11. Худ

 

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

 

1.

Алиф. Лам. Ра. Книга, знаменията на която бяха утвърдени,после разяснени от премъдър, сведущ,

2.

за да служите единствено на Аллах - аз съм за васпредупредител и благовестител от Него -

3.

и да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайтепред Него, Той ще ви зарадва с хубава наслада за определен срок и ще даде навсеки, сторил благо, заслужената благодат. А ако се отвърнете - страх ме е завас от мъчение в големия Ден.

4.

При Аллах е вашето завръщане. Той за всяко нещо има сила.

5.

Ето, свиват гръд, за да се потулят от Него. Ето, и когатосе покриват с дрехите си, Той знае какво спотайват и какво показват. Той знаевсичко скрито в гърдите.

6.

И няма по земята твар, препитанието на която да не е отАллах. Той знае нейното обиталище и хранилище. Всичко е в ясна книга.

7.

Той е, Който сътвори небесата и земята в шест дни, иНеговият Престол бе върху водата, за да ви изпита кой от вас е по-добър подеяние. И ако кажеш: "Ще бъдете възкресени след смъртта", онези, които невярват, непременно ще рекат: "Това е само явна магия."

8.

А ако забавим за тях мъчението до определено време,непременно ще рекат: "Какво го задържа?" В Деня, когато дойде при тях, тонаистина не ще бъде отклонено и ще ги обгърне онова, на което са се присмивали.

9.

И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после муя отнемем, той е отчаян, непризнателен.

10.

И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го езасегнала, казва: "Отидоха си злините от мен" и е радостен, самохвалец,

11.

освен онези, които са търпеливи и вършат праведни дела.За тях има опрощение и голяма награда.

12.

Може и да си склонен към изоставяне на част от онова,което ти е разкрито и да се свива сърцето ти, че ще рекат: "Защо не му
бе спуснато съкровище или не дойде заедно с него ангел?" - ти си самопредупредител, Аллах се разпорежда с всяко нещо.

13.

Или казват: "Той си го е измислил." Кажи: "Донесете десетсури подобни на неговите - измислени - и позовете когото можете, освен Аллах,ако говорите истината!

14.

И ако не ви откликнат, знайте, че той бе низпослан самосъс знанието на Аллах и че няма друг бог освен Него! Няма ли да се отдадетеНему?"

15.

Които желаят земния живот и неговата украса, през него щеим изплатим за деянията. И не ще бъдат ощетени през него.

16.

Тези са, които в отвъдния живот ще имат само Огъня и щесе провали, каквото са сторили [на земята], и ще е напразно, каквото са вършили.

17.

Нима е такъв онзи, който има ясен знак от своя Господ иму го чете свидетел от Него? Предхождаше го Книгата на Муса - водител и милост.Тези вярват в него. А който от съюзените племена не вярва в него, обещан му еОгънят. Не се съмнявай в него [о, Мухаммад]! Той е истината от твоя Господ, алаповечето хора не вярват.

18.

И кой е по-голям угнетител от онзи, който измисля лъжа заАллах? Тези ще бъдат доведени при техния Господ и свидетелите ще рекат: "Тезиса, които лъжеха за своя Господ." Да, проклятието на Аллах е над угнетителите,

19.

които възпират от пътя на Аллах, стремят се да изкривятпътя и отвъдния живот отричат.

20.

Те са безсилни на земята и нямат покровители, освенАллах. На тях ще им се удвои мъчението. Те не са могли да чуят и не са видели.

21.

Тези са, които себе си погубиха и се скри от тях онова,което измисляха.

22.

Без съмнение, в отвъдния живот те са най-губещите.

23.

Но които вярват и вършат праведни дела, и се смиряватпред своя Господ, тези са обитателите на Рая - там ще пребивават вечно.

24.

Двете групи приличат на слепия и глухия, и на зрящия ичуващия. Нима те са еднакви при сравнение? И не ще ли се поучите?

25.

И изпратихме Нух при неговия народ: "Аз съм за вас явенпредупредител,

26.

за да не служите на друг освен на Аллах. Страхувам се завас от мъчение в болезнения Ден."

27.

Знатните от народа му, които бяха неверници, казаха:"Виждаме, че си само човек като нас и виждаме, че сред нас те следват самонай-презрените, с прибързано мнение. И не виждаме да ни превъзхождате. Дори вимислим за лъжци."

28.

Рече: "О, народе мой, ако имам ясен знак от моя Господ ими е дал от Себе Си милост, скрита за вас, смятате ли, че ще ви я натрапим, щомє се противите?

29.

О, народе мой, не искам от вас богатство за това. Моятанаграда е единствено от Аллах. И не ще прогоня онези, които вярват. Наистина теще срещнат своя Господ. Ала виждам, че сте хора невежи.
(Някои хора от народа на Нух не проявявали милост към бедните, които повярвали,и не желаели да бъдат заедно с тях. Затова поискали от Нух да ги прогони.)

30.

О, народе мой, кой ще ме защити от [наказанието на]Аллах, ако ги прогоня? И не ще ли се поучите?

31.

И не ви казвам: "При мен са съкровищниците на Аллах.",нито: "Зная неведомото"; и не казвам: "Аз съм ангел"; и не казвам на онези,които са презрени във вашите очи, че Аллах не ще им даде благо. Аллах най-добрезнае какво имат в душите си. Иначе да съм от угнетителите."

32.

Казаха: "О, Нух, ти спореше с нас и все повече ниоспорваш, донеси ни онова, с което ни заплашваш, ако говориш истината!"

33.

Каза: "Само Аллах може да ви го донесе, ако пожелае. Авие сте безсилни.

34.

И не ще ви помогне моят съвет, ако искам да випосъветвам, ако Аллах иска да ви унищожи. Той е вашият Господ и при Него щебъдете върнати."

35.

Или казват: "Той го е измислил." Кажи: "Ако аз съм гоизмислил, над мен е моят грях и съм невинен за онова, в което вие престъпвате."

36.

И бе разкрито на Нух: "Ще вярва измежду твоя народ самоонзи, който вече е повярвал. Не се опечалявай заради онова, което са извършили!

37.

И направи Ковчега пред Нашите Очи и с Нашето откровение,и не Ми говори за угнетителите! Те ще бъдат издавени."

38.

И правеше той Ковчега, и всякога, щом край него минавахазнатни от неговия народ, подиграваха го. Рече: "Щом се
подигравате с нас, и ние ще ви се подиграваме, както и вие се подигравате.

39.

И ще узнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение, и щего сполети постоянно мъчение."

40.

Когато дойде Нашата повеля и кипна пещта, рекохме:"Натовари в него от всичко по чифт, и своето семейство, освен онези, за коитоимаше слово отпреди, и всеки, който е вярвал." А вярваха заедно с него самомалцина.

41.

И рече: "Качете се в него! В името на Аллах той ще плаваи ще се закотви. Моят Господ е опрощаващ, милосърден."

42.

И заплава с тях по вълни като планини, и призова Нух своясин, който се бе отлъчил: "Сине мой, качи се с нас и не бъди с неверниците!"

43.

Рече [синът]: "Ще се приютя на планина, която ще мезащити от водата." Рече: "Няма днес защитник от повелята на Аллах, освен заонзи, когото Той помилва." И ги разделиха вълните, и бе от удавените.

44.

И бе речено: "О, земя, погълни своята вода!" и "О, небе,престани!" И спадна водата. И се изпълни повелята. И [Ковчегът] заседна върху[планината] ал-Джуди. И бе речено: "Гибел за хората-угнетители!"

45.

И позова Нух своя Господ, и рече: "Господи, синът ми е отмоето семейство. Твоето обещание винаги е истина. Ти си Най-мъдрият Съдник."

46.

Рече [Аллах]: "О, Нух, той [вече] не е от твоетосемейство. Неговото деяние не е праведно. И не Ме питай за това, за което нямашзнание! Поучавам те да не бъдеш от невежите."

47.

Рече: "Господи, моля Те, опази ме да не Те питам за нещо,за което нямам знание! И ако не ме опростиш, и не ме помилваш, ще съм отгубещите."

48.

Речено бе: "О, Нух, слез [от Ковчега] с мир от Нас и сблагослов над теб, и над общности от онези, които са с теб! А на други общностище дадем да се понаслаждават, после ще ги сполети болезнено мъчение от Нас.

49.

Тези са от вестите на неведомото, които Ние тиразкриваме. Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи! Краятпринадлежи на богобоязливите."

50.

И при адитите - брат им Худ... Рече: "О, народе мой,служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие сте само клеветници.

51.

О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моятаотплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате?

52.

О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и сепокайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбависила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!"

53.

Рекоха: "О, Худ, ти не ни донесе ясен знак и не щеизоставим нашите божества заради твоите слова. И не ти вярваме.

54.

Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашитебожества." Рече: "Призовавам за свидетел Аллах и вие свидетелствайте, че съмневинен за онова, което съдружавате

55.

с Него. И лукавствайте срещу мен всички, и не меизчаквайте!

56.

Аз се уповавам на Аллах, моя Господ и вашия Господ. Няматвар, която Той да не държи под Своя власт. Моят Господ е на Правия път.
(В оригинала се споменава "държи за кичура", което се схваща като "държи подСвоя власт". Съдбата на всяка твар е в ръцете на Аллах и Той на всекиго отдавазаслуженото, затова Неговият път е Правият път.)

57.

А отметнете ли се - вече ви съобщих онова, с което бяхпратен при вас. И ще ви подмени моят Господ с други хора. И никак не ще Мунавредите. Моят Господ пази всяко нещо."

58.

И когато Нашата повеля дойде, с милост от Нас спасихмеХуд и онези, които вярваха с него. И ги спасихме от сурово мъчение.

59.

Такива бяха адитите. Отрекоха знаменията на своя Господ исе възпротивиха на Неговите пратеници, и следваха повелята на всеки упоритдеспот.

60.

И ги следва проклятие на този свят и в Деня навъзкресението. Да, адитите отрекоха своя Господ. Да, гибел за адитите, народа наХуд!
(Вж. 69: 6-8)

61.

И при самудяните [изпратихме] брат им Салих. Рече: "О,народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Той ви сътвори отземята и ви засели на нея. Затова Го молете за опрощение и се покайте пред Него!Моят Господ е наблизо и откликва."

62.

Рекоха: "О, Салих, преди това ти възлагахме надежди. Нимани забраняваш да служим на онова, на което служеха нашите предци? Съмняваме се вонова, към което ни призоваваш."

63.

Рече: "О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак отмоя Господ и ми е дал от Себе Си милост, кой ще ме защити от Аллах, ако Му севъзпротивя? Ще ми надбавите само загуба.

64.

О, народе мой, това е камилата на Аллах - знамение завас. Оставете я да пасе по земята на Аллах и не я докосвайте със зло, иначе щеви обхване близко мъчение!"

65.

Но я заклаха и той каза: "Наслаждавайте се в своя дом тридена! Това не е лъжливо обещание."

66.

И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихмеСалих и онези, които вярваха с него, от позора на този ден. Твоят Господ еВсесилния, Всемогъщия.

67.

И Викът обхвана онези, които угнетяваха, и осъмнахабезжизнени в домовете си,

68.

сякаш не бяха пребивавали там. Да, самудяните отрекохасвоя Господ. Да, гибел за самудяните!

69.

И дойдоха Нашите пратеници с радостната вест при Ибрахим.Казаха: "Мир!" Каза: "Мир!" И не се забави да поднесе печено теле.

70.

И когато видя, че ръцете им не посягат към него, това нему хареса и спотаи страх от тях. Рекоха: "Не се страхувай! Ние сме пратени принарода на Лут."

71.

А жена му стоеше и се смееше. И я благовестихме за Исхак,а отподир Исхак - Якуб.

72.

Тя рече: "О, горко ми! Аз ли ще родя, след като съмпрестаряла, а моят съпруг е този старец? Наистина това е някакво чудо.
(Тълкувателите съобщават, че Ибрахим бил на 120 години, а съпругата му - на 90.)

73.

Рекоха: "Нима те учудва повелята на Аллах? Милостта наАллах и Неговите благослови са над вас, стопани на дома. Наистина Той евсеславен, предостоен."

74.

И когато уплахата напусна Ибрахим, и радостната вестдойде при него, той настоя пред Нас за народа на Лут.

75.

Ибрахим бе състрадателен, умоляващ, каещ се.

76.

"О, Ибрахим, откажи се от това! Вече дойде повелята натвоя Господ. Необратимо мъчение ще ги връхлети."

77.

И когато Нашите пратеници отидоха при Лут, той се натъжиза тях и отмаля [от страх] за тях, и рече: "Това е тежък ден."
(Пророкът Лут, мир нему, се страхува от посегателство над ангелите, дошли катокрасиви младежи, защото сънародниците му били мъжелюбци.)

78.

И дойде при него народът му, втурнат натам. И преди бяхавършили злини. Рече: "О, народе мой, ето ви моите щерки. Те са по-чисти за вас.Бойте се от Аллах и не ме опозорявайте пред гостите ми! Няма ли сред вас разуменмъж?"
(За общността нейният пророк е като баща, затова Лут, мир нему, казва: "...моитещерки", т.е. жените от племето.)

79.

Рекоха: "Вече си узнал, че нямаме нужда от твоите щерки.Знаеш какво искаме."

80.

Рече: "Ех, да имах сила над вас или да се осланях наздрава опора!..."

81.

Рекоха [гостите]: "О, Лут, ние сме пратеници на твояГоспод. Не ще те докоснат. Тръгни със своето семейство в част от нощта и никойот вас да не се обърне, освен жена ти - нея ще я порази, каквото порази и тях.Срокът им е утрото. Не е ли близо утрото?"

82.

И когато Нашата повеля дойде, преобърнахме [селището]надолу и изсипахме над тях порой камъни от глина,

83.

белязани при твоя Господ. Те не са далеч от угнетителите.

84.

И при мадянитите - брат им Шуайб... Рече: "О, народе мой,служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. И не занижавайте мярката ивезната! Виждам ви в благоденствие, но се страхувам за вас от мъчение в Деня,който [всичко] обхваща.

85.

О, народе мой, изпълвайте мярката и везната съссправедливост, и не смалявайте от нещата на хората, и не сейте развала поземята, рушейки!

86.

Това, което Аллах ви оставя, е по-добро за вас, ако стевярващи. Аз не съм ви пазител."

87.

Рекоха: "О, Шуайб, нима твоята молитва ти повелява даоставим онова, на което служеха предците ни, или да не постъпваме със своитеимоти, както пожелаем? Наистина ти си състрадателният, разумният!"

88.

Рече: "О, народе мой, как мислите, ако имам ясен знак отмоя Господ и Той ме е дарил с добро препитание от Него, и не искам да сеотличавам от вас в онова, което ви забранявам? Искам само подобрение, колкотомога. Моят успех е само от Аллах. На Него се уповавам и към Него се обръщам.

89.

О, народе мой, да не ви вкара в грях враждата [ви] къммен, та да ви порази същото като онова, което порази народа на Нух или народа наХуд, или народа на Салих. А народът на Лут не е далеч от вас.

90.

И молете за опрощение вашия Господ, и се покайте предНего! Моят Господ е милосърден, любещ."

91.

Рекоха: "О, Шуайб, не проумяваме много от онова, коетоказваш. Виждаме, че си много слаб сред нас. Ако не бе твоят род, щяхме да тепребием с камъни. Не си на почит при нас."

92.

Рече: "О, народе мой, нима моят род е по-достоен за васот Аллах? Вие Го загърбихте. Наистина моят Господ обхваща делата ви.

93.

О, народе мой, работете, както можете! И аз ще работя. Щеузнаете при кого ще дойде позорящо го мъчение и кой е лъжец. И чакайте! И азочаквам с вас."

94.

И когато Нашата повеля дойде с милост от Нас, спасихмеШуайб и онези, които вярваха с него. И Викът обхвана онези, които угнетяваха, иосъмнаха безжизнени в домовете си,

95.

сякаш не бяха пребивавали там. Да, гибел за мадянитите,както погинаха и самудяните!

96.

Вече изпратихме Муса с Нашите знамения и с явен довод

97.

при Фараона и знатните му хора. Те следваха повелята наФараона, а повелята на Фараона не бе разумна.

98.

Ще предвожда той народа си в Деня на възкресението и щеги въведе в Огъня. И колко лошо е мястото, където ще бъдат въведени!

99.

И бяха следвани от проклятие на този свят, и в Деня навъзкресението. Колко лошо е дарението, което ще им бъде дадено!

100.

Тези са от вестите на селищата. Разказваме ги на теб. Имасред тях руини, има и покосени.

101.

Не Ние ги угнетихме, а те себе си угнетиха. И не гиизбавиха от нищо боговете им, които те зовяха, освен Аллах, щом дойде повелятана твоя Господ. И им надбавиха само загуба.

102.

Така сграбчва твоят Господ, щом сграбчи селищата, когатоугнетяват. Той сграбчва болезнено, силно.

103.

Наистина в това има знамение за всеки, който се страхуваот мъчението на отвъдния живот. Това е Денят, за който хората ще бъдатнасъбрани. Това е знаменателният Ден.

104.

Не ще го забавим Ние освен за определен срок.

105.

Когато Денят настъпи, никой не ще проговори освен сНеговото позволение. Сред тях ще има и злочести, и щастливи.

106.

Онези, които са злочести, ще бъдат в Огъня. В него щевдишват и издишват,

107.

там ще пребивават вечно, докато съществуват небесата иземята, освен ако не пожелае [друго] твоят Господ. Твоят Господ прави, каквотопожелае.

108.

А онези, които са ощастливени, ще бъдат в Рая, там щепребивават вечно, докато съществуват небесата и земята, освен ако не пожелаедруго твоят Господ - дар неизчерпаем.
(Както се разбира от сура 14: 48, небесата и земята, споменати в това знамение,се различават от съществуващите днес.)

109.

И не се съмнявай в [лъжовността на] онова, на което теслужат! Те служат само както и бащите им служеха преди. И ще изплатим Ние техниядял [от възмездието] ненакърнен.

110.

Вече дадохме на Муса Писанието и настана разногласие занего. И ако нямаше предишно Слово от твоя Господ, щеше да е отсъдено между тях.И се съмняваха в него с подозрение.

111.

И на всички твоят Господ ще изплати за деянията им.Сведущ е Той за онова, което вършат.

112.

И бъди на правия път, както ти бе повелено, ти и всекипокаял се с теб, и не престъпвайте! Зрящ е Той за онова, което вършите.

113.

И не клонете към онези, които угнетяват, за да не визасегне Огънят! Нямате освен Аллах покровители. После не ще ви се помогне.

114.

И отслужвай молитвата в двата края на деня, и в началотона нощта! Наистина добрините премахват злините. Това е напомняне за поучаващитесе.

115.

И бъди търпелив! Аллах не погубва наградата наблагодетелните.

116.

Имаше ли сред поколенията преди вас праведни,възбраняващи развалата по земята, освен малцината от тях, които спасихме?Угнетителите последваха разкоша, в който живееха. И бяха престъпващи.

117.

Твоят Господ не погубва селищата с гнет, когато жителитеим вършат праведни дела.

118.

И ако твоят Господ бе пожелал, щеше да стори хората еднаобщност. Ала те не престават да са в разногласие,

119.

освен които [заслужават] твоят Господ да ги помилва и Той[така] ги е сътворил. И се сбъдна Словото на твоя Господ: "Непременно ще напълняАда с джинове и хора заедно."

120.

И всичко ти разказваме от вестите за пратениците, за даукрепим с него сърцето ти. С тях при теб дойде истината и поучение, и напомнянеза вярващите.

121.

И кажи на онези, които не вярват: "Работете както можете!И ние ще работим.

122.

И чакайте! И ние чакаме."

123.

На Аллах е неведомото на небесата и на земята, и към Негоще бъдат върнати всички дела. Затова на Него служи и на Него се уповавай! ТвоятГоспод не подминава делата ви.