12. Юсуф

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Алиф. Лам. Ра. Тези са знаменията на ясната Книга.

2.

Ние го низпослахме - Коран на арабски, за да проумеете!

3.

Ние ти разказваме най-хубавите разкази с откровението,което ти дадохме в този Коран, макар че преди него ти бе от нехайните.

4.

Юсуф рече на баща си: “О, татко мой, видях единадесетнебесни светила и слънцето, и луната, видях ги да ми се покланят.”

5.

Рече: “О, сине мой, не разказвай своето видение набратята си, за да не замислят срещу теб коварство! Сатаната е явен враг зачовека.

6.

Така ще те избере твоят Господ и ще те научи да тълкувашсънищата, и ще изпълни Своята благодат към теб, и към рода на Якуб, както яизпълни и към предците ти - Ибрахим и Исхак. Твоят Господ е всезнаещ, премъдър.”

7.

В [разказа за] Юсуф и неговите братя има знамения запитащите.

8.

Когато казаха: “Наистина Юсуф и брат му [Бениамин] сапо-любими от нас за баща ни, а ние сме група. Баща ни е в явна заблуда.

9.

Убийте Юсуф или го захвърлете на някоя земя, та да виобърне и на вас внимание баща ви! И ще станете след това праведни хора.”

10.

Един от тях рече: “Не убивайте Юсуф, а го хвърлете надъното на кладенец, ако ще вършите нещо! Може да го прибере някой керван.”

11.

Рекоха: “О, татко наш, защо не ни повериш Юсуф?Добронамерени сме към него.

12.

Изпрати го с нас утре да се понаслаждава и забавлява!Непременно ще го пазим.”

13.

Рече: “Наистина ще ме опечали, ако го отведете и се плашада не го изяде вълкът, когато сте нехайни към него.”

14.

Рекоха: “Ако го изяде вълкът, както сме група, тогава иние сме загубени.”

15.

И когато го отведоха, и се сговориха да го спуснат вкладенеца на дъното, Ние му разкрихме: “Ти непременно ще ги известиш за товатяхно дело, когато не ще те познаят.”

16.

И дойдоха при баща си вечерта, плачейки.

17.

Рекоха: “О, татко наш, отидохме да се надбягваме иоставихме Юсуф при нашите вещи, и вълкът го изяде. Но ти не ще ни повярваш,макар и да казваме истината.”

18.

И дойдоха с лъжлива кръв по ризата му. Рече: “Да,разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубаво е да се търпи. От Аллах се търсипомощ за това, което описвате.”

19.

И дойде керван, и пратиха своя водоносец, и той спуснаведрото си. И рече: “О, радостна вест! Това е юноша.” И го скриха като стока.Аллах знае техните дела.

20.

И го продадоха на ниска цена, за броени сребърници. И сеотнесоха спрямо него с пренебрежение.

21.

И рече на жена си онзи египтянин, който го купи: “Отнасяйсе добре с него! Може да ни е от полза или да го осиновим.” Така укрепихме Юсуфна Земята, за да го научим да тълкува сънищата. Аллах надделява в Своята повеля,ала повечето хора не знаят.

22.

И когато достигна зрелостта си, Ние му дадохме мъдрост изнание. Така награждаваме благодетелните.

23.

И го съблазняваше онази, в чийто дом пребиваваше. Тязалости вратите и рече: “Хайде ела!” Рече: “Опазил ме Аллах! Моят господар сеотнасяше добре с мен. Не ще сполучат угнетителите.”

24.

Вълнуваше я той, но и тя щеше да го развълнува, ако не бевидял довода на своя Господ. Така бе, за да отклоним от него злото и покварата.Той бе от Нашите предани раби.

25.

И се погнаха към вратата, и жената скъса ризата му отзад.И се натъкнаха на господаря є при вратата. Тя рече: “Какво е възмездието заонзи, който е поискал зло за твоето семейство, освен да го затворят, или пъкболезнено мъчение?”

26.

Рече [Юсуф]: “Тя ме съблазняваше.” И заяви свидетел отсемейството є: “Ако ризата му е скъсана отпред, тя казва истината, а той лъже.

27.

А ако ризата му е скъсана отзад, тя лъже, а той казваистината.”

28.

И когато [господарят] видя, че ризата му е скъсана отзад,рече: “Това е от коварството на вас, жените! Коварството ви е огромно.

29.

Юсуф, не споменавай това! А ти, жено, моли опрощение засвоето прегрешение! Ти си от съгрешилите.”

30.

И заговориха жени в града: “Жената на господарясъблазнява своя слуга. Омая се по него от любов. Виждаме, че тя е в явнозаблуждение.”

31.

И когато чу за техните сплетни, тя ги покани и имприготви гощавка, и даде на всяка по един нож, и рече [на Юсуф]: “Излез притях!” И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и рекоха:“Пречист е Аллах! Това не е човек. Това е само един прекрасен ангел.”

32.

Рече тя: “Това е онзи, за когото ме упреквахте. Аз госъблазнявах, а той отказа. Но ако не изпълни онова, което му повелявам,непременно ще го затворят и ще бъде един от унизените.”

33.

Рече той: “Господи, предпочитам затвора пред онова, къмкоето ме подканят. И ако не отклониш от мен тяхното коварство, ще се увлека потях и ще съм от безразсъдните.”

34.

И му се отзова неговият Господ, и отклони от негоковарството им. Той е Всечуващия, Всезнаещия.

35.

После [на мъжете] им хрумна да го затворят за известновреме, въпреки че видяха знаците.

36.

И влязоха заедно с него в затвора двама юноши. Единият оттях рече: “Сънувах как изстисквам за вино.” А другият рече: “Сънувах как носявърху главата си хляб, от който птиците кълват. Съобщи ни тълкуването на това!Виждаме, че си от благодетелните.”

37.

Рече: “Каквато и храна да получите за препитание, ще виизвестя как да се тълкува, още преди да сте я получили.” То е от онова, на коетоме научи моят Господ. Отхвърлих вярата на хора, които не вярват в Аллах иотвъдния живот отричат.

38.

И последвах вярата на моите предци Ибрахим и Исхак, иЯкуб. Не бива да съдружаваме нищо с Аллах. Това е благодатта на Аллах към нас икъм хората. Ала повечето хора са непризнателни.

39.

О, мои двама другари в затвора, кое е по-добро - разнибогове или Аллах, Единосъщия, Покоряващия?

40.

Вместо на Него, служите само на имена, които вие ипредците ви сте именували. Аллах не е низпослал довод за това. Властта е само наАллах. Той повели да служите единствено Нему. Това е правата вяра, ала повечетохора не знаят.

41.

О, мои двама другари в затвора, единият от вас ще дава насвоя господар да пие вино, а другият ще бъде разпънат на кръст и птиците щекълват от главата му. Отсъдено е делото, за което се допитахте до мен.”

42.

И рече на онзи от тях, за когото смяташе, че ще бъдеспасен: “Спомени за мен пред своя господар!” Но сатаната го накара да забрави заспоменаването пред неговия господар. И [Юсуф] престоя в затвора няколко години.

43.

И рече царят: “Сънувах седем охранени крави да ги изяждатседем мършави, и седем зелени класа, и други - изсъхнали. О, знатни хора,разяснете моето видение, ако разгадавате виденията!”

44.

Рекоха: “Объркани сънища. А и ние не знаем да тълкувамесънищата.”

45.

А онзи от двамата, който бе спасен, си спомни след времеи рече: “Аз ще ви съобщя неговото тълкуване. Пратете ме [до затвора]!”

46.

“Юсуф, о, правдиви, разясни ни [видение] за седемохранени крави, които ги изяждат седем мършави, и седем зелени класа, и други -изсъхнали. За да се върна при хората и да узнаят!”

47.

Рече: “Седем години ще сеете както обикновено и каквотопожънете, запазете го в класовете, освен малко за ядене.

48.

Сетне ще дойдат подир това седем тежки години, изяждащиподготвеното за тях отпреди, освен малко, което ще запазите.

49.

Сетне ще дойде подир това година, в която ще бъде пратендъжд на хората и през нея ще изстискват [плодове].”

50.

И рече царят: “Доведете ми го!” И когато пратеникът дойдепри него, [Юсуф] рече: “Върни се при своя господар и го питай какво подтикнажените да си порежат ръцете! Моят господар познава тяхното коварство.”

51.

Рече [царят]: “Какво ви бе намерението, когатосъблазнявахте Юсуф?” Рекоха: “Пречист е Аллах! Не узнахме за него нищо лошо.”Жената на господаря рече: “Сега се разкри правдата. Аз го съблазнявах. Тойговори истината.”

52.

[Рече Юсуф:] “Това е, за да узнае, че не му изменихскришом. Аллах възпира коварството на изменниците.

53.

И не оневинявам себе си. Наистина душата повелява злото,освен онази, която моят Господ помилва. Моят Господ е опрощаващ, милосърден.”

54.

И рече царят: “Доведете ми го, да го оставя при мен!” Ислед като разговаря с него, каза: “От днес ти си при нас довереник с положение.”

55.

Рече [Юсуф]: “Отреди ми съкровищниците на Земята [наЕгипет]! Аз съм знаещ пазител.”

56.

Така укрепихме Юсуф на Земята. Настаняваше се по нея,където пожелае. Ние отреждаме Нашата милост комуто пожелаем и не погубваменаградата на благодетелните.

57.

А наградата на отвъдния живот е най-доброто за онези,които вярват и се боят от Аллах.

58.

И дойдоха братята на Юсуф, и влязоха при него. Той гипозна, а те не го познаха.

59.

И когато им даде техния товар, рече: “Доведете ми вашиябрат от баща ви! Не виждате ли, че аз изпълвам мярката и съм най-гостоприемниятстопанин?

60.

Ако не ми го доведете, не ще мерите повече при мен и неще ме доближите.”

61.

Рекоха: “Ще настояваме за него пред баща му. Наистина щего направим.”

62.

И рече той на слугите си: “Сложете [тайно] стоката им втехните вързопи, за да я познаят, когато отидат обратно при семейството си, тадано се върнат!”

63.

И когато се върнаха при баща им, рекоха: “О, татко наш,бе ни забранено меренето, затова прати с нас брат ни, да отмерим! Ние непременноще го пазим.”

64.

Рече: “Нима да ви го поверя тъй, както ви поверих инеговия брат преди? Но Аллах е Най-добрия пазител и Той е Най-милосърдния отмилосърдните.”

65.

И когато разтвориха техния товар, откриха, че стоката име върната. Рекоха: “О, татко наш, какво повече да желаем? Това е нашата стока,върната ни е. И ще надбавим за семейството си храна, и ще запазим своя брат, ище притурим мерило, колкото за една камила. Това е лесно [спечелено] мерило.”

66.

Рече: “Не ще го пратя с вас, докато не ми дадете обетпред Аллах, че непременно ще ми го върнете, освен ако бъдете обградени.” Акогато му дадоха своя обет, рече: “За онова, което говорим, Аллах е свидетел.”

67.

И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, авлезте през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах.
Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам и на Него да сеуповават уповаващите се!”

68.

И когато влязоха оттам, откъдето баща им повели, нищо неги избави от Аллах - беше в душата на Якуб само една потребност, която тойзадоволи. Той притежаваше знание, защото Ние го научихме, ала повечето хора незнаят.

69.

И когато влязоха при Юсуф, той настани своя брат при себеси. И му прошепна: “Аз съм твоят брат. И не се опечалявай заради онова, коетосториха!”

70.

И когато им даде техния товар, той сложи царската чашавъв вързопа на своя брат. После един глашатай прогласи: “Ей, хора от [кервана],вие сте крадци.”

71.

Когато пристъпиха към тях, казаха: “Какво сте изгубили?”

72.

Рекоха: “Изгубихме бокала на царя и който го донесе, щеима товар за една камила. Аз съм негов поръчител.”

73.

Рекоха: “Кълнем се в Аллах, вече узнахте - не сме дошлида пакостим по земята и не сме крадци.”

74.

Рекоха: “Какво ще е възмездието за това, ако сте лъжци?”

75.

Рекоха: “Възмездието за това е - онзи, вчийто вързоп се намери, той самият ще е възмездието за това. Така ние наказвамеугнетителите.”
(Според законите на пророка Якуб заловеният крадец трябвало да служи една годинапри собственика на откраднатото имущество. Според египетските закони на крадецаудряли тояги и бил длъжен да изплати откраднатото в двоен размер. Пророкът Юсуфрешил да ги накаже според бащиния им закон.)

76.

И започна [Юсуф] с техните вещи преди вещите на брат си.После я извади от вещите на брат си. Така Ние подучихме Юсуф на хитрост. Нямашеда вземе своя брат според царския закон, освен ако Аллах не пожелаеше. ВъздигамеНие по степени когото пожелаем. А над всеки знаещ има Един Най-знаещ.

77.

Рекоха: “Ако той е откраднал, и негов брат предикрадеше.” И спотаи Юсуф това в душата си, и не им го разкри, каза си: “Вие сте впо-лошо положение. Аллах най-добре знае онова, което описвате.”
(Братята на Юсуф споменават като кражба случай от неговото детство, когато тойвзел и счупил една статуетка, разгневен, че я обожават.)

78.

Рекоха: “О, господарю, той има много стар баща. Вземинякой от нас вместо него! Виждаме, че наистина си от благодетелните.”

79.

Каза: “Опазил ни Аллах да вземем друг освен онзи, укогото си намерихме вещта. Тогава ще сме угнетители.”

80.

И когато се отчаяха за него, те се отделиха да сепосъветват. Големият от тях рече: “Не знаете ли, че вашият баща взе от вас обетпред Аллах, а по-рано нарушихте обещанието си за Юсуф? Не ще напусна тази земя,докато не ми позволи моят баща или Аллах не отсъди за мен. Той е Най-добриятсъдник.

81.

Върнете се при баща си и кажете: “О, татко наш, твоят синоткрадна. Свидетелстваме само за онова, което знаем. И не сме пазители наневедомото.

82.

И попитай селището, в което бяхме, и кервана, с койтопристигнахме! Ние казваме истината.”

83.

Рече: “Да, разкрасили са ви нещо душите ви. Но най-хубавое да се търпи. Възможно е Аллах да ми ги доведе всички. Той е Всезнаещия,Премъдрия.”

84.

И се отвърна от тях, и рече: “О, как ми е жал за Юсуф!” Ипобеляха очите му от скръб, както бе сдържан.

85.

Рекоха: “Кълнем се в Аллах, не ще престанеш да си спомняшза Юсуф, докато не стигнеш до влошаване или умреш.”

86.

Рече: “Изплаквам своята скръб и тъга само пред Аллах изнам от Аллах, каквото вие не знаете.

87.

О, мои синове, идете и проучете за Юсуф и брат му, и негубете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда замилостта на Аллах.”

88.

[Върнаха се при Юсуф] и когато влязоха при него, рекоха:“О, господарю, беда сполетя нас и нашето семейство. Дойдохме с нищожна стока.Напълни за нас мярката и ни дай милостиня! Аллах възнаграждава даващитемилостиня.”

89.

Рече: “Дали разбрахте какво направихте с Юсуф и брат му всвоето неведение?”

90.

Рекоха: “Нима ти наистина си Юсуф?” Рече: “Аз съм Юсуф, атова е моят брат. Аллах ни облагодетелства. Който се бои от Аллах и търпи...Аллах никога не погубва наградата на благодетелните.”

91.

Рекоха: “Кълнем се в Аллах, предпочете те Аллах пред нас.Наистина съгрешихме.”

92.

Рече: “Няма укор днес към вас. Аллах да ви опрости! Той еНай-милосърдния от милосърдните.

93.

Идете с тази моя риза и я поставете върху лицето на бащами, и той пак ще стане зрящ! И доведете при мен цялото си семейство!”

94.

И когато керванът потегли, техният баща рече: “Наистинаусещам мириса на Юсуф, дори да ме сметнете за оглупял.”

95.

Рекоха: “Кълнем се в Аллах, ти си в старата си заблуда.”

96.

И когато благовестителят дойде [с ризата], постави явърху лицето му и той отново стана зрящ. Рече: “Не ви ли казвах, че знам отАллах, каквото вие не знаете?”

97.

Рекоха: “О, татко наш, моли се да ни бъдат опростенигреховете! Наистина съгрешихме.”

98.

Рече: “Ще моля моя Господ да ви опрости. Той еОпрощаващия, Милосърдния.”

99.

И когато влязоха при Юсуф, той настани своите родителипри себе си и рече: “Влезте в Египет, по волята на Аллах, в безопасност!”

100.

И възкачи родителите си на трона, и [всички] паднаха преднего ничком. И рече: “О, татко мой, това е тълкуването на видението ми отпо-рано. Моят Господ го превърна в истина. Той ми стори добро, когато ме извадиот тъмницата и ви доведе от пустинята, след като сатаната пося вражда между мени моите братя. Моят Господ е жалостив към когото пожелае. Той е Всезнаещия,Премъдрия.

101.

Господи мой, Ти ми даде от властта и ме научи да тълкувамсънищата. Творецо на небесата и на земята, Ти си моят Покровител и в земнияживот, и в отвъдния! Прибери ме отдаден на Теб и ме приобщи към праведниците!”

102.

Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о,Мухаммад]. Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха за своетодело, лукавствайки.

103.

Повечето хора не ще повярват, дори и ти да се стремиш.

104.

И не просиш от тях отплата за това. То е само напомнянеза световете.

105.

И край колко знамения на небесата и на земята минават,отвръщайки се от тях!

106.

И повечето от тях не вярват в Аллах, освен съдружавайки.

107.

Нима имат сигурност, че не ще ги покрие мъчение от Аллахили че не ще им се яви Часът внезапно, без да усетят?

108.

Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах спрозорливост - аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм отсъдружаващите.”

109.

Изпращахме и преди теб измежду жителите на селищата самомъже, на които давахме откровения. Не ходеха ли [неверниците] по земята, за давидят какъв бе краят на онези преди тях? Отвъдният дом е най-доброто забогобоязливите. Нима не проумявате?

110.

Тогава, когато пратениците се отчайваха и мислеха, че саги взели за лъжци, при тях идваше Нашата подкрепа и бяха спасявани онези, коитоНие пожелаем. И не ще се отклони Нашето мъчение от престъпващите хора.

111.

В разказите за тях има поука за разумните хора. То не епредание измислено, а е потвърждение на онова, което е преди него и разяснениеза всяко нещо, и напътствие, и милост за хора вярващи.