопри своя Господ ще се завърнат,

61.

те се надпреварват в добрините и те първи ги извършват.

62.

И на всяка душа Ние възлагаме само по силите є. При Насима Книга, която казва истината и те не ще бъдат онеправдани.

63.

Но сърцата им са в бездна [от заблуда] относно това. Затях [-неверниците] има и други деяния, които непременно ще извършат.

64.

А когато сграбчим с мъчение свикналите на разкош средтях, ето ги - роптаят!

65.

"Не роптайте Днес! Не ще получите помощ от Нас.

66.

Вече ви бяха четени Моите знамения, ала вие се отвръщахте-

67.

високомерни към него, празнословещи по вечернисъбирания."

68.

Няма ли да размислят над Словото или при тях дойде нещо,което не е идвало при древните им предци?

69.

Или не узнаха своя пратеник, та го отричат?

70.

Или казват: "Луд е." Ала не, той им донесе истината, ноповечето от тях ненавиждат истината.

71.

А ако истината следваше техните страсти, непременно щяхада се разрушат и небесата, и земята, и всички, които са по тях. Въпреки че имдадохме [Корана-] тяхното напомняне, те от своето напомняне се отдръпват.

72.

Или искаш от тях награда [о, Мухаммад]? Но наградата натвоя Господ е най-доброто и Той е Най-добрият от даващите препитание.

73.

Ти ги зовеш към правия път.

74.

А онези, които не вярват в отвъдния живот, от пътя сеотклоняват.

75.

И да ги пощадяхме и избавехме от бедата, която ги есполетяла, пак щяха да упорстват, в своята престъпност да се лутат.

76.

И ги сграбчихме с мъчението, ала те нито се покориха насвоя Господ, нито Го умоляваха.

77.

А щом им отворихме врата към сурово мъчение, ето ги там -отчаяни!

78.

Той е Онзи, Който създаде за вас слуха и зрението, исърцата. Колко малко сте признателни!

79.

Той е, Който ви размножи по земята и при Него ще бъдетесъбрани.

80.

Той е, Който съживява и умъртвява, и от Него е промянатана нощта и деня. Нима не проумявате?

81.

А те изричат същото, което изричаха и предците.

82.

Казват: "След като умрем и станем пръст и кости, далинаистина ще бъдем възкресени?

83.

Това вече ни бе обещано, на нас и на предците ни, отпо-рано. Това са само легенди на предците."

84.

Кажи: "Чия е земята и тези по нея, ако знаете?"

85.

Ще кажат: "На Аллах!" Кажи: "Не ще ли се поучите?"

86.

Кажи: "Кой е Господът на седемте небеса и Господът навеликия Трон?"

87.

Ще кажат: "Аллах!" Кажи: "Не ще ли се побоите?"

88.

Кажи: "В чии ръце е владението на всичко, щом Тойпокровителства, а не е покровителстван, ако знаете?"

89.

Ще кажат: "На Аллах!" Кажи: "Как тогава сте омагьосвани?"

90.

Да, Ние им дадохме истината, а те са лъжци.

91.

Аллах не се сдоби със син и няма друг бог заедно с Него.Иначе всеки бог щеше да отнесе онова, което е сътворил, и едни от тях щяха данадделеят над други. Пречист е Аллах над онова, което описват -

92.

Знаещият и скритото, и явното, - превисоко е над онова,което съдружават с Него!

93.

Кажи [о, Мухаммад]: "Господи мой, ако ми покажеш онова,което им е обещано,

94.

Господи мой, не ме поставяй сред хората-угнетители!"
(Тук се подразбира, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да годари, моли Всевишния си Покровител да го избави от мъченията, на които гоподлагат неверниците.)

95.

Способни сме Ние да ти покажем онова, което им обещаваме.

96.

Отвърни на злината с добрина! Ние повече знаем каквоописват.

97.

И кажи: "Господи мой, пази ме от подстрекателствата насатаните!

98.

И ме пази, Господи мой, да не ме спохождат!"

99.

А когато се яви при някого от тях смъртта, той казва:"Господи мой, върни ме,

100.

за да сторя праведно дело в живота, който оставих!" Алане! Това си е негово слово. Но зад тях има преграда до Деня, когато ще бъдатвъзкресени.

101.

И когато се протръби с Рога, тогава не ще има родствомежду тях и не ще питат един за друг.

102.

Чиито везни натежат, тези са сполучилите.

103.

А чиито везни олекнат, тези са се погубили - в Ада щепребивават вечно.

104.

Огънят ще обгаря лицата им и в него ще се гърчат.

105.

"Не ви ли бяха четени Моите знамения, та ги взехте залъжа?"

106.

Ще рекат: "Господи наш, надделяха над нас страстите ни ибяхме хора заблудени.

107.

Господи наш, извади ни оттук, а ако пак повторим, тогаванаистина ще сме угнетители!"

108.

Ще рече: "Бъдете там презрени и не говорете с Мен!

109.

Имаше група от Моите раби, казващи: "Господи наш, ниеповярвахме. Опрости ни и помилвай! Ти си Най-милосърдният."

110.

А им се подигравахте, докато сториха да забравите Моетоспоменаване в присмеха си над тях.

111.

Днес Аз ги възнаграждавам, защото бяха търпеливи. Те саспечелилите."

112.

Ще рече [Аллах]: "Колко години престояхте в земята?"

113.

Ще рекат: "Престояхме ден или част от деня. Питайотброяващите [ангели]."

114.

Ще рече: "Престояхте само малко, ако знаете.

115.

Нима смятахте, че ви сътворихме напразно и че при Нас неще бъдете върнати?"
(Както следва да се разбира от знамението, човекът е единственото живо създаниена земята, което има дълг и носи отговорност пред Аллах. Това осмисля неговияживот и му придава значимост.)

116.

Всевишен е Аллах, истинският Владетел! Няма друг богосвен Него, Господа на прекрасния Трон!

117.

А който призовава друг бог заедно с Аллах без довод затова, равносметката му е при неговия Господ. Неверниците не ще сполучат.

118.

И кажи [о, Мухаммад]: "Господи, опрости и помилвай! Ти сиНай-милосърдният."