18. Пещерата

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Слава на Аллах, Който низпосла на Своя раб Книгата и нестори в нея изопачение!

2.

Достоверна - да предупреждава за сурово мъчение от Него ида благовества вярващите, които вършат праведни дела, че за тях ще има добранаграда [в Рая] -

3.

там ще останат вечно.

4.

И да предупреждава онези, които казват: "Аллах се сдобисъс син."

5.

Нито те имат знание за това, нито предците им. Голямадума излиза от устата им. Те не изричат друго освен само лъжа.

6.

Не погубвай себе си от скръб по тях [о, Мухаммад], ако неповярват в това послание.

7.

Ние сторихме това, което е на земята, да е нейна украса,за да ги изпитаме кой от тях е по-добър по деяние.

8.

И ще превърнем Ние това, което е на нея, в безплоднапръст.

9.

Нима смяташ, че [историята на] хората от пещерата иар-Раким е някакво чудо сред Нашите знамения?
(За "ар-Раким" съществуват пет тълкувания: 1) това е "плоча", на която сазаписани имената на хората от пещерата; 2) "мастилница" на езика на ромеите; 3)"село"; 4)"долина"; 5) "книга".)

10.

Когато младежите се приютиха в пещерата и рекоха:"Господи наш, дай ни милосърдие от Теб и ни приготви напътствие за нашето дело!"

11.

И запечатахме ушите им в пещерата години наред.

12.

После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи щепресметне какъв срок са прекарали.

13.

Разказваме ти Ние [о, Мухаммад] вестта за тях с истината.Бяха младежи, вярващи в своя Господ, и още повече ги напътихме.

14.

И укрепихме сърцата им, когато се възправиха и казаха:"Нашият Господ е Господът на небесата и на земята. Ние не ще зовем друг Богосвен Него. Иначе ще сме изрекли голяма лъжа.
(Младежите от пещерата се скрили в нея, за да запазят от гонения вярата си вЕдиния Бог. Те помолили Всевишния Аллах да им окаже милост и да им посочи правияпът, и Той им спуснал сън, който продължил 309 години. Това време им се сторилокато един ден или част от деня. Разказът за младежите от пещерата е сходен съссказанието за седемте вярващи ефески юноши, скрили се от преследванията наримския император Деций (249-251), който принуждавал единобожниците да се връщаткъм идолопоклонничеството.)

15.

Тези хора от нашия народ приеха други богове освен Него.Защо не донесат явен довод за тях? И кой е по-голям угнетител от онзи, койтоизмисля лъжа за Аллах?"

16.

[Един от тях скришом каза]: "Щом вие се отвръщате от тяхи от онова, на което служат вместо на Аллах, приютете се в пещерата! ВашиятГоспод ще разстеле за вас от Своята милост и ще ви приготви подкрепа за вашетодело."

17.

И виждаш слънцето, когато изгрява, да се отклоняваотдясно на пещерата им, и когато залязва, да ги отминава отляво, както са насреднея. Това е от знаменията на Аллах. Когото Аллах напътва, той е напътеният, акогото оставя в заблуда, не ще намериш за него покровител да го води.
(Както е описано, входът на пещерата е обърнат на север и те са по гръб с лицекъм него. Слънцето изгрява от дясната им страна и
залязва от лявата, тъй че през деня те остават в прохлада, без да ги засегнатизгарящите слънчеви лъчи.)

18.

И ги смяташ за будни, а те са в дрямка и Ние ги обръщаменадясно и наляво. И кучето им е проснало лапи на входа. Съзреш ли ги, ще сеотвърнеш от тях в бяг и ще се изпълниш с ужас.

19.

И така ги събудихме, за да се питат помежду си. Един оттях рече: "Колко време прекарахте [в пещерата]?" Рекоха: "Прекарахме ден иличаст от деня." Рекоха: "Вашият Господ най-добре знае колко прекарахте. Сегаизпратете някого от вас с тези ваши монети до града и нека види там коя храна енай-чиста, и да ви донесе от нея за препитание! И да е внимателен, и да не вииздаде на никого!

20.

Ако се натъкнат на вас, ще ви пребият с камъни или ще вивърнат към тяхната вяра, и тогава никога не ще сполучите."

21.

Така осведомихме [хората] за тях, за да знаят, чеобещанието на Аллах е истинно и няма съмнение за Часа. Когато [хората] заспорихапомежду си за тях, едни рекоха: "Постройте над тях постройка! Техният Господнай-добре ги знае." А онези, които надвиха в спора, казаха: "Да направим храмнад тях!"

22.

Ще кажат [някои]: "Трима са, четвъртото е кучето им.". Ище кажат [други]: "Петима са, шестото е кучето им." - в догадка за неведомото. Ище кажат [още]: "Седем са, осмото е кучето им.". Кажи [о, Мухаммад]: "МоятГоспод най-добре знае техния брой. Знаят това само малцина." И не спори относнотях, освен за ясно казаното! И не се допитвай за тях до никого!

23.

И за нищо не казвай: "Ще свърша това утре.",

24.

[без да добавиш]: "Само ако Аллах пожелае." И спомни ситвоя Господ, ако забравиш, и кажи: "Дано моят Господ ме насочи още по-близо доправия път!"

25.

И прекарали в пещерата си триста години и още девет.

26.

Кажи: "Аллах най-добре знае колко са прекарали. Негово еневедомото на небесата и на земята. Как добре Той [всичко] вижда и чува! Няматте друг покровител освен Него. В Неговото владение никой не Му е съдружник."

27.

И чети [о, Мухаммад] онова, което ти бе разкрито отКнигата на твоя Господ! Никой не ще подмени Неговите Слова и не ще намеришубежище при друг освен при Него.

28.

И бъди търпелив заедно с онези, които зоват своя Господсутрин и вечер, искайки Неговия Лик! И не отмествай очи от тях, възжелавайкиукрасата на земния живот, и не се подчинявай на
онзи, чието сърце оставяме да нехае за Нашето споменаване, и той следвастрастите си, и делото му е погубено!

29.

И кажи: "Истината е от вашия Господ. Който желае, давярва, а който желае, да остане неверник! Ние приготвихме за угнетителите Огъня,загражденията на който ги обкръжават. И ако викнат за помощ, ще им се помогне свода като разтопен метал, която изпича лицата. Колко гнусно е такова питие иколко лошо място е там за отсядане!

30.

Които вярват и вършат праведни дела - Ние не ще погубимнаградата на никой благодетелен.

31.

За тези са градините на Адн, сред които реки текат. Щеносят там украшения - гривни от злато, и ще са облечени в зелени одежди откоприна и брокат, облегнати там на престоли. Колко хубаво е за въздаяние и колкопрекрасно място е там за отсядане!

32.

И им дай пример с двама мъже. Направихме за единия от тяхдве градини с грозде, които обградихме с палми, и пръснахме помежду им посеви.

33.

И двете градини даряваха своите плодове, без да се погубинищо от тях. И сторихме река да бликне през двете.

34.

И имаше той плодове, и каза на своя другар, говорейки снего: "Аз имам по-голямо богатство от теб и повече хора!"

35.

И влезе в своята градина, угнетявайки себе си. Каза: "Немисля, че това някога ще изчезне.

36.

И не мисля, че Часът ще настъпи. А дори да бъда върнатпри моя Господ, [там] имам по-добро място за връщане, отколкото тук ."

37.

Неговият другар, говорейки с него, му рече: "Нима невярваш в Онзи, Който те сътвори от пръст, после от частица сперма, после тенаправи мъж?
(Сътвореният от пръст не е споменатият човек, а Адам - бащата на човечеството.)

38.

Ала за мен Той е Аллах, моят Господ, и не съдружавамникого с моя Господ.

39.

И защо, когато влезе в своята градина, ти не рече: "Товае, което Аллах пожела. Силата е само от Аллах. Въпреки че ме виждаш с по-малкобогатство и деца от теб,

40.

моят Господ може да ми даде по-добра от твоята градина ида прати върху нея напаст от небето, та да се окаже тя безплодна пръст.

41.

Или водата є да потъне на дъното и ти не ще си всъстояние да я издириш."

42.

И плодовете му бяха погубени, и започна той да кърши ръцепо онова, което е похарчил за нея, а тя е рухнала до основи. И рече: "О, да небях съдружавал никого с моя Господ!"

43.

И нямаше той хора, които да го защитят от Аллах, нито самсе защити.

44.

Там закрилата е от Аллах, Истинния. При Него енай-доброто въздаяние и при Него е най-добрият завършек.

45.

И им дай за пример земния живот, подобен на вода, коятосме излели от небето и с нея изникват растенията по земята, после изсъхват иветровете ги разпиляват. Аллах за всяко нещо има сила.

46.

Имотите и децата са украсата на земния живот, нонепреходните праведни дела са най-доброто за въздаяние при твоя Господ и санай-доброто за надежда.
(Непреходните праведни дела са изразите: "Пречист е Аллах" ("Субханаллах"),"Слава на Аллах" ("Ал-хамду лиллах"), "Аллах е Най-великият" ("Аллаху акбар"),"Няма друг бог освен Аллах" ("Ля иляха иллаллах"), "Няма власт и няма сила освенс Аллах." ("Ля хаула уа ля кууата илля биллах").)

47.

[Помнете] Деня, в който ще раздвижим планините и ще видишземята оголена, и ще ги съберем [тварите], и не ще пропуснем никого от тях.

48.

И ще бъдат представени на твоя Господ в редици: "Ето,дойдохте при Нас, както ви сътворихме първия път. А твърдяхте, че Ние никога неще ви срещнем."

49.

И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видишпрестъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат: "О, горко ни!" Каквае тази книга, която не пропуска нищо, нито малко, нито голямо, без да гопресметне?" И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили. Твоят Господникого не угнетява.

50.

И когато рекохме на ангелите: "Сведете чела пред Адам!",те се поклониха, освен Иблис. Той бе от джиновете и не послуша повелята на свояГоспод. Нима него и потомството му ще приемете за покровители вместо Мен, а теса ваш враг? Колко лоша е за угнетителите тази замяна!

51.

Не ги сторих Аз свидетели при сътворяването на небесата ина земята, нито при сътворяването на тях самите, нито приемам Аз заблуждаващитеза помощници.
("Не ги сторих Аз свидетели" - тях, Иблис и неговото потомство.)

52.

В Деня, когато Той ще каже: "Призовете Моите съдружници,за които твърдяхте!"... И ще ги призоват, но не ще им откликнат. И ще сторимпомежду им пропаст.

53.

И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят, че щепопаднат в него. И не ще намерят избавление оттам.

54.

И вече разяснихме за хората всякакви примери в тозиКоран. Но най-много от всичко друго човек оспорва.

55.

И какво пречи на хората да повярват, когато им се явинапътствието, и да молят своя Господ за опрощение, или трябва да ги сполетисъдбата на предците, или да дойде мъчението насреща им?

56.

Изпращаме Ние пратениците само като благовестители ипредупредители. И се стремят неверниците чрез лъжата да заличат истината. Ивзимат на присмех Моите знамения и онова, с което бяха предупреждавани.

57.

И кой е по-голям угнетител от онзи, комуто бяха напомненизнаменията на неговия Господ, а той се отдръпна от тях и забрави какво е сторилс ръцете си преди? Ние сложихме сърцата им в броня, за да не го разбират [-Корана], а в ушите им - глухота. Дори да ги призовеш към напътствието [о,Мухаммад], и тогава никога не ще застанат на правия път.

58.

Твоят Господ - Опрощаващия, Владетеля на милосърдието, -ако ги накажеше за онова, което са придобили, щеше да им ускори мъчението. Алаза тях има определено време и не ще намерят убежище от него.

59.

Погубихме Ние тези селища, когато угнетяваха, и сторихмеза тяхната гибел определено време.

60.

И каза Муса на своя слуга: "Не ще спра, додето не стигнамястото, където се събират двете морета, дори да продължа с години."

61.

И когато стигнаха мястото, където двете се събират,забравиха своята риба и тя пое пътя си, порейки морето.
(На Муса било повелено да се срещне с един раб на Аллах, който бил дарен съсзнание. Мястото на срещата било там, където рибата се съживи.)

62.

И когато се отдалечиха, той рече на слугата си: "Дай ни[рибата] за нашия обед! Усетихме изтощение от това наше пътуване."

63.

Рече [слугата]: "Видя ли, когато се приютихме до скалата,забравих рибата. Само сатаната ме накара да забравя за това и да не се сетя. Ипо чудо тя пое пътя си в морето."

64.

Рече [Муса]: "Това е, към което се стремяхме." И севърнаха обратно, следвайки своите дири.

65.

И намериха един от Нашите раби, комуто бяхме оказалимилост и го бяхме научили на знание от Нас.

66.

Муса му рече: "Може ли да те последвам, за да ме научишна онова, на което си научен за верния път?"

67.

Рече: "Ти не ще можеш да търпиш заедно с мен.

68.

И как ще изтърпиш онова, за което нямаш знание?"

69.

Рече [Муса]: "Ще откриеш, ако Аллах желае, че съмтърпелив и не ще ти се противопоставя в нищо."

70.

Рече: "Ако ме последваш, не ме питай за нищо, докато азсам не ти спомена за него!"

71.

И тогава тръгнаха. Когато се качиха на кораба, [ал-Хидр]го проби. Рече [Муса]: "Нима го проби, за да издавиш пътниците му? Ти извършинещо недопустимо."

72.

Рече: "Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно смен?"

73.

Рече: "Не ме упреквай за това, че забравих, и не менатоварвай с нещо непосилно за мен!"

74.

И пак тръгнаха, додето срещнаха едно момче, и той го уби.Рече [Муса]: "Нима ти уби една чиста душа не за възмездие? Ти извърши нещоскверно."

75.

Рече: "Нали ти казах, че не ще можеш да търпиш заедно смен?"

76.

Рече [Муса]: "Ако после те попитам за [още] нещо, тогаваповече не ме води с теб! Ти вече ще имаш извинение от мен."

77.

И пак тръгнаха, додето стигнаха при жителите на едноселище. Поискаха от жителите му да ги нахранят, а те отказаха да ги нагостят. Инамериха там стена, готова да рухне. Той я изправи. [Муса] рече: "Ако пожелаеше,ти би взел отплата за това."

78.

Рече: "Това е раздялата между мен и теб. Ще ти съобщятълкуването на това, за което не можа да изтърпиш.

79.

Относно кораба - той бе на бедняци, работещи в морето, иисках да го повредя, защото зад тях имаше цар, който отнема насила всеки кораб.
(Повреждайки кораба, ал-Хидр спасил бедняците от царя, който присвоявал с гнетвсеки годен кораб.)

80.

А относно момчето - родителите му бяха вярващи и сеопасявахме то да не ги въвлече в произвол и неверие.

81.

И искахме техният Господ да ги дари в замяна с по-добропо чистота и по-милосърдно.

82.

А колкото до стената - тя бе на две момчета-сирачета отграда и имаше под нея съкровище за тях. И баща им беше праведник. И твоят Господпоиска да стигнат зрелост и да извадят съкровището си като милост от твояГоспод. А не по своя воля го направих. Такова е тълкуването на това, за което тине можа да изтърпиш."

83.

И те питат за Зу-л-Карнайн. Кажи [о, Мухаммад]: "Ще виизвестя нещо за него."

84.

Наистина го укрепихме Ние на земята и му дадохме път къмвсяко нещо.

85.

И пое той по един път,

86.

докато стигна залеза на слънцето. Намери го да залязва вкална вода и намери там хора. Рекохме Ние: "О, Зу-л-Карнайн, можеш да ги измъчишили да им сториш добрина."
(Всевишният Аллах се обръща към Зу-л-Карнайн не директно, а чрез внушение. Призалеза на слънцето водата изглеждала като черна кал.)

87.

Рече: "Онзи, който угнетява, ще го измъчим. После ще бъдевърнат при неговия Господ и Той ще го накаже със сурово мъчение.

88.

А онзи, който вярва и върши праведни дела, негова еНай-прекрасната награда и ще му отредим нашата най-лека повеля."

89.

Сетне пое по друг път,

90.

додето стигна изгрева на слънцето. Намери го да изгряванад хора, за които Ние не бяхме сторили никакво покривало срещу него.

91.

Така Ние обгръщаме със знание всичко, което е у него.

92.

После той пак тръгна на път,

93.

додето стигна между двете планини. Намери в подножието имхора, които почти не схващаха слово.

94.

Рекоха: "О, Зу-л-Карнайн, Яджудж и Маджудж пакостят поземята. Да ти сторим ли налог, та да направиш между нас и тях преграда?"
(Яджудж и Маджудж (сравни с библейските Гог и Магог) били народи отвеликани-злосторници. На друго място в Свещения
Коран (21: 96) се споменава, че преди Съдния ден те "от всеки склон ще севтурнат".)

95.

Рече: "Онова, с което ме укрепи моят Господ, е по-добро.Помогнете ми със сила и ще направя между вас и тях здрава стена!

96.

Носете ми железни късове, додето се изравни между дватасклона!" Рече: "Раздухвайте!" Когато ги превърна в огън, рече: "Донесете ми даизлея върху тях разтопена мед!"

97.

И [Яджудж и Маджудж] нито можаха да я изкатерят, нитоможаха да я пробият.

98.

Рече [Зу-л-Карнайн]: "Това е милост от моя Господ, нокогато дойде обещаното от моя Господ, Той ще я превърне в руини. Обещанието намоя Господ е истинно."

99.

Тогава Ние ще оставим едни от тях да се смесят с другитехора и ще се протръби с Рога, и всички ще ги съберем.

100.

В този Ден наяве ще покажем Ада на неверниците -

101.

на онези, върху чиито очи има покривало пред Моетонапомняне и не могат да чуят.

102.

Нима неверниците смятат да приемат за покровители Моитераби, а не Мен? Ние приготвихме Ада за обиталище на неверниците.
("Моите раби", т.е. - Узайр, Иса, ангелите, идолите или което и да е друго Божиетворение).

103.

Кажи [о, Мухаммад]: "Да ви известим ли за най-губещите подеяния,

104.

онези, чието старание в земния живот се погубва, а те симислят, че вършат добро дело?"

105.

Те са онези, които отхвърлят знаменията на своя Господ исрещата с Него. Техните деяния се провалиха и не ще им отдадем тежест в Деня навъзкресението.

106.

Това е възмездието за тях - Адът - защото отхвърляха и сеподиграваха с Моите знамения и с Моите пратеници.

107.

А онези, които вярват и вършат праведни дела, техни ще саГрадините на Фирдаус - прием [от Аллах],
(Фирдаус е име на една от степените в Рая.)

108.

там ще пребивават вечно и никога не ще пожелаят да сепреместят оттам.

109.

Кажи [о, Мухаммад]: "Дори морето да е от мастило за [дасе записват] Словата на моя Господ, морето ще се изчерпи, преди да се изчерпятСловата на моя Господ, дори и да добавяме по толкова."

110.

Кажи: "Аз съм само човек като вас и ми се разкрива само,че вашият Бог е единственият Бог. Който копнее за срещата със своя Господ, давърши праведни дела и в служенето си на своя Господ никого да не съдружава сНего!"